5 декември 2014 г.

Още е късна есен

В началото на Декември все още усеща повече есента. В северна България клоните се чупят от лед, тук ръми тихо и напоително.
 Почистих сухите растения от езерото. Завзели са една трета от територията, трудно ми е да си представя как ще се почистят, защото ще трябва да е рано пролетта, а без неопренов костюм си е изпитание за Моржове.

 Успях да видя шест риби, редиците им доста оредяха заради отлагане на почистването на дъното. От гниенето и това, което носи вятъра, долу има сигурно 30 см тиня, която отделя газ и ги трови. Най-големите вече станаха храна за котките.
 Чуждите градини и езера са с предимство, не че не знаем какво трябва да се направи, но все не остава ред за нашето. Дето има една приказка - Обущаря ходи бос. Че и нашата работа такава.




  Всъщност идеята при правенето на езерото беше да си го гледам от прозореца на хола.  Но то толкова обрасна, че нищо не се вижда от него лятото.
  Пъстричко е още в градината, берберисите са червени, има някоя и друга цъфнала роза.





 Цъфнала е тепърва една калина - Viburnum bodnantense , която при топъл климат цъфтяла цяла зима. Тук не е съвсем така и очаквам да измръзнат голяма част от цветчетата. Иначе пък цъфти първа, заедно с форзициите и е един розов облак рано напролет.

 
Viburnum bodnantense - 3 декември

Дъждът е проснал на земята и пуховете на мюленбергията и листата на хаконехлоята, но и така носят свото очарование:


При тревите положението е подобно - не могат да отворят и разпухнат класовете си. Но  когато вали, листата им са оранжеви, без бежов оттенък.






Ларикса е останал вече без иглички, червенее един изправен сорт берберис, а жълтата пираканта , макар и млада, е уникална! До нея расте и червена, така че до две години ще имам плътна бодлива ограда с ярки есенни плодчета.



Ето го котето, което нарекохме Топчо. Мисля, че нашия котарак Писан и една дива самоподдържаща се котка са му родители.



 Тя се въртя в градината цяло лято, а накрая доведе и 5 плашливи уникално красиви котета. Майката ги беше отбила и се запиля някъде, а нашата котана се сдоби с огромна рана на врата, подозирам, че тя се е разправила с нея. Котетата получаваха остатъците на моите две големи и две малки котки, но това явно не им беше достатъчно. Котенцата залитаха като ходеха и трудно правеха скокове, толкова бяха изтощени от глад. Започнаха да изчезват едно по едно, а най-слабичкото, за което се грижих, намерих мъртво. Вчера открих къде е умряло и друго коте.
 Толкова ми стана жал за милите животинчета, че си приютих последното, Топчо , като домашно коте, успях да спечеля доверието му до голяма степен и той получаваше отделна яка дажба, за да набере силички.
 Не бях го снимала, защото го чаках да се възстанови, за да му търся стопани. При нас моите котки го отблъснаха, освен това е котарак, а и без това татко му бие по-слабия Гошо.
 Мустачките,веждите и козинката му се опърлиха от пламъка на газта, толкова му беше студено, че пренебрегна опасността и се гушеше до врящите тенджери.
 Топчо си намери стопани много бързо, когато го видя една прекрасна широка душа, съфорумка с невероятния талант да твори приказки с фотоапарата си. И така Топчо отпътува за Бургас. Много се привързахме към това пухче, толкова мило и гальовно същество. Успях да го снимам минути преди да го предам в добрите ръце на неговите спасители. На Топчо много му се спеше и има само една що-годе будна снимка.


5 коментара:

  1. Четейки Вашия блог си давам сметка, че по романтично съм се чувствал само докато четях "Емил от Льонеберя" като дете. Красота, спокойствие и уют лъха от всяка една публикация в блога, напомняки ми на събота сутрин у дома, предвкусвайки почивните дни. Радвам се, че има хора като Вас, пощадени и недамгосани от сегашната комерсиална и пошла действителност. Удивявам се на усърдието и грижите, с които сте създали тази хубава градина и любовта с която пишете за нея. Продължавайте все така нашата нация има нужда от такива хора.

    ОтговорИзтриване
  2. Това е едно от най-милите неща, които чета за блога си, за което Много Благодаря! Усърдието и грижите в градината понякога водят до къща, разхвърляна като тази на Карлсон, и очи, които виждат измежду хаоса само най-интересното и забавното, като Пипи :) Но си струва!

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Любознателна,създала си чудна градина!Тревите са страхотни!Ако човек затвори очи,може да усети полюшването им и да чуе вятъра!Тези картини са ми помагали в трудни моменти.Искрено се възхищавам на усета ,с който си подбрала и подредила растенията!Упоритостта ,с която се създали всичко е достойна за уважение.Поздравления!
    Исках да го споделя,защото надничам тук!

    ОтговорИзтриване