Честит Празник, Мамо!!!

 Най-добрата дума
Мила мамо,
как да намеря дума най-добра за тебе?
Oт звездите ли аз да я взема или е в сърцето?

Припев:
Ти свойте сълзи от очите не бърши,
те казват всичко и дори и да мълчиш.
Разбирам аз какво по-щастие голямо
да съм до тебе мамо.
Разбирам аз какво по-щастие голямо
да казвам с обич мамо.

Отпусни глава на моето рамо,
както правих аз, мамо.
Нека стопля днес твоите длани.
Аз се върнах мамо.

Завръщане
Привечер, и нищо се не чува.
В здрачината селска тишина.
Добър вечер! Мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.
Мама ме целува, в двете длани
мъжко неизбръснато лице.
Две сълзи запазени от лани
скрити в най-дълбокото сърце.
Ябълки в шепите събрани,
прясно сирене и стар ошаф.
Думите й, малко неразбрани,
слушам аз и ням и гологлав.
Уж съм вещ по българското слово,
а не мога да усетя сам
как се ражда този странен говор
на човек от щастие люлян.
Някъде в детинството му плуват
кучета, волове и жита.
Добър вечер, мама ме целува,
мене ме целува радостта. 

          Павел  Матев

Приказката, която винаги ме разплаква:

Майчина сълза

Автор: Ангел Каралийчев

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?
Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало. 





Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.

Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.

Пролетни цветя

От истинската цветна , уханна пролет, с онзи зелен и цветен взрив, който ни оставя без дъх, ни делят броени дни. Тия дни, покрай местенето в новата къща, разрових стари книжа и се оказа, че аз старателно съм се подготвяла за такава пролет, оставяйки в онлайн магазините стотици левове за луковични пролетни цветя. Сигурно още толкова съм оставила в градинските отдели на хипермаркетите. За четири години обаче се оказва, че в моята градина оцеляват тук таме някои нарциси, и предимно минзухари. Видях, че два зюмбюла са се показали. Лалетата се броят на пръстите на ръката ми . Ирисите гният лятото от поливките в жегата. От лилиумите останаха само оранжеви, само хемерокалисите ми се отплащат с цветове и се разрастват, макар и бавно.
Картинки, които  повече няма да видя:

   

И много други, наистина много......

Има и такива, които така и не съм виждала. Има много, отнесени от сляпото куче. Това го решихме с кошнички от рабицова мрежа, поцинкована, която облицова дупката на луковиците. Освен, че е много бодливо приготвянето им, ограничава и местата, където може да се сложат заради корените на съседните растения. Сигурно имам известна вина за лалетата, които не съм вадила никога, но от друга страна не мога да си представя как ще ги извадя, без да унищожа половината.

Затова пък минзухарите се представят блестящо! Имам доста дупки за запълване, които лятото са напълно скрити от листата на декоративните треви, затова есента ще ги запълня именно с минзухари.

 

Тези миниатюрни ириси цъфтят по едно и също време с минзухарите. Бройката им тази година е по-малка от миналогодишната, което пак си остава загадка за мен. Това е ирис от рода iris reticulata (мрежест ирис) и според каталога трябваше да изглежда така. Но така или иначе е прекрасен!

 

Iris Katherine Hodgekin

 Първото цветче на игликата, обикновена "бабешка" иглика, проверена във времето. Нямам търпение да я покажа дори и така, който е нетърпелив градинар, ще ме разбере. А всъщност има ли търпеливи?

Иглика

 Четири вкоренени коренчета на розата The Fairy, много лесна за размножаване и много бодлива на пипане ниска роза, мога да прибавя и много красива! Или както я "видя" една моя прекрасна приятелка -много феи с розови полички!

моята Фея The Fairy

 Миналата година за първи път опитах Рукола. И веднага поисках да я имам. Меката зима й позволи да остане зелена и да продължава да присъства на масата. Лека лютивина и уникален вкус на ядки.

Рукола

Добре дошли!

Добре дошли моя блог!

     Ако се вълнувате от цветя и градини, а издрасканите ръце и мръсни нокти са част от ежедневието ви, може и да ви е интересно. Всъщност ме вълнуват още куп неща, които ще споделям тук. Старите ми публикации може да видите в блог.бг

    Някои може и да се спомнят стихчето от една телевизионна драматизация на приказката на Вилхем Хауф  "Студеното сърце"?

"Вълшебнико във елховия лес,

 от векове живееш и до днес.

 Щастлив си ти в леса си безпределен

 и щедър към родените в неделя."

  

Е, моят блог се роди в Неделя. И както нищо не е случайно, натъкнах се и на елф. Даже много елфи, точно такива, каквито съм си ги представяла - тайнствени, вълшебни, омагьосващи. Това е светът на James Browne.

А  тази хубавица излива росата от едно мое много любимо цвете, алхемила, което в моята градина за огромно съжаление съвсем не достигна вида, който се очакваше .

Сигурно не случайно в книжарницата съм силно привлечена от книжки с такива корици, които могат да ме отклонят от която и да е друга книга.

Ето го и дървото, което знае толкова тайни!

А ето какво е, когато луната ти е приятел:

На днешния ден,но в различни години, загубих моите мили баба и дядо.

 Безкрайно ви обичам и много ми липсвате! Имам картинка и за вас:

Честит Национален Празник на всички Българи!