Къщата II - "Когато се наливаха основите"

Наляхме. На паметна дата - 10 ноември. Моите деца няма да изучават Пеньо Пенев. Няма да знаят колко вяра в светлото бъдеще се закопа в мовзолея или на Бузлуджа. Но независимо от всичко искрения възторг от раждането на нещо ново го има винаги - и тогава, и сега. Още повече, когато градя свой  дом.

 Когато се наливаха основите

                                 П. Пенев

Ще догоряват залези и хора,

и спомени, и чувства, и мечти:

ще отцъфтят салкъмите на двора,

вечерник в клоните ще зашепти.

Живота своето от нас ще вземе

и весело ще пей като капчук,

когато за наследници след време

ще дойдат нашите потомци тук.

Сърцата си пак в песни ще разказват

и пак ще вият птичките гнезда,

и все така на майчината пазва

ще грее златна рожбица звезда.

Ще има пак синчец и теменуги

и погледът им син ще бъде пак -

но хората ще бъдат вече други

и друг - денят на бащиния праг.

Дали ще им разкаже с памет свежа

историята или ще мълчи

как избуяваше у нас надежда,

поливана от плачещи очи...

Как в път, омълнен с бойни урагани,

последна бомба сменяхме с кураж,

как после из кофражи радостта ни

израстваше етаж подир етаж...

Как двадесет и пет годишни бяхме,

а нашата коса се посребри,

как не за дребно щастийце вървяхме

по първата роса в зори...

Потомци, вий напразно ще се ровите,

докрай едва ли ще узнайте вий,

когато се наливаха основите -

какъв живот живяхме ний!

О, колко трудности за нас дойдоха!

Завидна беше нашата съдба!

Ний не живяхме дни, епоха -

борба живяхме ний, борба!

 Майсторите работиха три дни. Убедиха ни да вдигнем нивото до 35см, обаче не им се сменяха платна и оставиха по 10см луфт под кофража. Вътрешният кофраж не беше укрепен изобщо и се сви и свлече. "Майсторът" каза, че нищо не може да направи и си хвана чуковете преносно и буквално. Другият замина за някакъв комунистически семинар, защото му било по-важно.
 Аз яхнах метлата и изпаднах в състояние, в което са ме виждали много малко хора. В крайна сметка чудото, което чаках не се случи, имах си малоумно укрепен кофраж. Добре поне, че нивата са верни.
  На другия ден дойде друг майстор, точно един час пуши и гледа. Като се налеело бетон кривото няма да личи. Направо да се чуди човек защо е тази армировка, като ще се свлече.  Идеи нямаше никакви.
 Аз пак яхнах метлата, майсторите заковаха една дъска и решиха, че не могат да го оправят, събраха и те инструмента. А в Неделя най-късно трябваше да се залее, заради дъжда после.
 Милото събра приятелската бригада, до вечерта коваха и оправяха, в неделя метнахме мрежите и всичко беше наред.

 Бетон помпата се позиционира отвън.

Управлението - ръчно и електронно.

 Готово!

Розата Brother Cadfael се пада точно до вратата, така че ще трябва да й мисля ново място. Още повече, че видях в нета какво чудовище става:

http://forums2.gardenweb.com/forums/load/rosesant/msg0415463825610.html

Най трудно беше за картопа, viburnum opulus, сгрешила съм мерките с някой и друг сантиметър. При това положение не зная да го местя ли или да го оформям подходящо. Ей това малкото до самите платна.

  Дървата и те си свършиха работата, нямаше нужда от допълнително укрепване.

Къщата - I

    Почна се.
Преди три дни моят мъж реши прави основи.  Досега бяха отложени за пролетта, но при съседа  копаели канал, и като видял багерчето, това му е трябвало само за да запали искрата. Е, вчера денят завърши с изкопани основи.
 Предисторията е, че парцелът е купен преди 7г, оттогава къщата е в главата ми. Различни причини отлагаха построяването, но това не отложи правенето на градина.
 Официалният проект се появи преди две години, по онези различните и по разни други причини. Планът бе избистрен много бързо, за ден, защото ограниченията вече бяха съвсем ясни и нямаше мърдане.
 Но пък първият ми план беше за къща изцяло обърната на изток, с дължина 12м. Пред късата й част трябваше да има бреза. Милото изброи 15 крачки и я насади. Той така мери - с крачки. Между впрочем, така мерят повечето мъже. Естествено, това не бяха 15м, той каза, че бреза няма да мести, да мисля друг план. Ето това е брезичката, в ляво:

  И аз измислих друг. Дневната, естествено си беше на същото място, защото вече беше насадена гледката през нея - вечнозелен кът с езеро и евентуална детска къщичка. Тогава още се водеше битката скален кът или къщичка. Ама като си изпълни половинката толкова детски мечти, исках и аз да имам една изпълнена - и си имам къщичка.
 Не обичам скални кътове, освен ако не са природна даденост. Струва ми се нелепо да изсипеш една купчина пръст и тя да стърчи самотно насред равното. Да не говорим колко трудно се поддържа.
  Ето това ми е гледката през дневната :

От портата се минава през арка, която гледа точно към входа на къщата. Под нея мина и багерчето.

 

  И когато и съседния парцел стана наш, а ограниченията не изчезнаха, планът в главата ми доби завършен вид и бе създаден проекта. На запад останаха да гледат по един прозорец на спалните на първия и втория етаж, както бе и първоначално замислено, защото вече нямаше как да се извърти дневната да гледа към перголата.

 

 На алеята пред портата има шкода и печка, и защото време не може да се губи, багера влезе триумфално през арката и акостира на обекта. Е, не мина през вратата, през голямата порта мина и от там зави на пътеката.

 На всички скептици мога да се похваля, че единствените поражения от копането бяха на тревата, защото багерчето мина по нея и завъртя, за да продължи да копае. На сантиметри от корейската ела и на милиметри от калината.(Ама точно сме ги насадили, а?) Не му попречиха биричките. Накрая седна да почине с шишенце мастика - "Ей, да не ме снимаш с мастиката да ме види жена ми!"

 Всичко се случи така:

  Видяхте ли къде са розичките? Зад шнуровото скеле. Отрязахме един клон да не пречи на канапа.

Тука майсторски се копа около дървата. При тази операция пострада тревичката (снимката горе)

Около изкопите има близо метър работно пространство. Другото е градина. Ще я пазим!

Багеристът Юри е стигнал до мастичката. Нали не се вижда?

Разказа ми за красотите в родния му край в Родопите. За извора на река Арда и колко сладко се хапва пастърва там. Скоро ще има събор. Там няма да му броят чашките.

 

Есенни багри

Днес прочетох едно мнение, което много ми хареса и искам да започна с него:

Струва си, наистина си струва да посветиш живота си на една градина. Това е висше изкуство. А особено сега, есента, направо настръхвам като гледам как направеното от човешката ръка се прелива в съзвучие с природната, с божествената красота. Няма друго изкуство, което така да приближава човека до бога - кой както го разбира.

Мнението е на milena02

Тази есен сланата рано попари листата и внесе една не дотам красива багра. Вятърът вчера и днес пък издуха една част от листата. Но успях да хвана и по нещо приятно.
Пенисетумът вече е жълт, и зад дивия овес и червения берберис просто свети.

 

Лагерстремията гори:

 

Особено от тази страна:

 До нея японската дюля вече има уханни жълти плодчета. Не са много, за съжаление.
Астрата синее, а шасмантиума започва да става кафяв. До два дни ще е целия кафяв.
 

Пилето. Вече започнах да оформям главата - сега прилича ан глава, но догодина ще е шия.

Сподиопогон сибирикус е изцяло кафяв вече, а мюленбергията още по-пухена.
 

Започнах да редя паветата към зеленчука. 

 

И още есен: