Чешмата на Лятната кухня

 Тя се появи когато и кухнята, поне дървената й част. Плотът е остатъка от плота за кухнята - дюшеме. Изкара си зимата, и дъждовната пролет.  Двете колони, които държат перголата, разказах как издялках като тотеми. Тази година вече си има и пергола за пасифлората, надявам се да е достатъчно закътана, за да оцелее зимата. Скрих колкото можах тръбите с част от стара покривка. От рязането на розите винаги остава цвят за букетче. Ами ето я:

Не че няма какво да се преработи още, но ми върши идеална работа. Състарена е с разтвора от син камък и ръждиви железа, и все едно винаги си е била там.

Много Неща За Показване

Преди почти два месеца влязохме в Градински център ОЛЕА , май беше без повод, с голямата грешка да носим пари в джоба. И оставихме толкова, че не искам да си спомням колко. Там е пълно с италиански растения с гигантски размери, лошото е , че има и с по-малки размери, на които цените съвсем не са малки. Растенията изглеждат страхотно, направо говорят Купи ме, Купи ме....А на нас не ни трябва много.... Не е като да влезем в МОЛ-а. Там сме като скала!
 И така след месец и половина една стара мечта на ММ намери своето място - Конколорка Abies concolor .За целта бяха изкоренени две будлеи, които бяха останали на сянка и тази година много се издължиха и изтъняха. Розата над тях беше орязана зверски и есента ще бъде изваден нара, който също е на сянка.


Другата засадена придобивка е Шадопитис, Sciadopitys. Това е японски бор, древен колкото и Гинко Билоба. Чадърчетата му са очарователни, отсега трябва да мисля обаче как ще укротя растежа, защото 20м ми идват много. Освен това потърсихме най-подходящата за него почва, защото е много чувствителен към нея.И сега е под стрехата на хола, което ще рече, че трябва да се наклони напред по някое време. А розата отзад ще си търси ново място, но това след две -три години поне.

 

 Това пък  е аризонски кипарис аурея, който видях в Разсадник - Интродукция - Георгиев и С-ие , голям, в земята. Влюбих се в него от пръв поглед и реших, че на всяка цена го искам. Снимката ми е много некачествена, а и той от тази влага и близо година в контейнера взе че гъбяса. насаден е до чашкодряна с идеята този чашкодрян да се ореже, той е нападнат от вид щитоносни въшки, които са неунищожими, мъчат растението от години въпреки намесата ни.

   Тук се вижда леееко част от него между синята глобоса и чашкодряна. Като се извиси ще виждаме едно жълто дърво. Структурата му е малко по-различна от тази на обикновения аризонски кипарис, този е по-широк и по-нисък.

     Понтедерията е във вихъра си и ще е така цяло лято. Разрасна се много, въпреки че извадих доста корени пролетта, а и рибите бяха изпочупили немалко от тях.

   Някакъв вид юнкус, поставен със саксията в езерото уж временно. И той  е направил голяма туфа, а не виждам място за него. Цветчета - таралежчета.

Любимият ми хемерокалис (яркочервения да не ми се сърди, и той ми е любим). Поогледах го пролетта - много плътно са листата, не посмях да го разсаждам, за да не унищожа някое коренище. Може би догодина, имам си и място за него.

  Я, имало и друг цвят лилиуми, освен оранжеви.

Още хемерокалиси. Разсадих един, който вече две години не цъфти. И сега не цъфна, идея си нямам какъв е.

Ето това е над портата. Трябваше  да има и арка над нея, но тогава вямаше финанси за нея, а после отпадна от дневния ред. От години чакам точно този ефект. Детски спомени.

 

Така е около другото езеро.Ефектно е погледнато и от двете страни. Монардата не ми е от любимите цветя, но точно тази е добро попадение.

 Страхотна роза! Най-вероятно бляк маджик. Две години се опитвах да я гледам на полусянка - беше ниска и цъфтеше с по един - два цвята. Сега си е точно на мястото и ме радва отдалеч.
 Обичам ярките рози, със силно присъствие.

 Крокосмията е екзотична колкото името си. Много ярка!

  Този храст ми е подарък от една страхотна градинарка, жалко, че градината й не се върти из интернет, защото заслужава да я видят много хора! Невероятно кътче в Тетевенския балкан, където плодородната почва, влагата и най-вече тънкият усет за красота са създали невероятно кътче. Храстът е Лайцестерия и макар, че ми е отдавна, за първа година е съвзет и цъфти както се полага.

 Над гранитите в езерото се е надвесило Къри, Helichrysum italicum . Зимата беше мека и нищо от него не измръзна.

До него камъните превзема Гайлардията, една част от нея - самонасята. А всичките ми опити да насея нещо в тази суша (не насадя, а насея) бяха безполезни. Най-цъфтящата ми китка е това, от април до октомври.

 Опитите ми да постигна ефекта на една картинка от нета. Вид артемисия и червен седум. Да ама не са на подходящото място, влажно им е там и малко сенчесто. Затова и няма да го получа, докато не ги изместя, така че да нараснат бързо.

Тази година и хортензиите ми да благосклонни, нищо от тях не измръзна и заложиха повече цвят. Имаха една сериозна поливка с хелатно желязо, иначе не растат. Тази розовата е по-толерантна към алкалната почва, но на бялата изобщо не й понася.

   Будлея black knight на фона на ябълки петровки. Колкото и да търсихме, намерихме ябълки, които зреят рано, но не са Петровките, които помня, нищо общо.

Въпреки, че днес се простих с две будлеи, не спирам да си мисля за buddleja alternifolia . Къде ли мога да събера това дръвче, м?

 

Много слабо се отчита фуксия Магеланика, знам, че не ена добро място, но се надявам с годините да се поправи.

    Днес освен с будлеите, се простих и с три рози катерачи. След толкова рязане не искам и да помисля за роза. Чудя се ако нямахме товарен пикап, как ли щях да мачкам рози до несвяст в клонотрошачката . След рязането натъпкахме много здраво три пикапа рози, а с ваденето на трите рози ще станат 4 курса. След всичкото бодене си помечтах за жив плет от дива лоза, която няма да пипна! И мини розички, които ако не пипам ще станат малки храстчета, така че на две години може и да ги орежа. Еххх......
    За останалите ми придобивки от ОЛЕА и други места, които чакат да бъдат насадени - друг път. Само с екзотиките не зная как ще се справя, защото мястото, което им избрах, е до къщата, а там още дълго време ще кипи работа.

Сиренце

 

            Първото ми домашно сирене, няма как да не го споделя!

    И аз съм чувала - хляб с дупки, сирене без дупки, да ама не ми се получи съвсем. Но е божествено вкусно!!! То  си има интересна история, затова е още по-вкусно. Тук намигам.

 Идеята беше да е овче/козе , от онези овчици и кози, които препускат край нас два пъти на ден, запрашават и ароматизират.

И така, осем литра мляко бяха осигурени. Това точно преди една гръмотевична буря. И защото предишната останахме без рутер и без траф за онзи красив бял полилей, който си виси и свети на открито, този път взехме мерки.

  А аз, докато отмине бурята , викам си - ще сваря млякото, даже малко ще поизстине. После ще прочета рецептата. Купили сме мая за сирене от тукашния магазин - там  тя стои на много видно място, пък и има защо - в махалата гледат общо 7 крави и едно стадо овце/кози. В други махали сигурно има още.

 Аз варя 4 литра вън, ММ вари другите 4 вътре. Моето мляко взе да се надига, идва ММ и пита както се полага на един инженер технолог - Абе ти сигурна ли си, че това мляко за сиренето се вари??? Ми....не знам, ама го сварихме.

  Спира бурята, пускаме компа и Оп - изненадаааа!!!! Млякото за сирене не се вари!

 И  си имам още 8 кила кисело мляко. Освен кравето, което направих предния ден.

 Чакам аз до следващата седмица, когато трябва да си вземем 5 литра краве от местните каубои.

Това сигурно са най-псуваните крави на света, обаче сравнено с млякото на други местни крави, тяхното е най-вкусно и маслено. Дали е от псувните???Хихихихи.

 Не че овцете не го отнасят, докато тичат край къщи, овчарят даже на име ги благославя. Още по-хихихи. Имаше и някакъв виц по въпроса.

  Щателно изучавах всякакви рецепти. Първата, на която попаднах ми се стори много претенциозна, но като направих сиренето си дадох сметка, че е много аналитична. Тази. Има и първа част, честно казано не я търсих.

  После реших, че едно правене на сирене не може да е толкова сложно, прочетох много рецепти и дискусии, и си харесах Тази , на баба Тинка.

  Едно време никой не е пастьоризирал мляко, правили са сиренето с прясно издоено мляко, което си е било с нужната температура. Значи някъде около 35 градуса. И никакъв калциев двухлорид (правел сиренето по-твърдо) не са знаели какво е, ползвали са сирище, една част от стомаха на агнето. Предполагам, че и капкомер са нямали.

 Затова загрях млякото да ми хареса температурата, да ама като пъхнах термометъра вътре, живака или каквото е там щеше да изхвръкне. Затова - на усет трябва да е хладко.

 За 10л мляко прочетох, че се слага една супена лъжица мая, не че на шишенцето с маята не пише колко се слага. Обаче нямах капкомер. И на моите 5 литра сложих една чаена лъжица мая. И естествено, забравих, че се разрежда с малко вода, направо в млякото я сипах. Бърках, бърках, бърках, да съм сигурна , че е разбъркано. После отлежа завито (в тенджерата) 1 час, отлях цвика, нарязах на парчета и стоя още 1 час. После внимателно го прехвърлих в тензух и цедих както се цеди мляко. По принцип лесния традиционен начин е да се прави така:

А по-сложния, който е сложен само в направата на уреда е този:

http://pishmanlady.snimka.bg/experiment/domashno-sirene-i-kashkaval.526676

  Обаче както реших да го цедя аз,  за 10л мляко един тензух няма да ме оправи, трябват си два. Иначе в средата ще остане кашкаво, няма да се отцеди. Аз и петте литра ги въртях два пъти, да съм сигурна, че не е останала каша вътре.

  Не зная колко излезе като грамаж, според книгите - около половин кило, малко повече. Като зная колко е вкусно, нямаше смисъл да го съхранявам 40 дни в саламура, затова не се задълбах в зреенето. Само го нарязах на едри филии и го посолих с обикновена готварска сол, малко по-обилно отвсякъде. Наредих го плътничко в купа, метнах му тензуха отгоре както си е влажен и - в хладилника. На другия ден е превъзходно, равномерно осолено! Дори си мисля, че ще ни е крайно недостатъчно да се нахраним.

  Ако сте имали търпението да ме изчетете до края, без да се прехвърлите направо на онези линкове по-горе, да знаете, че ако се пастьоризира млякото, това с добавянето на кисело мляко (първия линк) има резон, да не го забравите. И не съм рязала сиренето на кубчета по 2см, защото се притесних, че ще стои раздробено после, а не хомогенно, моите бяха 6-7см.

П.С. Днес, 4.01.2019г някак си стигнах до тази публикация и я прочетох внимателно. Много ще се радвам, ако някого съм вдъхновила и си е направил сиренце. И ще е много жалко, ако обяснението не е било достатъчно, за да се получи добро сирене. Как го правя сега. Загрявам млякото до максимум 37 градуса. Според указанията 5 капки мая на литър мляко. Само че се оказа, че с едната марка се получава, но с другата трябва да сложа близо двойно.
За надробяването - дробете и не се притеснявайте. Раздробявате и оставяте в покой известно време. Водата се отделя по-добре. Ако може да я излеете без дробилката, колкото е възможно, ще се получи най-добре. После в тензуха и да се отцежда. По някое време накланям тензуха в една и друга посока - тече повече. След осоляването се оказа, че от 5-6л мляко се получава кило сирене.