Първи щрихи на есента

    Имам си четки, много четки. Мога да започна да рисувам есен. Най-големите са на пампаската трева Cortaderia selloana . То си е тревище, расна, расна..... От тук нататък ще е направо страшно. Докато не дойде някоя люта зима да я занули . Съмнявам се, че горната снимка дава истинска представа за размера, затова и нещо по-мащабно :

Cortaderia selloana

  Има си и още един гигант, той е успокоение за тези, които нямат климата за кортадерията, затова си гледат нещо подобно - Erianthus Ravenae. 
 Мама ми беше на гости , за първи път от много години. Не може да идва заради здравословни проблеми. Видя градината ми за първи път. Снимах я и до гиганта, първо се притесни, че е по домашному цинганейшън и без червило, после великодушно се включи в идеята да покажа мащабите на това чудовище. Милото ми майче.

 

Под него е навирил четки пенисетума, неговите са най-малки. Дали защото тази година не получи достатъчно поливане заради дъждовете (все си изглеждаше, че ще издържат до следващия дъжд) но си остана доста оскъден в сравнение с предни години.

  Но пък пенисетум Мудри получи предостатъчно вода, заради разни проблеми с маркучите на чешмата и беше обилно полят. И му личи - красавец е!

  Белите пухове са на малката кортадерия (пампаска трева) , сорт: Pumila. Ниска, ниска, към два метра е. След голямата, която не цъфна три години, тази си я купихме с цвят, а голямата мислех да я махам. Тя пък взе че цъфна. И една пъстролистна малка си имам, още по-пухена, но още е бебе.

Разпухва розови пухове и Мюленбергията, не зная в тази дъждовна година дали ще й се порадваме както трябва. След месец ще е в пълния си разцвет.  Мискантусите, най-големите туфи, едва сега пускат класове. 

 Тази година приятно ме изненада  Андропогон Жирарди, изглежда му е трябвало повече сила и вода, колкото и сухоустойчив да е. Направи голяма синя туфа, а сега пусна дъъълги класове. Не му е мястото където е, а и ветровете го разхвърляха, затова съм го пристегнала с коланче и вече на нищо не прилича. Зад него вече наднича прекрасна астера.

   Пасифлората е превзела полагаемото и отгоре. Вече не цъфти, но се радвам на няколко плодчета.

    Едни лилави плодчета на каликарпата си говорят с лилавото на  астерата. Случаен ефект, защото си мислех, че съм изкоренила редичката есенни красавици, но те са почти неубиваеми.

  Време е за плодчета. Японска дюля и Пираканта. Планирала съм в жълтата пираканта да се преплете червена и да превземат оградата, но е въпрос на време.

  Още плодчета - на котонеастрите. Тези са листопадни, но водят вечнозелените по зимна декоративност. Обсипани са с плод и няма листа, които да го скрият.

 Все още има и цветове, а розите са напъпили като за първи цъфтеж. Само дето ще е последен - прогнозата за идните месеци е сурова.

Тази година Еден ме изненада приятно - след двата обилни цъфтежа пуска и по някой единичен цвят, все още виждам пъпки.

   Есенните краски на монардата са прелестни. Текомата също жълтее вече, градината до месец ще избухне за последно в топли пищни тонове. 

 

Мушкато

      Най-цъфтящото цвете! Радва ме във всякакви цветове. Нямам много, нямам място зимата.

 Пренебрегвани цветя, заради връзката със селото. На мен пък ми харесва да съм селянка. Прекрасен спомен, наситен с мирис на пръст, сено, огън, питките на баба, прясно издоено козе мляко, безкрайни поляни, дебели сенки, манатарки, игри навън от сутрин до мрак.

 Първата любов, първата целувка. Първата цигара (не пуша). Учех се да свиря с пръсти, да псувам като каруцар. Учех се и да копая, да калесвам дръвчета, да правя компоти. Обирах с парче дебела кора от селски хляб тавата от лютеницата. Слушах славея. Слушах петела и лая на кучетата нощем. Гонех светулки. Мечтаех.

   Ех, да можеха мушкатата да ми върнат малко от това......Поне да мечтая, че съм се отучила....

Леност...

  Направо да го нарека мързел. Не че съм се отпуснала, напротив, работа имам за няколко денонощия да ги събера в едно, че да стигне времето. Но точно за блога ужасно ме мързи да свърша нещо.
 Дъждовното начало на лятото помогна на всичко да избуи, и щом дойде жегата и сушата, имаше такива китки, които не издържаха изпита и се споминаха. Поливаме си, редовно, но има местенца, до които поливната не успява да стигне заради многото листна маса.
   Къщата е изцедила всички силички на Милото и на него не му се занимава да сложи някой и друг разпръсквач и клапан, един вид на естествен подбор сме го оставили.
  Все още се намира някой да попита - Как се оправяш? Ами не се оправям и е очевидно. Е, може би не чак толкова щом още питат.
  Времето на летните люляци е. Тази година закъсняха, сравнено с миналата. Белият беше пръв, но е на прецъфтяване преди втората вълна, а лилавия и топлорозовия още не са цъфнали. За лагерстремиите става въпрос. Lagerstroemia - Индийски люляк. До Индия не сме стигнали, но много хора го знаят от пътуванията до Турция и Гърция, топлолюбиво дърво/храст.
  Независимо как режа, розовия всяка година прави все по-дълги клони с цвят на края. Догодина мисля рязането почти да го пропусна, за да видя резултата. Само не зная следващата с каква стълба да се кача да отрежа нещо.

Червения, малинено червен.

 Бял, расте изправен.

 Една много интересна трева, която всъщност не е трева, по-скоро луковично. Подобно на Офиопогона, вечнозелено liriope muscari , Лириопе мускари. Очевидно защо е мускари.

Новичка е и много се надявам да се справи с почвата, както се справи офиопогона. Расте по-бавно, но то е ясно, че за поляна няма място. Само си го представям цъфнало на големи площи....еххх.... Има и вариегатна форма.
 Най-страдащите ми растения са хортензиите. Минах и на варианта Паникулати. Само една от тях се отчете сравнително добре тази година. Но като гледам, скоро няма да бера букети.

  Берберис голден ореол - порасна много и разхвърли пипала. Нямам снимка, която да го представи в най-добрата му светлина, на живо е прекрасен!

 Това кътче беше забележително, когато цъфтеше крокосмията. Сега се чудя дали по-скоро да я орежа, за да видя Ерагростиса, че съвсем се е смачкал. То при този негов самосев ако не го гледам красив, за какво ми е?

Царството на тревите започва. Пускат класове за цъфтеж мискантусите, но тук цъфнал е Пенисетум Мудри (pennisetum moudry). Много е впечатляващ и ...много голям. Тук въздишам, защото наистина е огромен, а е на две години само. Догодина как ще минавам от там, не зная. Мащерките около него погинаха, но пък и без него при мен на мащерките не им харесва.

pennisetum moudry

  И един друг ракурс, на който се вижда, че ще имам и цъфнала кортадерия скоро. Много й се радвам, защото за толкова години тази, дето цъфна веднъж, е толкова огромна, че запушва една от пътеките. Преброих 12 цвята! Вие сигурно няма да я отличите в треволяка, защото на тази снимка е най-невзрачната.

Един общ план, където погледа се спира на Андропогон Жирарди . Трябваха му три години, последната с дъждовно лято, за да покаже, че всъщност е красива трева. Една голяма синя туфа, която едва сега пуска цвят. А аз тъкмо се бях заканила да го разкарам, беше започнал да ме дразни.

Открих една стара своя снимка, тук е много смешен. Есенна е, затова е оцветен.

  Отново тревния кът:

 И котето Гошко на недовършения водопад. Къде без него.