20 ноември 2014 г.

Листопад


 След вчерашния дъжд и сутрешния вятър, в градината почти не е останало жълто, оранжево и червено.Земята е посипана с листа, но предните дни успях да поснимам малко. Съжалявам единствено за върбата, имаше чудовищна оцветена в жълто корона.
    Строежът и той върви, време е и за него да напиша нещичко тия дни.

 Тази година "лъвската глава" е червена. На фона на аукубата кленът е прекрасен.


Тревите са полегнали и разхвърляни от дъждовете. А разчитам на тях за зимата.
 

Космосът много закъсня, но ме радва до късна есен.


Каликарпата хвърля грозни листа есента. Но това, което остава е поразително!


Пиракантите също са храсти на есента и зимата. Всъщност и пролетния им цъфтеж е доста впечатляващ. Красиви и трудни растения. Трудни за работа - ужасно бодливи.


Последни хризантеми. Това цвете ми се хваща много трудно, тези са насадени на шега.


Край езерото. То почти не се вижда вече, милото.


Най-шареното кътче в градината. Тук хризантемите прецъфтяха, но аз си ги харесвам и такива.


Листопадният котонеастър е оцветил и листата си в червено.


Плачещата лиственица вече е без бодлички, но я хванах оцветена. Закъснели рози.


  Пурпур и червено.


21 октомври 2014 г.

Есен

Рус тифината бързо съблече красивата си премяна, но в седмицата с огнени цветове беше запомняща се.



  Дълго чаках да видя букета хризантеми с вид на маргаритка, така и не дочаках. Все си мислех, че още не са разцъфнали, но причината се оказа друга.



  Причината са тези малки голи гадинки, коит оса изгризали венчелистчетата.


  Този космос го насадих през май, направих разсад, от който оцеляха 3-4 растения. Цъфна за първи път в началото на октомври. Затова пък е с дебело влачещо се стебло, същинско дърво. Е, все пак го видях цъфнал.



Розите се чувстват като през май. Дните са топли, нощите прохладни. Цъфтят (като)за последно.



Кучешкия дрян също се оцвети. 




  Тази астера порасна тук случайно. Докато оправим полянката, която на това място остана натурален троскот, ще се радваме на цветовете на есенната хубавица.


  Алеята на тревите. Розовата мюленбергия е кралицата тук.



   Лагерстремията избухна в огън преди още да е прецъфтяла съвсем.


  Тук без да се усетя съм хванала и една паяжина.


  Цветовете на мискантуса


   Последен цвят от райската роза - Еден


 Кентската принцеса Александра:


Плодовете на пасифлората:


Неправилно прецених началния цъфтеж на фуксията като твърде слаб. Тя се развихри по топло и все още има много цвят. Догодина съм й измислила хубаво място.


Необичайните плодчета на Каликарпата.


Тези пък червенките са ми пред очите по няколко пъти на ден и много ме радват:

Около Караман е неугледно все още, но пък много много червено. Дива лоза и щирове.


27 септември 2014 г.

Първи щрихи на есента


    Имам си четки, много четки. Мога да започна да рисувам есен. Най-големите са на пампаската трева Cortaderia selloana . То си е тревище, расна, расна..... От тук нататък ще е направо страшно. Докато не дойде някоя люта зима да я занули . Съмнявам се, че горната снимка дава истинска представа за размера, затова и нещо по-мащабно :

Cortaderia selloana



  Има си и още един гигант, той е успокоение за тези, които нямат климата за кортадерията, затова си гледат нещо подобно - Erianthus Ravenae. 
 Мама ми беше на гости , за първи път от много години. Не може да идва заради здравословни проблеми. Видя градината ми за първи път. Снимах я и до гиганта, първо се притесни, че е по домашному цинганейшън и без червило, после великодушно се включи в идеята да покажа мащабите на това чудовище. Милото ми майче.



Под него е навирил четки пенисетума, неговите са най-малки. Дали защото тази година не получи достатъчно поливане заради дъждовете (все си изглеждаше, че ще издържат до следващия дъжд) но си остана доста оскъден в сравнение с предни години.
  Но пък пенисетум Мудри получи предостатъчно вода, заради разни проблеми с маркучите на чешмата и беше обилно полят. И му личи - красавец е!


  Белите пухове са на малката кортадерия (пампаска трева) , сорт: Pumila. Ниска, ниска, към два метра е. След голямата, която не цъфна три години, тази си я купихме с цвят, а голямата мислех да я махам. Тя пък взе че цъфна. И една пъстролистна малка си имам, още по-пухена, но още е бебе.

Разпухва розови пухове и Мюленбергията, не зная в тази дъждовна година дали ще й се порадваме както трябва. След месец ще е в пълния си разцвет.  Мискантусите, най-големите туфи, едва сега пускат класове. 




 Тази година приятно ме изненада  Андропогон Жирарди, изглежда му е трябвало повече сила и вода, колкото и сухоустойчив да е. Направи голяма синя туфа, а сега пусна дъъълги класове. Не му е мястото където е, а и ветровете го разхвърляха, затова съм го пристегнала с коланче и вече на нищо не прилича. Зад него вече наднича прекрасна астера.




   Пасифлората е превзела полагаемото и отгоре. Вече не цъфти, но се радвам на няколко плодчета.


    Едни лилави плодчета на каликарпата си говорят с лилавото на  астерата. Случаен ефект, защото си мислех, че съм изкоренила редичката есенни красавици, но те са почти неубиваеми.


  Време е за плодчета. Японска дюля и Пираканта. Планирала съм в жълтата пираканта да се преплете червена и да превземат оградата, но е въпрос на време.



  Още плодчета - на котонеастрите. Тези са листопадни, но водят вечнозелените по зимна декоративност. Обсипани са с плод и няма листа, които да го скрият.



 Все още има и цветове, а розите са напъпили като за първи цъфтеж. Само дето ще е последен - прогнозата за идните месеци е сурова.







Тази година Еден ме изненада приятно - след двата обилни цъфтежа пуска и по някой единичен цвят, все още виждам пъпки.


   Есенните краски на монардата са прелестни. Текомата също жълтее вече, градината до месец ще избухне за последно в топли пищни тонове.