2016

  Обичам това място.
Днес изгревът беше като червена лента над ябълковите градини. Всяка сутрин е различен. Само още малко ще мога да го виждам. После ще изникнат къщи, така както за два дни изсякоха десетина декара ябълки. Зад нас строят. Вместо да слушам птичките, слушам голямото блъскане. Сигурно и светулките ще се преместят някъде. А лятото влизаха в къщи. Нощем започват да се реят над нас, приспиват ни. Колко хора имат това вълшебство?
 Отивам за млякото.  Така и не намерих гюм 5-6 литра. Нося бутилки, а ако не нося, получавам го в събрани от къде ли не.
  Обаче мляко да видиш! Каймак един пръст - жълт, жълт.... Дава ми го Стопанката. Отдавна е вдовица. Може би е минала седемдесетте. Вече едва ходи, ревматизмът я мъчи.
"Какви са тия доктори, за какво са доктори, като не лекуват. Ей на - дадоха ми едно мазило и хапчета - не помага! Туй доктори ли са?"
И веднага ме подхваща :
 - Вие орехи купихте ли си? Имам орехи, нашите, много са хубави, изсушени, обелени....
Аз мънкам нещо, искам две кила.
 -А, две кила! Закъде с две кила, какво ще ядат тия деца цяла зима!
Аз смънквам нещо, защото знам цените на орехите, пък моите деца налитат на вафли, не на орехи.
Договорихме се. Купих пет кила. Половината сигурно ще мухлясат, докато ги начупя.
 Коледа дойде. Къщата е доникъде, но пък си има дневна. В дневната кое готово, кое не. Но пък хубавооо, топло, уютно.

                            

   Заради неразборията в полустроежа не можахме да си намерим всички украси, по-точно няколко светещи маркуча. Това беше добър повод ММ да накупи още лампички и маркучи за догодина. Е, докато прибирахме украсата намерихме и това което липсваше, но това е положението.

 На Коледа чудеса нямаше, нещата са в нашите ръце. И беше крайно време да се запретнем. Първо аквариумите. След много мислене как точно ще изглеждат, празния джоб и наличностите бързо определиха вида им. ММ изрови каквото беше останало от панагюрските греди, занесе ги да ги изцепят на дъски, аз ги почистих, разкроих и ги "облякохме".
 Мотаеха се и едни телешки кожи из къщи, ММ ги донесе от битака. Червени, лачени, като балатум. Бяха прекалено дебели за тапицерия, а аз много мразя да ми се мотаят излишни неща из къщи, може би защото ги има в изобилие. Затова ми хрумна вратичките да са рамки с въпросната кожа, но обратната й страна. А на тях да пирографирам нещо. ботанически картинки например, че ми се струват достатъчно елементарни.
  Историята с пирографа е дълга и скучна, но там се наложи да се изръся най-много, защото станаха два броя. А ботаническите картинки станаха карти.

Майски вълнения

 

  Отдавна не съм писала тук, защото фотоапаратът ме предаде. Оборудвана съм с нов телефон, който прави нелоши снимки, но и не дотам добри. Пропуснах много моменти в градината, но се надявам догодина да ги има пак. Чудя се кога ли ще ми омръзне да ги запечатвам - почти еднакво е всяка година.
   Поне разбрах едно - ако имам още по-хубав апарат, ще направя снимката, която виждам в главата си преди да щракна.  И препоръчвам на всеки градинар да се лиши ако е възможно от някоя и друга китка, но непременно да се снабди с подходящо фото, за да радва и останалите с красотата, която създава. Досега си мислех, че аз съм причината да не показвам каквото виждам, но като слязох от кон на магаре, разбрах че ми трябва расов жребец.
  И така - имах десетина минути време да пощракам с фотоапарата.

    Първата цъфнала изцяло роза беше Зефирине - без бодли. Много ароматна.

zephirine drouhin climbing rose

На мен бодлите са ми голям проблем, сигурно не само и за мен. Като дойде време да се режат рози ми ке ще да имах само две -три. Тази е благодатна - мога да си я правя каквото искам. Тя не ми създава проблеми, расте си тихо кротко и бавно до брезата, даже твърде бавно. Устройва ме.

  Срещу нея се виждат няколко цветчета на Короната на принцеса Маргарита Crown Princess Margareta rose - твърде бледа за моя вкус, няколко дни след отварянето става като измит цветът й. Но пък аромата си струва.

За себе си установих, че розите ги предпочитам или много ярки и наситени, или бледо розови. А формата на цветовете - като на букетна роза или божурести надиплени. По този ми критерий Зефирина си остава с предимство само заради липсата на бодли и аромата.

  Градината не е само рози, ако ще и стотици да ми харесват, много се възпирам за да не нарушавам баланса. Доколкото е възможно , разбира се. Цъфти жасмина, започна и Дойцията. Нарът също цъфти, много декоративно дръвче, цъфти по малко и през цялото лято. Препоръчвам за който има достатъчно топла зима.

 В момента Дойцията е от най-ухажваните от пчелички храсти. Дядо беше пчелар и от детството ми е  любовта ми към пчеличките. Качваше ме на мотора и отивахме на пчелина (държавен). Слагах и аз булото, държах пушещата гъба, вадех пчелички от кофата с вода, съзерцавах прекрасния свят в който жужаха неуморно. Опитвах и от прашеца, и от млечицето. Правех топки от прополис, помагах при ваденето на меда. Учех се да различавам работничките от търтеите, гледах със страхопочитание пчелата - Майка. Ловихме рояк с тръвна, натрита с маточина - за да ги привлече.И куп още детски спомени.

   Малко по-рано прецъфтя вайгелата.При нея има разнообразие на багри на цветовете и листата , но точно пък червенолистната съм я сложила на сенчесто и е със зелени листа.

Много свежо петно е зановеца. Озова се на сянка, затова съм го оформила като щамб, за да получава светлина и да цъфти. Сигурно ви е познат от жълтите петна край пътища и магистрали. Много слънцелюбиво и издържливо на суша растение. Съществуват и културни разноцветни форми, но поне при мен не оцеля нито розов, нито пъстър.

Cytisus

 Един поглед от прозорчето на градинската къщичка.

  Къщата все още не е довършена отвън, а вътре предстои. Построена е насред градината, а багериста беше вълшебник, защото изкопа основите без да засегне нито едно растение до тях. Обаче аз съм объркала малко мерките като съм садила на гол терен, затова сега си имам роза и корейска ела, които са ми пред прозореца. Тежко му и на този, който ще шпаклова там. Японското борче е защитено с колчета, защото ще се прави и стрехата.

    Цъфти и черния бъз. Разкошен храст, жалко че заради липсата на място няма да разбера какво би излязло от него, ако си растеше без да играе ножицата.

Още един прекрасен храст с подобна окраска. Смрадлика, тетра, а на латински cotinus coggygria royal purple

 В царството на тревите сега има царуват други растения, но не за дълго.

  Накрая - двете ни диви гостенчета - момче и момиче. Рожби на татко си Писан.

 Майка им се загуби пак някъде, заедно с другото коте. Дано са живи, защото моята Писанка я намерих убита и захвърлена отвън. :( Що за жестокост към тези кротки същества, които никога няма да нападнат или да направят нещо лошо. Да не говорим, че наоколо има двама - трима съседа само, и котето умишлено е захвърлено точно до нашия двор, като някаква демонстрация. Погребахме малката душичка. Чувствам се толкова наранена....

Почивай в мир, Писанка!

Пролет

Крива зима, крива пролет.... Беше задължително да възкръсне по Великден!

Тъкмо решихме, че зимата си е отишла, Баба Марта прати сняг, да не се чувстваме ощетени от зимата.

Снегът обърка плановете на кокичета и мини ириси, вторите си останаха под снега ден преди да разцъфтят. Но пък игликите ми напълниха душата, догодина предвиждам да направя няколко масива.

Другите ми отличници са нарцисите. И от тях ще се купува есента. Не им пречи лятното поливане.

От всички засукани мускарита оцеля и се множи само дивакът. И той ще се разсажда.

За рождения ден на сина ми направих любимата семейна торта, уникално вкусна лимоново-вишнева. На външен вид обаче не е красавица, нямах време за специални украси от типа Соник , затова се справих с каквото имам - цветя естествено. И те са предимно сини :)

Тази година си бях планувала да купя чрез една велинградчанска майсторка на шаренето на яйца комплект за шарене. Обаче ми се объркаха нещата, нищо не купих, дори мислех да мина с едноцветни яйца, но в последния момент реших да вложа малко творчество. Не станаха кой знае какви, но са интересни.

  Сега се чудя как да опитомя тези дивачета.

 Майка им е полу-дива котка, която като реши да си отбие котетата, ги води в нашия двор. Не знам дали защото при нас има храна за доизяждане и вода в изобилие, или защото баща им е нашия котарак, съвсем очевидно. Този път са пълни дивачета, допускат ме на не повече от метър. Безнадежден случай са, а толкова ми се иска да ги социализирам и предложа на някого, уникални сладури са! Двете са пухчовци, а това с гладкия косъм има двуцветен нос - лявата половина е кафява, а дясната - бяла. Или обратно - зависи дали е моята или неговата гледна точка.