Друго си е фотографът !

Изненада ме една приятелка, която освен градинарка е и прекрасен фотограф. Златни ръце, златно око! Колко сме въздишали по Дивата ѝ градина! Магично място, представено по най-талантливия начин!
 Нащрака едни чудни кадри, да се чуди човек моята градина ли е това? А как се оплакваше през цялото време, че е с портретния обектив и не може да снима! Леле, не ми се мисли ако си беше с правилния :)

Великден 2016

Великден мина отдавна, но аз не съм се похвалила с великденските си яйца. Тази година бяха два вида -  бързи и бавни. Бавните са тези с восъка, така и не им хванах чалъма. Или восъка не тече, или тече повече отколкото трябва. Свещта ми опушваше, търпението ми беше на изчерпване, и си мисля, че догодина вече ще са друг вид яйцата. Може би също бавни, но определено други.

 "Бързите" са най-обикновени, и не съм бързала да ги вадя от боята, просто тя беше минала годността с около 5-6 години, резултата бяха цветове на дъгата, всъщност много съм доволна.

   Преди яйцата реших на мястото на Новогодишната украса да имам Великденска. Все пак този празник ми е по-приятен от Коледния. Дали заради това, че пролетта се събужда, дали заради липсата на задължението да търчиш за подаръци....
  Както винаги, правена е с каквото има.
   Бяхме отрязали клони от брезата, които ми пречеха да си завърша алеята от павета. И докато ги обикалях нервно, ми хрумна да ги използвам. Идеята се роди моментално, след като свих няколко на венец.
 Проблемът беше, че яйцата са навън и ги вали. А единственото, което ми идваше наум беше, да ги направя от папие маше. Това в моя случай е накъсан и сварен картон, разбит с пасатора, изцеден и лепен със сладка брашняна каша.
  Не зная колко от вас са имали часове по трудово обучение, къдено върху модел на лице от глина лепяхме късчета вестници с такава сладка каша. След като изсъхнеше вадехме от глината. Накрая боядисвахме , излязвахме малко, и имахме маска.
Аз обаче яйцата ги налепих от тази каша върху едни топки от смачкана хартия, а като изсъхнаха след 4-5 дни ги боядисах с едни застояли се маслени боички, с които се пробвах да ставам художничка. И перцата от пауна затрептяха. Тези венчета се въртят при най-лекия полъх, супер забавно е.

  И едно гнезденце си направих, само не измислих какво да сложа вътре.

 Накрая с цветни лампи беше украсен и асмалъка, ама на моите снимки е трудно да се разбере, че са цветни. Само светулките не мога да фокусирам. Вълшебно е!

Сезонът на мръсните нокти и издраните ръце

 Градината става все по-грозна, а работата все повече. Това е времето да се плеви и реже. Оставям за пролетта събирането на листата в лехите, защото на тях разчитам зимата да предпазят почвата малко или много от мразовете.
  Плевелите не само са тръгнали, ами и цъфтят. Има едни синички, на които едно време виках незабравки. Те не се отличават много от незабравките, от които се опитвам да се отърва - цветчетата са им почти същите и са упорити колкото тях.
 А една от тревите е изкласила и другия месец вече ще е наръсила семена сигурно.
  Време е да се режат и тези треви, на които казваме декоративни. Колко са декоративни в обичайното си родно място знаят само местните, там може да им викат и плевели. Но под тях са се показали минзухарите, значи е време да се режат.

  Останаха само кортадериите, там само дебели ръкавици не са достатъчни, здрава екипировка си трябва. Оставили сме най-голямата да се оглежда още малко в езерото.

Няколко дни по-късно редичката минзухари между орязаните туфи се е ошарила с още видове:

Щеше да е прекрасно, ако нямаше сляпо куче и можех да си боцкам луковици където ми падне. Обаче заради мрежестите кошници, които им правя, са на групички и туфи, и ми се отщява да купувам, като си преброя раните от теловете по ръцете.  Тези оранжевите са на доста сухо и песъчливо място, но където поливаме всяка година изгниват част от луковиците, независимо, че се появяват и нови.

Калината пък ме радва още от декември. Беше започнала да отваря цветчета, и много се притесних като задържа минус 12 градуса. Но пораженията й не са големи. viburnum bodnantense

viburnum bodnantense

 Пчеличките я обикалят още от началото на февруари

viburnum bodnantense

 Онзи ден за две минавания видях три такива пеперуди. Взех фотоапарата и изобщо не ми се наложи да чакам дълго, долетя едно пауново око. Беше много трудно да улуча поза между клоните, и тези с йогата ряпа да ядат, какви ли не стойки заемах.
Интересно, че точно тя предпочита точно това цветче. Тук нито за момент не кацна лимоненожълтата пеперуда, която обикаляше наоколо. Само че тя беше бърза и моите йога концентрирани стойки не вършеха работа.

Зимния жасмин си цъфти от зимата, изобщо не е спирал. При мен е така забутан, че ако не ида специално да го проверя, няма да го видя.

Един товарен пикап растителни отпадъци и отрязани клонки вече е разтоварен, така като гледам ще има най-малко два претъпкани, особено от жасмина и розите на арката. След като прецъфтят пролетните храсти ще има още толкова за рязане и скубане. Най-интересно става, когато ненадейно някой дойде да ни гостува, и аз сервирам с мръсни нокти и засечени от тревата ръце. Ако съм пъхнала невнимателно и някое дръвце в камината, мога да си се разхождам и със сажди, без да се усетя.  Шшшшт, стискайте очите и пийте кафето, приготвено е с машина, която не сменя дизайна си от десетки години,истинско италианско бижу. И виждайте само красивото. :)