Започна ме есенната лудост

 Надявам се както и започна, така да ме държи дълго! Есенната лудост, ако не става ясно от заглавието.Дъждовете спряха, новите плевели са направили мъхесто килимче, където са намерили свободно местенце.Полянките започват да се нашарват с жълто и оранжево от падналите листа. Все още цъфти,все още зеленее.

   Лилавата лагерстремия е най-бърза. Прекрасна огнена дрешка си има!

Декоративната ябълка се е петносала, и ябълчиците са се слели с цвета на листата.

 

   Кленът Sango kaku няма съвсем типичната лятна окраска , отдадох го на това, че е в сянка през половината ден. Имам наблюдения върху един на пълно слънце, и даже малко се съмнявам в сорта на моя 😁 Но зимата стеблата му са ярко червени, затова му прощавам. От светлозелен премина в лайм и вече върви към жълто. Прекрасно се комбинира с тиса зад себе си и като цвят, и като текстура. Направо са родени езин за друг, по-скоро за един зад друг.

 

Сега трябва да измисля как да убедя половинката, че това дръвче има нужда да се подреже, за да се оправят пропорциите, и да се посгъсти. Трудна задача. Минава два метра. Този, с който го сравнявам е на пълно слънце, и не бърза да расте особено.

В предишната публикация показах червените стебла на Cornus alba 'Sibirica' , въпреки че по това време ми се искаше да покажа цикламените му листа. 😥 

Другият ми дрян - Cornus stolonifera 'Flaviramea',ще стане с жълти листа, но в момента е съвсем безинтересени зеленолистен (и зеленостъблен).

Този, на който търсих дълго името (да не помислите, че ги помня наизуст 🤣 ) трябва да е Cornus alba 'Gouchaultii. За никое име не съм сто процента сигурна, защото не пазя етикетите, а и ако съдя по интернет информацията, търговците, които ги продават, си ги кръщават както им хрумне.

Независимо, че листата му са нагризани от някаква гадина, оцветяването му е разкошно! Не съм го пръскала, защото гадинките са много и ядат толкова растения, че от една страна ще фалирам, от друга - ще се отровя, ако им обръщам чак толкова внимание.

Не всеки има дрян на фестони, нали? 😀 Когато остане без листа, стеблата му стават тъмно червени.

Има и още един с тъмно червени листа, него вече си го знам - Корнус алба елигантисима. Има свойството да остава с пъстри листа и на сянка. Бяло и зелено. Е да, ама не съм го снимала. 

 Сега като се замислих, имам си и един, който става с розови стебла, но е на такова безумно място, че от обида няма да се оцвети сигурно.

 Тази хойхера също промени окраската. Лятото е светло зелена, до жълтеникава, с винени жилки (има някъде отзад такова листо), а сега е старо вино със зелена периферия.Както трябва да се очаква - не помня името. Все пак я открих - heuchera High Hopes

И хемерокалисите в своя есенен пик, съвсем скоро листата им от жълти, ще погрознеят. Това е другото жълто, до хойхерата.

Сега на салвиите. Тази ми е любимка - Salvia x jamensis 'Hot Lips' . Цъфти от края на пролетта докато студа я хербаризира. Става голяма топка, 80см, стига да получава храна и вода. Това за водата е много важно за цъфтежа! Пролетта я подрязвам 20-30см. Може и късно есента сигурно, но е полу вечнозелена, затова не бързам. Мисля, че сега ще я подрежа есента, защото е полегнала на полянката, затова и не съм я снимала цялата. Само цвета.

Тук на 30 септември съм снимала една, която пролетта насадих в чужда градина.

Ей ме там - долу в дясно, увековечила съм се. 🤣 И още веднъж, с още една салвия в близкия план.

Тези двечките - розова SALVIA X SUNCREST® 'Flamenco Rose' и лилавка , са още неизучени от мен. Насадих ги есента, но може би не им беше достатъчно светло, или им беше тясно, или бяха гладни - не зная, но се разцъфтяха преди две-три седмици. Листата им са различни, значи разликата не е само в баграта.

С името на лилавата стигнах само до Salvia microphylla ,нататък не мога да съм сигурна. Вероятно  'Mes Azur' , видях страхотни снимки в нета, май ще трябва да ѝ търся ново място. И не само! Видях много снимки в нета, на салвии, не зная как ще спя спокойно тази вечер. 🤣

  Още една салвия. Този път градински чай. Salvia officinalis Сега като се замислих - нямах намерение да снимам салвиите. Но тези цъфтящите просто не може човек да ги подмине. А за градинския чай щях да разсъждавам какво да го правя. Ами голям стана! Видях го в Балчик, в Двореца, по-точно в ботаническата му градина. Само че тази, горе над двореца, където не зная поливат ли някога, освен че е стръмен склон и там вода не може да се задържи. И там видях измъченна салвия, но пък толкова хубаво сива, че ми се прииска да я имам. Но като е измъчена си стои малка, и сива. А като е напоена, започва да придобива по-зелен оттенък, и расте ли расте... От нея може да излезе страхотно храстче, дори мисля, че мога и да я подстригвам на топчица, само дето няма да цъфти в този случай.

 

 

Имам още четири вида, но за тях - друг път. 

 Точно щях да публикувам и да лягам, и се сетих, че не случайно заглавието е такова. Забравих най-важното! Новата лудост е да махам плочи и да ги редя на друго място. 

 Плочите вече са излишни , защото храстите пораснаха, и е невъзможно да се следва пътечката.И на притъмняване аз реших да ги махам. Е, махнах ги. Тревата е расла години наред върху тях, и имаше и такива, които едва личеше, че са там. Като тази:

 Очертанията са на коренчетата, а оттам нататък стърчи и тревата. Навътре стърчи. Дупката отгоре е от плочата.  Направих няколко такива дупки.Само че се сетих да ги снимам като ги напълних с пръст. Имаше си доста за пълнене. А ги запълних веднага, за да не се претрепем , ако в тъмното по някаква причина скитосваме из градината 🤣

Плановете са да ги изместя на една нова полянка, на мястото на умрелия син смърч. Твърде малка и твърде неудобна за косене полянка. А и няма място за садене 🤣 Ако се питате къде ще садя - между камъните. Така борбата с плевелите става по-лесна. Даже съм започнала с прекрояването на градинката, но няма да разберете много. Ето и новото място за плочите.

 Няма да е съвсем така, но ще ги наглася. Със сигурност няма да ми стигнат, и ще се огледам какво още мога да извадя, он две съм си отделила за място, което трудно се коси. И изобщо около цветните петна е хубаво да има завършек от нещо такова, за да не кося цветовете, полегнали върху тревата.  А тук само на пръв поглед няма нищо!

 Няма да ви отегчавам с незавършени проекти, днес ми хрумна и как да придам завършен вид на желанието на стопанина да има "нещо голямо и жълто" на едно никакво място. И съм доволна от себе си :)

 

 

Лятото си отиде

 Лятото отдавна си отиде, но ми дойде мерака да пиша в блога. Имам си нов телефон! Което означава - ново фото, далеч по-прилично от досегашните снимки.

   

  Вали вече седмица, и колкото и да е неприятно, тихичко се радвам, че водата ще иде дълбоко, защото измина една общо взето сушавав година с ненапоителни дъжчета. Разглеждам снимки на момичетата от различни краища на страната. Есента там е оставила своя отпечатък, в Пловдив едва започва.

  Първо пожълтяха папурите. След това листата на корнус алба трябваше да станат тъмно цикламени, но те вместо това, както и всяка година ес получава, биват нападнати от някакви гъбни болести, стават направо кафеви, почти изгорели, и окапват. Затова пък до пълното облистване пролетта, стеблата са ярко червени и са един чудесен акцент през скучните студени месеци. Тази година като че ли за първи път забелязвам окраската на ориенталския лилиум. На общо зеления фон е като факла! 

   Точно смятах да покажа моята Thuja occidentalis 'Blue Balloon', цъкам си в Гугъл за да уточня как точно се изписва името, и намирам моята все още малка, и зимна туичка да се мъдри в един сайт за продажби на растения. 

 Написах им имейл, като за компенсация задето трябва да си потърсят друга снимка, им пошушнах, че туята не става кълбо 50см , както лъжат купувачите, а далеч повече. Та моята , с подстригване, е застанала една такава мошна 80см топка на завойчето, за което място много опищях преди години, като я насади моя мъж.

 Тук е полегнала от едноседмичния дъжд, и все още зелена. Оловно сивия оттенък започва да придобива, когато температурите паднат под нула. Колкото по-студено, толкова по-сива.

Онова дръвче до нея, на горната снимка, е един прекрасен люляк на присадка, бял, който ненадейно изсъхна.

Зад него се мъдри една друга туя, която става лилава, но ме е страх да ѝ потърся името в нета 🤣

За нея - друг път!

  А тази , вече много висока, спираловидна туя, вече много години запазва тясната си форма, благодарение на това, че есента една немалка част от листната й маса пожълтява и се губи. Първо се тревожех, но сега си давам сметка, че тя няма как да остане толкова вталена, ако не хвърля зеленината си. Тук се замислих как да я нарека, защото това не са листа, съответно листна маса. Но не са и игли. Ще се образовам, и ще го допиша.

 

 

 

Тази година проведох експеримент със зокумите. Седем на брой. Експериментът се състои в това, да ги орежа така, че да цъфнат догодина. Една година опитах. Ноооо, орязах ги кажи речи преди да ги зазимя на втория етаж. Следващата година късно се облистиха, и първите цветове бяха в края на август, когато те всъщност почти престават да цъфтят. Правят пъпки, които не се отварят заради студовете.

Затова тази година ги започнах още в края на август. Върви ли някоя клонка на прецъфтяване - режа.30-40-50см от пръстта, според зависи. В средата на септември вече режех и тези с по едно-две цветчета, нямаше за кога да чакам. След това ги полях няколко пъти с разтворена амониева силитра. Намерението ми беше да се облистят по-бързо и по-гъсто, заради азота.

Получи се! Сега очаквам да се получи и цъфтеж скоро след като ги изкарам.

Снимала съм пъстролистния, като се надявам на него да се видят най-добре новите филизи. 

Догодина ще докладвам за резултата, и вече мога да давам и акъл! 😂

Завършвам с няколко кадри, които ще послужат за сравнение след не много време. Когато е колкото красиво, толкова и носталгично.

 

 

Иглики

Първо ще цопна една не особено красива снимка от моя стар телефон (затова пък малък,а не като филия! ) за онагледяване. 

 

 Това е primula vulgaris , или както по цветарските форуми я наричаме бабешка иглика. Тя си расте и разпространява безпроблемно по бабини двори, споделя се със съседки и приятелки, или се продава на пазара от някоя мила женица за 2-3лв  туфичката, когато е нацъфтяла. Сега може и друг да е ценоразписа, моите съм купувала отдавна.

Точно тази, бледожълтата с жълт център, е много продуктивна! Деленето ѝ се отразява прекрасно, а при подходящи условия се насява и увеличава популацията до степен "Това ми пречи, на кого да го дам?"

Започва да изкарва цветлета още щом се разцъфтят кокичетата, и до лалетата се отрупва с цветове. Това последното ще взема да го проверя и да го допиша на по-късен етап, защото съм забелязала, че понякога спомените ми са измамни :) 

(Послепис: Проверих си снимките от миналата година, цъфтят си и още как! Разбира се, и лалета има всякакви - и ранни и късни, но аз имах някакви средни :D )

Тя е и причината да хукна като луда навремето да купувам иглики от големите вериги и градинските центрове, във всички цветове на дъгата, с шарки, точки и чертички. И на следващата година да повторя упражнението, защото няма никой.

 

 На третата година ми се изясни, че тази работа няма как да стане, и тези хибриди са да садиш всяка година, и да спомагаш за развитието на икономиката. Затова се завъртях пак край пазарчетата и си купих още два вида, една добра душа с пречещи иглики ми изпрати още два-три, та така се заформи по-пъстра полянка. Някои не искат нито много да растат, нито много да цъфтят, но и на толкова съм доволна.

 Долния текст е копиран от форум Хоби Кафе, и го е писала  Nadin, но аз много държа да го имам в блога си, не защото не съм наясно какво се случва, а защото още не съм научила имената, и съм го отложила за после. Освен това, ако някоя новоизлюпена цветарка се чуди толкова ли зле се справя, та една иглика от Кауфланд да не може да отгледа, веднага ще ѝ предоставя тази информация.

 Една приятелка ме питаше няколко пъти защо са тези етикети в блоговете, не знам аз ли не обясних добре, или тя все пак не намери смисъл, но ето - етикетите в блоговеге са за да намираме по-лесно конкретна информация. И аз сега като си имам етикет Иглика, направо на тази публикация ще дойда, и ако преразкажа, вместо да копирам, ще ви се сторя толкова умна и знаеща, че да ви се прииска да сложите онзи емотикон с кланящите се човечета. Аз и сега мога да го преразкажа, защото си го знам, но не помня нито едно латинско име още, освен примула вулгарис.

 

Първо това което продават по нашите магазини са акуалиси и техни хибриди които по принцип се гледат повече като едногодишни, такъв им е сорта. Те са селектирани за много цвят. Не че не презимуват, но коренът става хилав, лесно гние, не изкарва достатъчно листа за да се изхрани и разшири туфата и след една две години умират. Виж че и при теб тази жълтата има едно две листа и много цвят.(това е към една потребителка на форума) Това не е добре за растението защото цъфтежа го изтощава а няма да има достатъчно листа за да се изхрани. Просто такъв им е сорта.
Ако искаш хубави иглики трябва да подбираш сортовете. Нашите бабешки иглики са главно три вида - vulgaris - това са ранните дето правят красиви големи туфи из тревата. Цъфтят на ниски единични дръжки - бели, розови, бледо жълти. Вторите са polyanthus - това са по-късните които цъфтят на едно високо стебло. Там цветът варира много - оранжеви, червени, лилави, розови. Те нарастват по-бавно, по-капризни са, но ако се гледат правилно не умират и се разрастват. И накрая има един дребен вид juliae, който е тъмно лилав, но прави много красиви ниски туфи и бързо се разраства. 

Ето я и моята полиантус - в червено и жълто. Цъфти по-късно от вулгарис, но пък държи по-дълго. Което не знам в моя случай добре ли е, защото до това време порастват клони и листаци, и на места я скриват. 

 

Ако си фен ти препоръчвам от на Миша игликите серията стела - те са полиантуси но на ниски дръжки и се разрастват бързо. (Миша е производител на разсади, виж Градина Солей) 

 В Зелена пролет  (разсадник Зелена пролет, препоръчвам! Растенията са отгледани от едно прекрасно семейство, без зверските стимуланти на чужбинските разсадници, затова на пръв поглед може да не ви се сторят атрактивни, но в земята се хващат безпроблемно) имаше едно време ванди които са хибриди на juliae. Малко по-кекави са но също стават и са с много впечатляващи големи цветове в лилавата гама.

Primula veris е нашата дива иглика - тази жълтата с дребните наведени цветове на дълга дръжка. По принцип съм виждала главно жълт и леко оранжевеникав вариант, но като правило цветовете им са на порядък по-дребни от тези на елатиора или полиантусите които са другите на дълга дръжка. Иначе растат си нормално като дивата. Аз имам само от нашата дива форма. Не мога да кажа че се разпространява много, не е като вулгарисите, но поне не чезне. Аз имам една на поне 5 години която си е все така малка туфа но цъфти всяка година. Че не расте много може да се дължи и на това, че е в тревата подобно на почти всичките ми вулгариси и косенете я нулира всеки път. 

Това с игликите в тревата при мен не може да се случи, защото най-обилния цъфтеж съвпада с първото косене, но предполагам това са климатични особености. Поникнала ми е една насята в тревата, ще я мина с косачката и ще опитам да я наблюдавам (ако не изчезне и я забравя). Друтия начин сигурно е да кося високо, но тогава пък тревата ще я задуши. 

Тъкмо щях да се похваля, че вече им научих имената. Докато писах се наложи да препрочета поне три пъти. Повторението е майка на знанието, имаше някаква такава ученическа сентенция :D  То човек, докато си пише блога, и се старае да не се изложи много, понаучава това онова. Не е ученическа, ами си е баш латинска Repetitio est mater studiorum. Ние сме я доукрасили с И баща на затъпяването, но в този случай изобщо не е вярно.

 Естествено, като се отнесох по-задълбочено, разбрах, че всъщност знам много малко, защото в разсадник Зелена Пролет има още много за научаване! Те освен видове, си имат и сортове. "Който си мисли, че е научил всичко, той всъщност нищо не знае." - Лао Дзъ

 И такаааа, ако тук ви е станало скучно, отивайте на страницата на Зелена Пролет,  и пишете на търсачката primula. После може да се надгради с чичко Гугъл и преводача (евентуално).

Кръговрат

      Трудно ми е със заглавията. След Топли дни 1 и 2 логично да дойдат студените, ама толкова буквализъм бива ли....

В Кръговрат няма никаква интрига, пак е банална смяна на сезоните. На всичко отгоре снимачната техника отново е стар евтин телефон. Да си знаете, че на живо е по-хубаво.

Стоя си аз пред монитора, пред мен е половината градина, възхищавам се на цветовете на кучешкия дрян и калоцедруса, изляза  да ги щракна, и после виждам една манджа с грозде. Днес обаче ще я видим заедно.

 

 Милото ми дрянче с годините намалява, вместо да расте. Има си някакъв проблем с корените, от който частично го спасявам. За да ме радва зимата с червените си стебла. А калоцедрус е това малко жълто нещо. И то има свойството да намалява, вместо да расте, но кой да знае.... 

 Цялото му име е Calocedrus decurrens 'Berrima Gold' , и не става голям. Лятото е с цвят лайм, а зимата просто грее! Седма зона, малко поизмръзва по връхчетата, но при мен е защото страда заради условията. Какво иска обаче не знам.

Маркучите по къщичката не са случайни, вечер се получава това:

На долната снимка исках да покажа, че ще садим плачеща бреза. Колко е плачеща ще разберете пролетта, ако я насадим. Но поне кофата се вижда :) Имаше едно дъъъълго обикаляне с нея из двора, а тя тежи мноооого. Затова изчаква окончателното ми решение.

 Сега, когато няма толкова листа, се вижда и прекрасната ми синкава ела, Abies concolor, горе в дясно. Не става без пояснения, иначе доста ще я търсите. Като стане 20м и съм още жива да я снимам, ще се вижда от пръв поглед.

   Не личи много, че е средата на декември, защото нара на заден план е обгърнат от листата на някаква върба в далечината. 

 

Тази година лимоновия кипарис е пораснал много, и като зная какво може да стане от него, направо се плаша. Ще играе ножицата. Дават го девета зона (даже не осма!) , но тук го има в един двор, а и при мен вече две зими е оцелял. Да видим.... Разкошен свеж цвят! И ухае на лимон.

 

Близо до него е декоративния глог, който пролетта се обсипва с кичести розови цветове. Плодове не връзва много, не си обяснявам защо. Виждала съм го също толкова отрупан с плод, както с цвят. Взех го като малко дърво, много измъчено, и на което стигах горните клони със стълба. Да но след две години се съвзе, и вече е дръпнал нагоре с дълги прави клони, като топола. Аааа, не сме се разбрали така!

   Японската махония се е наканила да цъфти. От прищипването миналата година е имало полза, защото тя не обича да се клони, расте нагоре. Това се получи след поне три години възпитание. Дано януари е сравнително топъл, ще засияе от цвят.

Трябва да се внимава с листата, бодат. А сухите - още повече!

Някои рози нямат намерение да спят.

Други пък (фейри) са се оцветили много приятно.

 На някои тръни са им почервенели носовете от студ, но не се канят да спинкат. Може би това, че са до езерото, оказва влияние. А и е сгушен между други растения, които го пазят.

   

   До същото езеро е и  Abies pinsapo Kelleris,, която в млада възраст е подкарана да се влачи, а моята задача е да чупя връхчета, устремили се към нормалното си съществуване. Иначе ще си имам 40 метра испанска ела.

   Целта беше пространството пред нея да е насадено с пълзящи зелени и жълти иглолистни, обаче почвата е такава, че всички стават жълти :) Първоначалния замисъл беше да е  със сребристи иглолистни и лавандули, но лавандулите веднага заявиха , че няма да ги бъде.  В крайна сметка тук цар е един плевел, който има 20см корен, освен това пълзи с дъъълги ластуни и се вкоренява много бързо, че и цъфти и пръска семена. Прекрасен е за поляна, устойчив на всякакви условия. Даже не се мъчи да става жълт. Само че аз не го искам.

   И понеже все нещо умираше, без особена мисъл се садеше каквото намерим в момента. И там се оказаха едни топки, които си стават бая топки и пирамиди. Хубавото им е, че лятото са зелени и са фон, а зимата едното лилавее, а другото синее.  И колкото е по-студено, толкова е по-засилен нюанса. Е, това лилавеещето е в комбина с жълтеещите, но неговото жълто става кафяво. Някой разбра ли нещо? :D

  Да обърнем внимание и на тревите. Пампаската е все така впечатляваща!

 Розовата, мюленбергия, вече е започнала да става бежова, но не и колкото на снимката. Вече имам и нова, съвсем млада, която даже порасна и цъфна. Огромно благодаря на "Градина Солей".

    И един по-общ план. Листата на бука не падат до пролетта, и в един момент много ме дразнят. Но сигурно си има някакъв смисъл, природата така е решила. Същото е и с дъбовете, но за това дърво вече място нямам.

   Съчетанието между плодчетата на каликарпата и пиракантата е много ефектно. Тук телефона ми е нюансирал част от лилавото, да речем, че е нещо средно между двете.

   Има още и какви плодчета да се хапват из градината. Кой е казал, че може само есента? :) Мушмулата даже не е омекнала вътре. 

Райската ябълка я оставям на минувачите и птичките. Имам я заради декоративния ѝ ефект. Дори си мислех, че купувам тази, чиито листа есента стават лъскави и винени, но уви. Тази е с мъхести и зелени. И не зная какво ѝ харесват, като вкус е един сладък сироп, никакъв аромат.

  Останала е да виси и някоя ябълка. Тук акцентът се е получил върху едно растение, което се отглежда като саксийно, но спокойно преживява пловдивските зими, ако не са много студени. Дори остава зелено. Не съм търсила името му, отглеждах го като саксийно до някое време.

   Агавето става все по-трудно за прибиране заради болните ни кръстове, и чака купувач, предпазено от дъждовете. Зимата не му влияят добре. А до него - обзаведох се с метална закачалка. Даже не ми се боядисва, изобщо не ми харесва. Но половинката няма да склони да я продава, затова чакам вдъхновение.