За печатите на детството и за художествената самодейност

Знам, че винаги ще имам текома на портата.

Оранжевите тромпети висяха над портата на първата истинска градина, която помня от детството. Не че баба нямаше градина - имаше една китна леха, в която бучеше всяка пролет теменужки и мушката, само аления божур беше трайно насаден. А другата баба имаше кадифени тъмночервени и уханни рози. Но вълшебната градина беше тази с текомата на портата.
 Отпред извисяваха снага две стройни тополи, а аз никога не бях виждала толкова високи дървета. Още отвън чувах чирикането на лястовичките, които си бяха свили десетки гнезда под стрехата на къщата. Лястовичките правеха много мръсотия отдолу, но аз запомних вълшебството на звуците им, а не мръсотията. Даже нямаше да се сетя за нея, ако дядо често не отбелязваше тази подробност.

на терасата ми

 В къщата живееше дядов братовчед. Рано беше загубил част от белия си дроб, заради което не можеше да работи като другите мъже на село, затова се беше отдал на хобито си да рисува. Помня тъмнината на ателието му и миризмата на боите. Помня и честото задъхване и свистенето в гласа му. Сядах в сенчестата беседка и прерисувах портретите от безбройните му скицници. А беседката беше сгушена между равните пътеки от подстригани чимшири, между които клюмаха бели лилиуми. Истинска формална градина! А в очите на едно дете, което е виждало в селските градини да се садят само зеленчуци, това беше Версай!

  Мислех си, че с този мой далечен чичо си приличаме. Той пишеше всички лозунги на селското училище, рисуваше плакатите за там и за читалището. Аз пишех всички пионерски поръчения и рисувах кориците им. Запазих ролята си на писар докато завърша, но за щастие в техникума имаше и други таланти, та си поделяхме задълженията. Естествено, нямаше как да не участвам в единствения художествен кръжок там - "Съвременен български плакат"! Шрифтове и петолъчки не можеха да ми се опрат!

 Най-мащабното ни произведение обаче беше декора за рецитала на художествената самодейност. Двете с Женя замъкнахме едни чаршафи и ги закачихме с щипки в нейния двор. Женя живееше на Богориди, така че нашата творба беше един своеобразен пърформанс, наблюдаван неволно от всички , решили да стигнат до Морското казино. А ако сте ходили в Бургас, знаете, че това бургазлии го правят няколко пъти на едно излизане, докато не остане несрещнат приятел.

 По-голямото вълнение обаче беше братовчедът на Женя, който беше адски готин и за голяма моя мъка си имаше гадже, при това сериозно. Но пък когато трябваше да си погледнем произведението отдалеч, се налагаше да се изкачваме на втория етаж и да го гледаме от малкото балконче, и тогава познайте кой тичаше с ентусиазъм горе-долу-горе-долу? Ами имаше шанс братовчедът да излезе да види защо трополим, затова бях аз, естествено.

 Да се рисува на такава площ без предварителна подготовка си е приключение, обаче по-интересното беше като започнахме с четките. Е - аз натискам с четката,и платното, дето си е защипано на простора като прост чаршаф, се залюлява назад и вместо черта имам точка. Затова пейзажа с балюстрите до казиното отпадна и минахме на варианта цапане с длани и плискане на разтворена във вода боя. От това чорапогащника ми сериозно пострада и аз се скрих на стълбището да го сваля. И, ООООО! По закона на Мърфи от там мина Братовчеда. Поне някак му привляках вниманието, няма да се оплаквам ;)

 И така рециталът "Аз и морето" мина с декор "нещо като морско дъно", стиховете на Петя Дубарова никой не чу, но пък за декора получихме награда за художествено изпълнение. Балюстри имаше, но от стиропор, други таланти ги бяха дялкали в квартирата, представям си хазяйката колко ги е благославяла за хвърчащите топченца "морска пяна".
 Предисторията на балюстрите също е интересна. Материалите ни уреди бащата на Ирина, от Домостроителния. Замъкнахме се цял отбор юнаци там, обаче се оказа, че стиропора е с размер на врати, барабар с касите. Освен това имаше и три метрови летви. Мислехме си, че сме щастливци, защото до Домостроителния е началната спирка на автобуса, затова летвите веднага бяха поставени в един дълъг Икарус. Да ама шофьора сигурно е имал нужда от летви, но не и от стиропор. Като тръгна и ни видя наредени на спирката с тия ми ти врати, даже не спря,  изчезна с летвите. После бащата на Ирина някак ги е замъкнал тия стиропори до квартирата на момчетата.
 Добре, че символът на Бургас - Моста, още не беше построен, иначе как щяхме да изнасяме железа, не знам.

Друго си е фотографът !

Изненада ме една приятелка, която освен градинарка е и прекрасен фотограф. Златни ръце, златно око! Колко сме въздишали по Дивата ѝ градина! Магично място, представено по най-талантливия начин!
 Нащрака едни чудни кадри, да се чуди човек моята градина ли е това? А как се оплакваше през цялото време, че е с портретния обектив и не може да снима! Леле, не ми се мисли ако си беше с правилния :)

Великден 2016

Великден мина отдавна, но аз не съм се похвалила с великденските си яйца. Тази година бяха два вида -  бързи и бавни. Бавните са тези с восъка, така и не им хванах чалъма. Или восъка не тече, или тече повече отколкото трябва. Свещта ми опушваше, търпението ми беше на изчерпване, и си мисля, че догодина вече ще са друг вид яйцата. Може би също бавни, но определено други.

 "Бързите" са най-обикновени, и не съм бързала да ги вадя от боята, просто тя беше минала годността с около 5-6 години, резултата бяха цветове на дъгата, всъщност много съм доволна.

   Преди яйцата реших на мястото на Новогодишната украса да имам Великденска. Все пак този празник ми е по-приятен от Коледния. Дали заради това, че пролетта се събужда, дали заради липсата на задължението да търчиш за подаръци....
  Както винаги, правена е с каквото има.
   Бяхме отрязали клони от брезата, които ми пречеха да си завърша алеята от павета. И докато ги обикалях нервно, ми хрумна да ги използвам. Идеята се роди моментално, след като свих няколко на венец.
 Проблемът беше, че яйцата са навън и ги вали. А единственото, което ми идваше наум беше, да ги направя от папие маше. Това в моя случай е накъсан и сварен картон, разбит с пасатора, изцеден и лепен със сладка брашняна каша.
  Не зная колко от вас са имали часове по трудово обучение, къдено върху модел на лице от глина лепяхме късчета вестници с такава сладка каша. След като изсъхнеше вадехме от глината. Накрая боядисвахме , излязвахме малко, и имахме маска.
Аз обаче яйцата ги налепих от тази каша върху едни топки от смачкана хартия, а като изсъхнаха след 4-5 дни ги боядисах с едни застояли се маслени боички, с които се пробвах да ставам художничка. И перцата от пауна затрептяха. Тези венчета се въртят при най-лекия полъх, супер забавно е.

  И едно гнезденце си направих, само не измислих какво да сложа вътре.

 Накрая с цветни лампи беше украсен и асмалъка, ама на моите снимки е трудно да се разбере, че са цветни. Само светулките не мога да фокусирам. Вълшебно е!

Сезонът на мръсните нокти и издраните ръце

 Градината става все по-грозна, а работата все повече. Това е времето да се плеви и реже. Оставям за пролетта събирането на листата в лехите, защото на тях разчитам зимата да предпазят почвата малко или много от мразовете.
  Плевелите не само са тръгнали, ами и цъфтят. Има едни синички, на които едно време виках незабравки. Те не се отличават много от незабравките, от които се опитвам да се отърва - цветчетата са им почти същите и са упорити колкото тях.
 А една от тревите е изкласила и другия месец вече ще е наръсила семена сигурно.
  Време е да се режат и тези треви, на които казваме декоративни. Колко са декоративни в обичайното си родно място знаят само местните, там може да им викат и плевели. Но под тях са се показали минзухарите, значи е време да се режат.

  Останаха само кортадериите, там само дебели ръкавици не са достатъчни, здрава екипировка си трябва. Оставили сме най-голямата да се оглежда още малко в езерото.

Няколко дни по-късно редичката минзухари между орязаните туфи се е ошарила с още видове:

Щеше да е прекрасно, ако нямаше сляпо куче и можех да си боцкам луковици където ми падне. Обаче заради мрежестите кошници, които им правя, са на групички и туфи, и ми се отщява да купувам, като си преброя раните от теловете по ръцете.  Тези оранжевите са на доста сухо и песъчливо място, но където поливаме всяка година изгниват част от луковиците, независимо, че се появяват и нови.

Калината пък ме радва още от декември. Беше започнала да отваря цветчета, и много се притесних като задържа минус 12 градуса. Но пораженията й не са големи. viburnum bodnantense

viburnum bodnantense

 Пчеличките я обикалят още от началото на февруари

viburnum bodnantense

 Онзи ден за две минавания видях три такива пеперуди. Взех фотоапарата и изобщо не ми се наложи да чакам дълго, долетя едно пауново око. Беше много трудно да улуча поза между клоните, и тези с йогата ряпа да ядат, какви ли не стойки заемах.
Интересно, че точно тя предпочита точно това цветче. Тук нито за момент не кацна лимоненожълтата пеперуда, която обикаляше наоколо. Само че тя беше бърза и моите йога концентрирани стойки не вършеха работа.

Зимния жасмин си цъфти от зимата, изобщо не е спирал. При мен е така забутан, че ако не ида специално да го проверя, няма да го видя.

Един товарен пикап растителни отпадъци и отрязани клонки вече е разтоварен, така като гледам ще има най-малко два претъпкани, особено от жасмина и розите на арката. След като прецъфтят пролетните храсти ще има още толкова за рязане и скубане. Най-интересно става, когато ненадейно някой дойде да ни гостува, и аз сервирам с мръсни нокти и засечени от тревата ръце. Ако съм пъхнала невнимателно и някое дръвце в камината, мога да си се разхождам и със сажди, без да се усетя.  Шшшшт, стискайте очите и пийте кафето, приготвено е с машина, която не сменя дизайна си от десетки години,истинско италианско бижу. И виждайте само красивото. :)

Ново фото

 Имам си нов фотоапарат! Нищо особено не е, Canon 400 втора ръка плюс един обикновен обектив, но пак мога да снимам и съм много щастлива! Само дето по това време на годината нищо за снимане не е останало. Поупражних се много върху аквариумите и направих безкрайно много снимки на един пъстър чимшир. Естествено най-снимания кът е този пред прозореца, там е вечнозелено. Жалко, че не успях да снимам снежните човеци. Единияг с малко корекции става за показване.

Според хронологията първо е кокичето. Появи се веднага след като снега се стопи.

После заваля, а в дъждовно време цветовете са по-ярки и наситени. И аз с малко страх притичах навън, пъхнала фотото под блузата, и нащраках някакви снимки. Много ми се искаше да снимам падащите капки, но не ми се получава засега. Обаче за моя изненада при голямо увеличение виждам капчиците по листата и игличките. Ураааа!!!! Имам фотооо!!!!

2016

  Обичам това място.
Днес изгревът беше като червена лента над ябълковите градини. Всяка сутрин е различен. Само още малко ще мога да го виждам. После ще изникнат къщи, така както за два дни изсякоха десетина декара ябълки. Зад нас строят. Вместо да слушам птичките, слушам голямото блъскане. Сигурно и светулките ще се преместят някъде. А лятото влизаха в къщи. Нощем започват да се реят над нас, приспиват ни. Колко хора имат това вълшебство?
 Отивам за млякото.  Така и не намерих гюм 5-6 литра. Нося бутилки, а ако не нося, получавам го в събрани от къде ли не.
  Обаче мляко да видиш! Каймак един пръст - жълт, жълт.... Дава ми го Стопанката. Отдавна е вдовица. Може би е минала седемдесетте. Вече едва ходи, ревматизмът я мъчи.
"Какви са тия доктори, за какво са доктори, като не лекуват. Ей на - дадоха ми едно мазило и хапчета - не помага! Туй доктори ли са?"
И веднага ме подхваща :
 - Вие орехи купихте ли си? Имам орехи, нашите, много са хубави, изсушени, обелени....
Аз мънкам нещо, искам две кила.
 -А, две кила! Закъде с две кила, какво ще ядат тия деца цяла зима!
Аз смънквам нещо, защото знам цените на орехите, пък моите деца налитат на вафли, не на орехи.
Договорихме се. Купих пет кила. Половината сигурно ще мухлясат, докато ги начупя.
 Коледа дойде. Къщата е доникъде, но пък си има дневна. В дневната кое готово, кое не. Но пък хубавооо, топло, уютно.

                            

   Заради неразборията в полустроежа не можахме да си намерим всички украси, по-точно няколко светещи маркуча. Това беше добър повод ММ да накупи още лампички и маркучи за догодина. Е, докато прибирахме украсата намерихме и това което липсваше, но това е положението.

 На Коледа чудеса нямаше, нещата са в нашите ръце. И беше крайно време да се запретнем. Първо аквариумите. След много мислене как точно ще изглеждат, празния джоб и наличностите бързо определиха вида им. ММ изрови каквото беше останало от панагюрските греди, занесе ги да ги изцепят на дъски, аз ги почистих, разкроих и ги "облякохме".
 Мотаеха се и едни телешки кожи из къщи, ММ ги донесе от битака. Червени, лачени, като балатум. Бяха прекалено дебели за тапицерия, а аз много мразя да ми се мотаят излишни неща из къщи, може би защото ги има в изобилие. Затова ми хрумна вратичките да са рамки с въпросната кожа, но обратната й страна. А на тях да пирографирам нещо. ботанически картинки например, че ми се струват достатъчно елементарни.
  Историята с пирографа е дълга и скучна, но там се наложи да се изръся най-много, защото станаха два броя. А ботаническите картинки станаха карти.