След дъжда 2

Розичката, която живее нов живот. Тя е доказателството за това, че цветята се нуждаят от грижа и любов, и им е нужно съвсем малко, за да се преборят за живота. Тази малка нежна хубавица стоя две години в почти чист пясък, където редките поливки бяха почти безполезни. Не порасна повече от 5 см и бях готова да се разделя с нея, защото дребните й листенца ми напомняха шипкови. Но ММ я извади, насипа й нова, плодородна пръст, и най-после видяхме цветчето. Третата година беше само едно.

Кардинал Хюм окъпан от дъжда. Няма снимка, на която някой би я харесал. А на живо е уникална!

Ето го пак Кардинала, а пред него Каликарпа. Сега й е времето да цъфти. А есента се отрупва с лилави плодчета. 

 

Снимката с плодчетата е от миналата година.

Зановец - сигурно сте го виждали по склоновете на пътищата. Много издържливо на суша и пек растение, укрепващо склоновете. При мен е почти на сянка, затова издълженото стебро оставих голо, а на върха му дадох възможност да цъфти, погален от слънцето. Има невероятен нежен аромат!

 

Тук се вижда, погледнат откъм другата страна.

Лилиумите започнаха да цъфтят. Оцелели са единствен ооранжеви. Наскоро разглеждах стари снимки с толкова голямо разнообразие на цветове! Къде отидоха? Пълно е с оранжеви.

И един розов нисък, който си купих миналата година в саксия. Пишеше, че е стайно растение. Да ама аз го възпитавам навън.

Бяла Маца (да, така се казва), в кадър. Постоянно ходи след мен. И в момента в който приклекна да я снимам, тя спира да позира и тръгва към мен. Тук не клекнах.

       И други животинки. Няма шанс да излетят.

Караман ми позира - на четвъртия път отказа, нямаше лакомства.

И един грижовен татко.

След дъжда 1

      Много се чудих с коя снимка да почна, тази много си я харесвам, нищо че троскота виси изпод самбукуса. Там изобщо нямам достъп, освен ако не изпочупя клони и не стъпча нещо. Това троскота е отвратителна трева, ако си я имаш в градината. Ако е навън е безценна! Няма умиране това нещо! И завзема грандиозни площи!
   Някога докато разхождам кучето и наблюдавам как се променя поляната, си помечтавам за дива градина, в която цъфтят макове, глухарчета и балдарани. Като хване сушата, ще ги окося и ще си кося редовно троскота. Така до есента ще си имам нещо зеленко. Ще си оставя няколко екземпляра за семе, защото ако ги окося всичките преди да хвърлят семе, няма да има на какво да се радвам другата година. Ще си имам бодливи джанки, някоя черница, и орехи, естествено. 
    Тук орехи под път и над път. Аз постоянно скубя по някой из градината. Свраките ги разнасят, изпускат тук там, и след една -две години ореха тръгва. И расте, не се помайва.
 И така докато си живея в дивотията, ще си мечтая за градина като тази, дето я плевя от троскота. Няма начин.
  Още два погледа към езерото, малко зад самбукуса:
 

   Това езеро рядко го показвам, защото отдавна трябваше да си има и водопад дори, но мушамата се оказа с 10-15см по-къса, отколкото ни се искаше, затова без да обяснявам на дълго и широко, в общи линии ще кажа, че нивото му е по-ниско от планираното и след много раместване на камъни, на ММ му се схвана кръст и го държим така вече три години,неподредено. Иска си сериозно преправяне, или нова мушама, която не е приоритет в момента.
   Освен троскота, съвсем доброволно си отглеждам други треви, не агресивни, но неунищожими с физически средства. Поне на мен ми е абсолютно невъзможно да забия лопата в туфата. На тревите им предстои да растат и да цъфтят (основно есента), а дъждът не ми позволи да снимам цъфналите, защото нежните класове бяха слепнати и виснали.

     В старото езеро кипи живот, ММ нагази до гърди за да оскубе листата на дълбоководната лилия, но тя за седмица навакса. Трябва често да го прави това упражнение, ако иска рибите да не страдат от липса на кислород. Останалите растения се справят с водораслите, рибите се справят с жабешки хайвер и попови лъжички, торят, засега не е прекалено топло и еко системата е безупречна без филтър и препарати.

  Днес лилията ме изуми, въпреки дъжда и часа (следобед започва да затваря цвета), тя си беше цъфнала!

Цъфтят и водните ириси. Белия го снимах в един адски пек, и режима на апарата не се е справил, или по-скоро аз не съм се справила с режима, но е БЯЛ ирис!

Този е бледолилав, към розово. 

 Тъмно лилавия го улучих прецъфтял и с неотворена пъпка, дано се сетя да го снимам. защото имах преди години нисък средно лилав, обаче изчезна. Поне го снимах.

Две снимки на berberis superba , които нямат нищо общо с вида  му преди дни, защото е жестоко окастрен. Сега е малък, безформен и зелен. Много бих искала да не го пипам, но мястото ми не позволява - ще трябва да се лиша от друго растение. И керията до него (първа снимка) е орязана, но пък така сгъстява и пролетта изглежда перфектно.

  Преди това:

Веднага след дъжда бубулечки и пчелички не губят никакво време:

Всичко изглежда толкова свежо! И в известна част - забило нос в тревата.......