Помня този кът в началото на пролетта. Дори на мен ми се стори гол.
Цъфтящата ми кралица. Неуморна, мощна, ярка. И под нея шарен мъник. В началото ме стресна с толкова цветове. А сега го обожавам.
Тази роза е като експеримент. Картинката беше твърде нереална, трябваше да проверим какво ще излезе. Излезе Компасион.
Саксии, които чакат да бъдат подменени, пренаредени. калата е невероятна. Рано е да я показвам още. каква красавица става само!
Последни цветове на арката. Симпатия.
Кралиците ми са две. Далеч са една от друга, няма да има битка.
Безименна и прекрасна. Графиня ли да я нарека или принцеса? Заслужава най-хубавото и нежно име. Неуморна, стройна, стегната, здрава.
Тролчета и бял воден ирис.
Двугодишните маргарити прецъфтяват. Ред е на многогодишните. Leucanthemum.
Лилиумите. От толкова много цветове останаха само оранжеви. Но пък се размножават добре.
Лавандула, почти бяла. И роза, почти черна.