Започвам с цвета, и то с този розов облак, който се скъсах да снимам, но ту ми беше светло, ту ми беше тъмно, в края на краищата снимката не ми харесва особено, но нямам много по-добра. Розовият облак е величествен! Това е храст, който след като прецъфти има вид на иглолистно растение, засаждат го по склоновете на магистралата и озеленяват с него само в краен случай. Познайте защо. Това си е мое предположение, но според мен е заради мощния му растеж, когато се гледа добре, или опърпания му вид, когато не се гледа изобщо.
Аз дълго бях разубеждавана да не засаждам тамарикс, но нищо не може да ме откаже от тази прелест. Дълги години пътуването ми по това време на годината беше свързано с дълга редица розови облаци по пътя, незабравима и прекрасна гледка.
Миналата година моят красавец не беше отрязан както обикновено на метър от земята, затова сега гони петте метра и има стебла, с които мога да се грея няколко дни .
А силата на живота не е в това да се боря с храстите си, а от моето изумление пред силата на Природата. Оплетох си плет за кокошето дворче. Това стана в края на зимата, след като орязахме върбата. Малко е нескопосан, но в случая си го бива.
И защото ми е малко разклатен плета, съм му боднала тук там по някое колче, къде от върба, къде от бреза. И какво да видя - раззеленени клони! За върбата е ясно, тя се вкоренява лесно.
Обаче не очаквах същото от бодната на обратно бреза! Тя е забодена с върха си надолу и е успяла да обърне сокодвижението и да се разлисти!
Имаме си и гъба, ядлива. Есента изхвърлих доста. После я разпознах като порцеланова копринка.
Този път хапнах малко, за проба. Оживях!
Продължавам с цветовете. Моля се да не ми се разсърдят някои цветя, че не съм ги уважила, мисля да го направя в пълната им прелест след една две години. След лалетата е ред на ирисите. Първи цъфна ниския жълт ирис:
Почти когато прецъфтя отвориха пъпки първи белите ириси. после бели с бледолилаво по края. Купих ги за "Бутик", но никакъв бутик не са, не само тукашните производители слагат грешни етикети. Но и така ми харесват. И веднага след тях - много често срещания в задблоковите градинки лилав.
Има още около три-четири вида, които не са отворили пъпки. Тази година нямам загуби.
Една върба фламинго с много сложно японско име salix integra hakuro nishiki , сниман на свечеряване:
Имахме намерение да удължим стеблото, тоест да дръпнем топката нагоре, защото стеблото е вече дебело и непропорционално. Тази година ще са две топки, докато горната част сгъсти. А догодина може и да ми дожалее да отрежа долните клони.
Цъфна мушмулата. Всяко цветче е оградено от розетка листа. Много красиво.
Армериите са отрупани с цвят, рожеца също:
Започнаха да цъфтят карамфилите:
Малката вайгела също се е отрупала:
Клематисите при мен по традиция не вървят добре. Винаги съм се съмнявала в качествата на почвата, и този път пак съм познала. Клематисите предпочитат кисела почва, а моята е алкална. Ето защо е едно от най-нещастните ми цветенца. Отгоре на всичко кокошките са го харесали и каквото влезе в територията на кокошарника, бива изядено.
Имам още куп снимки тип картички, които не могат да предадат усещането на цялостното възприятие, затова ги спестявам.
