Нова градина 2

  Продължаваме с новата градина. Първата част е ТУК

 Всичко под тунела беше изядено - лук, марули и спанак. Прецених, че за догодина ще е добре от лука и марулите да сложа четворно. 

 Пораздигнах кофите,които се търкаляха, позапълних дупките. 

Насях много ириси, които вадих оттук-оттам, и си отлежаваха с години в саксии. Едната беше 50 литрова, едва ги изкарах. Бяха запълнили саксията с корени, сигурно са престояли повече от три години. Нея обаче я насадих на друго място. Сега ми е нужна видимост към новата полянка, която досега криехме, затова кофата ириси заместиха една дървовидна ружа.А я криехме, защото аз не съм перфектната земеделка, да не кажа, че гледам зеленчука ей така , между другото, и мразя да копам.  Има и разни прибрани от друга градина лавандули, защото пречили на сигнализацията. Седуми, които трябваше да махнем от друго място,барабар с бъчвата, в която  бяха насадени. Купих няколко ехинацеи и гаури. Бучнах извадени преди две години издънки от индийски люляк. Имах в саксии и бъз черна дантела, една червенолистна смрадлика, две червенолистни лагерстремии. И тях измъчих една година в саксии. Иглолистните и те пресичаха сигнала на СОТ-а, зелената топка вече пуска нови клонки, но синята се колебае още, стискам палци и се моля. Нямаше как да бъдат извадени с хубави корени, защото около тях имаше други растения. Сложих и семенаци на треви - стипа тенуисима и каламагростис брахитриха. Преместих си там един пенисетум, друг купих. Няма смисъл от пояснения сега, дай Боже да тръгнат, ще снимам и пиша.

 

Моят мъж,по повод на нежеланието ми да копая, ми направи поливна с капково, и опъна там едни геотекстили, а аз продължих да трупам трева между насажденията. Все се опитвам да прокарам идеята за биоземеделието, даже опитах и повдигнатите лехи, обаче нещо не ми се получава.

Та реших и аз да имам повдигната леха, чета за тях от поне 15 години.Сложих мрежа под лехата, защото имам много къртици. А като натрупам биоматериал и се развъдят червеи, ще се увеличат и тунелите. Тази мързелива леха ми костваше много труд. Първо изкопах десетина и повече сантиметра почва, за да положа мрежата. Тя ужасно бодеше, докато я рязах, и подвивах краищата. После тази пръст пак трябваше да се върне вътре, и да се направи борд с дъски. Е, това вече не беше моя работа, но трудът по направата си е труд.  После и този обем се запълни до средата с пръст, което не е никак лека работа, а освен това си трябва и пръст. 

Накрая прехвърлих там един полуугнил компост, насадих си доматите , и реших, че съм ударила джакпота.

Да, ама не. Къртицата все пак е намерила някаква пролука, за да влезе. След това доста се е пошматкала, докато намери същата пролука, за да си излезе. И в резултат на това нейно лутане, лехата беше изорана! Доматките ми хич не пораснаха, единия цъфна, но не върза. И аз реших да зачеркна тази си инициатива.

 Минах на варианта да трупам листа и окосена трева между растенията и около корените. Особено при пипера, защото малкото ми опити да го отесам завършваха трагично.

Трупах и окосена трева върху пътеките между редовете, но все не стига. Откакто метнахме там геотекстил, работата заспа! Обаче мен ме гложди, че растенията си нямат растителна храница, защото под геотекстила нищо не се разгражда. Да не говорим, че последния път не зная какво се случи, та не фрезовахме, и земята беше като камък, при това и ненаторена.

Аз си насадих доматките , краставиците и чушките, даже и боб сях, ей така, само копнах за гнездо. Чушките не се справиха с почвата, бяха много зле.

Аз се отплеснах, но това е и причината да преместим зеленчука и тази полянка да остане празна. За да изравним двора, там беше насипана 30-40см пръст на места, която вместо хумус се оказа жълтокафява песъчлива почва. После моят мъж разнесе на ръка два камиона почва от друго място, но и тя не беше цвете за мирисане. Как се е мъчил този зеленчук...

Това детайлно описание трябваше да е в първата част, но сега ми дойде да го напиша.

Ето ги, справят се. Даже и на полусянка. И аз се справям с копането - такова няма :)

 На новото им място се оказа, че почвата, макар и оригинална, отгоре е приютила камъните от градините на половин село. Обаче си е плодородна почва, с хубава структура. Като изчистя камъните и парченцата тухли. Има една част, която не зная как ще изчистя, там е имало купчина чакъл.

Аз пак не смятам да копам, засега са насадени два реда ягоди, два грах и един лук, и два домати, но са толкова миниатюрни, че не зная защо ги споменавам. Не се справих с разсада. Но съм им гласувала голямо доверие , и чакам богата реколта!

 А това са пресадените пролетта малини. Там съм натрупала полуугнил компост от новите компостери. Нямам никакво търпение да го чакам, обърнах го веднъж, и което ставаше - направо на лехата. Ако започне да избива между клечоряците трева, мятам отгоре геотекстил, и това отдолу да си гние. 

 Вече окончателно се убедих, че аз не съм за повдигнати лехи. 

   🍄Първо - трябва да са много, за да събера там 70-80 корена домати, 15 краставици, поне едно пакетче семена боб, но най-добре две, един - два реда царевица, 100-120 корена люти чушки, чубрица, магданоз, копър, кервиз, малини, къпини, касис...Сигурно и друго има, но сега не се сещам. Тиквички няма, със сигурност.

   🍄Второ - мрежа=пари. Ограждаща конструкция=пари. Компост за да напълня=пари. Сено, листа= понякога и на пари. Май е по-добре да ида да си купя зеленчук. 

 Това с покривните култури ми харесва, обаче какво да правя с тези, които ще продължат да си растат? В ноутил земеделието ги пръскат с глифозати. Терминирали ги били. И къде е тогава природното земеделие?

Ще си продължавам с моите мешани опити, важното е да има какво да ядем.

 И това, което показвам като зеленчук и трева пак е нова градина, само че там няма декоративна функция, а чисто практична. Има и трева, и даже поливна за тревата, но то е само да изглежда що годе прилично. Останалата част е безнадеждно грозна (според мен, но не и според моя мъж, който гледа на таралясниците, които е насъбрал с други очи)

Е, има и рози. Спасени. Сега си представете един мъж, с цветна градина, на когото подаряват двайсетина рози. И той с един приятел минава и ги поставя където му харесва на него. Има си някаква схема в главата, и много обича цвят в градината. Аз ги насаждам на тези места, без да имам понятие коя каква е, и с ясното съзнание, че там е малко вероятно да цъфтят, заради сянката. Да не говорим колко пречат. И после, отрезвен от резултата, същият този мъж решава, че наистина не им е там мястото, и хайде - вадете розите. Обаче ние сме много жалостиви към растенията, и розите, прилично орязани, бяха насадени зад бъдещия зеленчук. Ако останат там ще стане една бодлива и кървава...ама....хайде само докато цъфнат един - два пъти, да разбера поне кой сорт са. После - не знам! На предната снимка. до стената са наредени. Десет броя. Има и още три, на други места.

  И така, онзи ден бъдещата полянка беше фрезована.След това я търмъчих. Това ще рече, че с търмък, или както го знам аз от моя край - гребло, се изравнява и надробява пръстта.

После се минава с валяк. Лъсват неравностите. Пак се минава с търмъка, за изравняване. При всяко търмъчене се събират камъни, едри буци и клечки. След това още веднъж с валяка. Следва последно търмъчене, и се сее трева. Тревата ни беше кът, нямаше повечко и за мравките, затова напръскахме с препарат. За да не отнесат семето. Съвестно ми е , ама...😕 Затова е хубаво да се сее преди да излязат мравки. Или се хвърля повече семе. 

А така изглежда тази година Роза лейди Банкс, или още Лутея. Гигантска е! Няколко години съхна пролетта, но най-вероятно е било измръзване, защото последните две години бяха меки, и тя порасна до тези размери. качи не на райската ябълка и висна от там. Гледката е грандиозна, това са пет метра височина!

На поляната при новия зеленчук насяхме в края на ноември. Тревата мнооого дълго не се показа. Няма да се покаже, ами, студено ѝ е. Но декември тръгна, а пролетта нае като бясна, изпревари всички плевели, които излизат после, и така си имаме много прилична поляна без никакви особени подготовки.

Там е много слънчево, и тревата е Сахара. Уж да минем с малко поливки. Засега расте много бързо, но я поляхме и наторихме, за да сгъсти хубаво. След лятото ще имам впечатления как се държи в жега.

 Чакам да позеленее, и ще пиша отново.