След дъжда 2

Розичката, която живее нов живот. Тя е доказателството за това, че цветята се нуждаят от грижа и любов, и им е нужно съвсем малко, за да се преборят за живота. Тази малка нежна хубавица стоя две години в почти чист пясък, където редките поливки бяха почти безполезни. Не порасна повече от 5 см и бях готова да се разделя с нея, защото дребните й листенца ми напомняха шипкови. Но ММ я извади, насипа й нова, плодородна пръст, и най-после видяхме цветчето. Третата година беше само едно.

Кардинал Хюм окъпан от дъжда. Няма снимка, на която някой би я харесал. А на живо е уникална!

Ето го пак Кардинала, а пред него Каликарпа. Сега й е времето да цъфти. А есента се отрупва с лилави плодчета. 

 

Снимката с плодчетата е от миналата година.

Зановец - сигурно сте го виждали по склоновете на пътищата. Много издържливо на суша и пек растение, укрепващо склоновете. При мен е почти на сянка, затова издълженото стебро оставих голо, а на върха му дадох възможност да цъфти, погален от слънцето. Има невероятен нежен аромат!

 

Тук се вижда, погледнат откъм другата страна.

Лилиумите започнаха да цъфтят. Оцелели са единствен ооранжеви. Наскоро разглеждах стари снимки с толкова голямо разнообразие на цветове! Къде отидоха? Пълно е с оранжеви.

И един розов нисък, който си купих миналата година в саксия. Пишеше, че е стайно растение. Да ама аз го възпитавам навън.

Бяла Маца (да, така се казва), в кадър. Постоянно ходи след мен. И в момента в който приклекна да я снимам, тя спира да позира и тръгва към мен. Тук не клекнах.

       И други животинки. Няма шанс да излетят.

Караман ми позира - на четвъртия път отказа, нямаше лакомства.

И един грижовен татко.