27 юни 2014 г.

Чешмата на Лятната кухня

 Тя се появи когато и кухнята, поне дървената й част. Плотът е остатъка от плота за кухнята - дюшеме. Изкара си зимата, и дъждовната пролет.  Двете колони, които държат перголата, разказах как издялках като тотеми. Тази година вече си има и пергола за пасифлората, надявам се да е достатъчно закътана, за да оцелее зимата. Скрих колкото можах тръбите с част от стара покривка. От рязането на розите винаги остава цвят за букетче. Ами ето я:





Не че няма какво да се преработи още, но ми върши идеална работа. Състарена е с разтвора от син камък и ръждиви железа, и все едно винаги си е била там.

20 юни 2014 г.

Много Неща За Показване



Преди почти два месеца влязохме в Градински център ОЛЕА , май беше без повод, с голямата грешка да носим пари в джоба. И оставихме толкова, че не искам да си спомням колко. Там е пълно с италиански растения с гигантски размери, лошото е , че има и с по-малки размери, на които цените съвсем не са малки. Растенията изглеждат страхотно, направо говорят Купи ме, Купи ме....А на нас не ни трябва много.... Не е като да влезем в МОЛ-а. Там сме като скала!
 И така след месец и половина една стара мечта на ММ намери своето място - Конколорка Abies concolor .За целта бяха изкоренени две будлеи, които бяха останали на сянка и тази година много се издължиха и изтъняха. Розата над тях беше орязана зверски и есента ще бъде изваден нара, който също е на сянка.


Другата засадена придобивка е Шадопитис, Sciadopitys. Това е японски бор, древен колкото и Гинко Билоба. Чадърчетата му са очарователни, отсега трябва да мисля обаче как ще укротя растежа, защото 20м ми идват много. Освен това потърсихме най-подходящата за него почва, защото е много чувствителен към нея.И сега е под стрехата на хола, което ще рече, че трябва да се наклони напред по някое време. А розата отзад ще си търси ново място, но това след две -три години поне.


 


 Това пък  е аризонски кипарис аурея, който видях в Разсадник - Интродукция - Георгиев и С-ие , голям, в земята. Влюбих се в него от пръв поглед и реших, че на всяка цена го искам. Снимката ми е много некачествена, а и той от тази влага и близо година в контейнера взе че гъбяса. насаден е до чашкодряна с идеята този чашкодрян да се ореже, той е нападнат от вид щитоносни въшки, които са неунищожими, мъчат растението от години въпреки намесата ни.
   Тук се вижда леееко част от него между синята глобоса и чашкодряна. Като се извиси ще виждаме едно жълто дърво. Структурата му е малко по-различна от тази на обикновения аризонски кипарис, този е по-широк и по-нисък.


     Понтедерията е във вихъра си и ще е така цяло лято. Разрасна се много, въпреки че извадих доста корени пролетта, а и рибите бяха изпочупили немалко от тях.


   Някакъв вид юнкус, поставен със саксията в езерото уж временно. И той  е направил голяма туфа, а не виждам място за него. Цветчета - таралежчета.


Любимият ми хемерокалис (яркочервения да не ми се сърди, и той ми е любим). Поогледах го пролетта - много плътно са листата, не посмях да го разсаждам, за да не унищожа някое коренище. Може би догодина, имам си и място за него.


  Я, имало и друг цвят лилиуми, освен оранжеви.


Още хемерокалиси. Разсадих един, който вече две години не цъфти. И сега не цъфна, идея си нямам какъв е.




Ето това е над портата. Трябваше  да има и арка над нея, но тогава вямаше финанси за нея, а после отпадна от дневния ред. От години чакам точно този ефект. Детски спомени.




 
Така е около другото езеро.Ефектно е погледнато и от двете страни. Монардата не ми е от любимите цветя, но точно тази е добро попадение.


 Страхотна роза! Най-вероятно бляк маджик. Две години се опитвах да я гледам на полусянка - беше ниска и цъфтеше с по един - два цвята. Сега си е точно на мястото и ме радва отдалеч.
 Обичам ярките рози, със силно присъствие.

 Крокосмията е екзотична колкото името си. Много ярка!


  Този храст ми е подарък от една страхотна градинарка, жалко, че градината й не се върти из интернет, защото заслужава да я видят много хора! Невероятно кътче в Тетевенския балкан, където плодородната почва, влагата и най-вече тънкият усет за красота са създали невероятно кътче. Храстът е Лайцестерия и макар, че ми е отдавна, за първа година е съвзет и цъфти както се полага.



 Над гранитите в езерото се е надвесило Къри, Helichrysum italicum . Зимата беше мека и нищо от него не измръзна.


До него камъните превзема Гайлардията, една част от нея - самонасята. А всичките ми опити да насея нещо в тази суша (не насадя, а насея) бяха безполезни. Най-цъфтящата ми китка е това, от април до октомври.


 Опитите ми да постигна ефекта на една картинка от нета. Вид артемисия и червен седум. Да ама не са на подходящото място, влажно им е там и малко сенчесто. Затова и няма да го получа, докато не ги изместя, така че да нараснат бързо.


Тази година и хортензиите ми да благосклонни, нищо от тях не измръзна и заложиха повече цвят. Имаха една сериозна поливка с хелатно желязо, иначе не растат. Тази розовата е по-толерантна към алкалната почва, но на бялата изобщо не й понася.



   Будлея black knight на фона на ябълки петровки. Колкото и да търсихме, намерихме ябълки, които зреят рано, но не са Петровките, които помня, нищо общо.


Въпреки, че днес се простих с две будлеи, не спирам да си мисля за buddleja alternifolia . Къде ли мога да събера това дръвче, м?



Много слабо се отчита фуксия Магеланика, знам, че не ена добро място, но се надявам с годините да се поправи.


    Днес освен с будлеите, се простих и с три рози катерачи. След толкова рязане не искам и да помисля за роза. Чудя се ако нямахме товарен пикап, как ли щях да мачкам рози до несвяст в клонотрошачката . След рязането натъпкахме много здраво три пикапа рози, а с ваденето на трите рози ще станат 4 курса. След всичкото бодене си помечтах за жив плет от дива лоза, която няма да пипна! И мини розички, които ако не пипам ще станат малки храстчета, така че на две години може и да ги орежа. Еххх......
    За останалите ми придобивки от ОЛЕА и други места, които чакат да бъдат насадени - друг път. Само с екзотиките не зная как ще се справя, защото мястото, което им избрах, е до къщата, а там още дълго време ще кипи работа.

16 юни 2014 г.

Сиренце

            Първото ми домашно сирене, няма как да не го споделя!
    И аз съм чувала - хляб с дупки, сирене без дупки, да ама не ми се получи съвсем. Но е божествено вкусно!!! То  си има интересна история, затова е още по-вкусно. Тук намигам.
 Идеята беше да е овче/козе , от онези овчици и кози, които препускат край нас два пъти на ден, запрашават и ароматизират.





И така, осем литра мляко бяха осигурени. Това точно преди една гръмотевична буря. И защото предишната останахме без рутер и без траф за онзи красив бял полилей, който си виси и свети на открито, този път взехме мерки.
  А аз, докато отмине бурята , викам си - ще сваря млякото, даже малко ще поизстине. После ще прочета рецептата. Купили сме мая за сирене от тукашния магазин - там  тя стои на много видно място, пък и има защо - в махалата гледат общо 7 крави и едно стадо овце/кози. В други махали сигурно има още.

 Аз варя 4 литра вън, ММ вари другите 4 вътре. Моето мляко взе да се надига, идва ММ и пита както се полага на един инженер технолог - Абе ти сигурна ли си, че това мляко за сиренето се вари??? Ми....не знам, ама го сварихме.
  Спира бурята, пускаме компа и Оп - изненадаааа!!!! Млякото за сирене не се вари!

 И  си имам още 8 кила кисело мляко. Освен кравето, което направих предния ден.
 Чакам аз до следващата седмица, когато трябва да си вземем 5 литра краве от местните каубои.
Това сигурно са най-псуваните крави на света, обаче сравнено с млякото на други местни крави, тяхното е най-вкусно и маслено. Дали е от псувните???Хихихихи.
 Не че овцете не го отнасят, докато тичат край къщи, овчарят даже на име ги благославя. Още по-хихихи. Имаше и някакъв виц по въпроса.

  Щателно изучавах всякакви рецепти. Първата, на която попаднах ми се стори много претенциозна, но като направих сиренето си дадох сметка, че е много аналитична. Тази. Има и първа част, честно казано не я търсих.
  После реших, че едно правене на сирене не може да е толкова сложно, прочетох много рецепти и дискусии, и си харесах Тази , на баба Тинка.
  Едно време никой не е пастьоризирал мляко, правили са сиренето с прясно издоено мляко, което си е било с нужната температура. Значи някъде около 35 градуса. И никакъв калциев двухлорид (правел сиренето по-твърдо) не са знаели какво е, ползвали са сирище, една част от стомаха на агнето. Предполагам, че и капкомер са нямали.
 Затова загрях млякото да ми хареса температурата, да ама като пъхнах термометъра вътре, живака или каквото е там щеше да изхвръкне. Затова - на усет трябва да е хладко.
 За 10л мляко прочетох, че се слага една супена лъжица мая, не че на шишенцето с маята не пише колко се слага. Обаче нямах капкомер. И на моите 5 литра сложих една чаена лъжица мая. И естествено, забравих, че се разрежда с малко вода, направо в млякото я сипах. Бърках, бърках, бърках, да съм сигурна , че е разбъркано. После отлежа завито (в тенджерата) 1 час, отлях цвика, нарязах на парчета и стоя още 1 час. После внимателно го прехвърлих в тензух и цедих както се цеди мляко. По принцип лесния традиционен начин е да се прави така:




А по-сложния, който е сложен само в направата на уреда е този:

http://pishmanlady.snimka.bg/experiment/domashno-sirene-i-kashkaval.526676



  Обаче както реших да го цедя аз,  за 10л мляко един тензух няма да ме оправи, трябват си два. Иначе в средата ще остане кашкаво, няма да се отцеди. Аз и петте литра ги въртях два пъти, да съм сигурна, че не е останала каша вътре.
  Не зная колко излезе като грамаж, според книгите - около половин кило, малко повече. Като зная колко е вкусно, нямаше смисъл да го съхранявам 40 дни в саламура, затова не се задълбах в зреенето. Само го нарязах на едри филии и го посолих с обикновена готварска сол, малко по-обилно отвсякъде. Наредих го плътничко в купа, метнах му тензуха отгоре както си е влажен и - в хладилника. На другия ден е превъзходно, равномерно осолено! Дори си мисля, че ще ни е крайно недостатъчно да се нахраним.
  Ако сте имали търпението да ме изчетете до края, без да се прехвърлите направо на онези линкове по-горе, да знаете, че ако се пастьоризира млякото, това с добавянето на кисело мляко (първия линк) има резон, да не го забравите. И не съм рязала сиренето на кубчета по 2см, защото се притесних, че ще стои раздробено после, а не хомогенно, моите бяха 6-7см.



12 юни 2014 г.

Ценностите




 Днес прочетох споделеното от една майка на дете с множество увреждания, и много ми се иска да споделя нещо, което тя е написала.

Забелязала съм, че когато хората са щастливи и имат всичко, стават досадно придирчиви към детайлите, суетни и претенциозно изискващи към съдбата си. Ако децата им са здрави, не са достатъчно умни; ако са умни - не са достатъчно послушни, ако са послушни, не са талантливи в сферата, в която се очаква от тях, ако са талантливи, не са достатъчно талантливи.... 

Ако имат работа, тя не е достатъчно добре платена, ако е платена, не е достатъчно интересна... Ако имат дом, то не е достатъчно голям, ако е голям, не е достатъчно в центъра, ако е в центъра - не харесват съседите... 

И така в период. Никога не е достатъчно достатъчно.

Когато животът ни започне да дерейлира от нормалните курсове на движение - независимо в коя линия - започваме да оценяваме НАИСТИНА важното и другото спира да има значение. Спираме да сме дребнави и жлъчни и започваме да помагаме на тези около нас - когато можем. Затова твърде често явление е да видиш някой с проблем да помага на друг с проблем. Защото проблемите са рестарт бутона, след който нищо вече не ни изглежда, като даденост и сме готови да се зарадваме на най-дребните нещa около себе си и да ги приемем, като благословия. Защото нашите трудности ни правят смирени и чувствителни към трудностите на другите.

от тук:  http://www.topexperta.com/page_209.html?fb_action_ids=10203315463421158&fb_action_types=og.likes


9 юни 2014 г.

Юнски



За пореден път си разучавах фотоапарата. Вече на теория уж съм съвсем наясно какво ми трябва, за да постигна плитка дълбочина на снимката. Обаче на практика ми стана още по-ясно, че няма как да ми се получи. Дори и метричната система разбрах откъде да променя, вече меря в метри, не в инчове, ама мерилото ли не ми е точно, не знам. Като върна на автоматичен режим и работите си идват веднага на място.
  А днес е ден за перфектни снимки на автоматичен режим, баш като за мен! Чат -пат сменям на P ,там съм го усетила вече и се оправям. Иначе снощи в стаята ми се получиха нещата, осветлението на снимката беше по-добро от на мижавите крушки.
 Не е по темата, но да знаете, че това с икономичното осветление си е икономично само от гледна точка на това да консумираме по-малко енергия. За джоба ни никак не е икономично, тия ледки изгарят за по-малко от година. Не зная заради ниската мощност на тока ли е (при нас е така - пусна ли пералня, не мога да пусна печка) , но само след половин година ледката започва да свети наполовина, а след още половин година мига, мига и вземе че угасне. Тва е.   То пък за нас и това му е предимството на Лед осветлението, че поне мога да си светна всички лампи като си пусна пералнята.

 Да ви покажа сега ММ какво донесе - в пет малки саксийки. Аз ги превърнах в една, ще кажа и защо.

Duchesnea indica


 Засадихме от това нещо на скалния кът на съседа. Там ММ прави голямо езеро, което като се изкопа направи и голяма купчина пръст. Тъй де, да му утива. Обаче тази купчина иска повече финанси, за да се превърне в зелен куп, затова се насадиха и разни почвопокривни. Само тази декоративна ягода ми беше непозната, нямам в градината. Но пък имам един плевел, който много прилича на това, и с който се боря от години. Затова прецених, че може да свърши работа за пълнене на дупки, където юниперусите след време ще скрият необуздания му стремеж да се сади като бясно. Обаче в моята градина такова място нямам. А ММ е поразен от резултата при съседа, много го хареса и ми го домъкна.
 Събрах си го аз в тази саксия, колкото да не го уморя в мъничките. Пуснахме пауните да се разходят, и след час вече нямаше и помен от хубостта му - всички ягодки мистериозно изчезнаха, без следа. Всичко останало остана непокътнато. Сега трябва да го завра някаде, докато успее пак да се украси. Duchesnea indica му е името, плодовете ставали и за ядене, но били безвкусни.
 Аз старателно го крия от малката щерка, която е всеядна, но ако ще го слагам някъде за постоянно, ще трябва да хапна малко, за да зная дали ще се яде, дали ще се получи нещо със стомаха ми и т.н.
 Налага се да го правя с всички достъпни плодчета в градината. Силно отровни растения не отглеждам, ако ще да са безумно красиви.

Ето това пък ще ми е е изглед през единия прозорец на дневната:


  Това с изгледите е планувано още като садихме - къде изглед, къде сянка.... Е, и случайни попадения има, от чиста лакомия. Вече я озаптявам, защото ще ми развали съвсем изгледа.
 Но като вдигнахме конструкцията на къщата, вече пролича. Сега чувам от приятели - Това как е насадено, все едно тук е трябвало да бъде. А пък то си е нарочно там, но досега беше невидимо за чужди очи.

Друг изглед, който не е сниман съвсем от "прозореца", но идеята беше да се вижда това. Любимата ми розичка, на която дъждовете пречупиха част от клоните (заради тежестта на мокрите цветове). Друга част пречупи кучето, докато препускаше бясно край нея. Вързах останалото , за да има някаква форма-


 Караман ММ го избира по красота. Парадокс, защото от черно-бялото кученце с такива дългокосмести родители, се оформя едно късокосместо и рижаво създание. Има да расте още няколко месеца, но няма надежда да стане какъвто очаквахме.
    Но пък ми е хитрец той - изпълнява всички команди, които съм го научила ВЕДНАГА само ако има награда след това. Помни и такива, усвоени преди месец и неизползвани повече. А пък аз не съм особено старателен учител.



 През останалото време си прави каквото поиска и се налага да упражнявам сила, за да променя посоката му. Вече се иска доста сила. Затова навън - само на повод, нищо че ходим по поляните.
  Като се приберем има  малко време да потича и поиграе. И тогава започва голямото тичане - като хала е. Веднъж имах неблагоразумието да го извикам при мен, докато си седя на поляната. И това ми ти куче като се засили, и се спря в носа ми. Любов, кво да праиш. И доста кръвчица пуснах.

Ето Караман с разлика 4 месеца:



  Цъфна астилбето. Три са - бяло, розово, циклама. Розовото е най-зле, бялото има един цвят. Цикламата се оказа най-цъфтежно. Влага имат достатъчно, но кисела почва не мога да им направя. И това е резултата.


 Лилиумите са още по-нацъфтяли, все оранжеви. Знаят, че обичам оранжеви цветя. Цветът им е с една идея по-червен и ярък, точно какъвто го обичам.



И нарът цъфти до тях - същото оранжево. Наровете пък цъфтят до есента. Сега обилно, после не толкова.




Цъфтят и хостите:


Цъфти една закъсняла вайгела. Бебе е още, не се е научила.


И The fairy rose цъфти последна. Дъждът я е свалил до земята.

    Започнаха да цъфтят и декоративните треви - каламагростиса започва с виолетов оттенък (Calamagrostis acutiflora )


Calamagrostis acutiflora

 Стипата е много нежна. Прилича точно на конска опашка. Stipa tenuissima pony tails


stipa tenuissima pony tails

И малко плодове - приятно ме изненада степната вишня. Очаква се да стане храст, повече широк отколкото висок, което е много плашещо, обаче пък плодовете й са невероятни - имат консистенцията на вишня, а са сладки . Prunus tomentosa

Prunus tomentosa

Тази година за първи път роди най-малката ябълка. Вече бяхме забравили каква е, като гледам - червена превъзходна.


А тези откога ги чакам! Няма по-вкусно от това, да си скъсаш салатката от градината.



Даже издебнах дъждовете и щом поизсъхне пясъка, редих павета. Нааааййй-сетне е готова и тази пътечка - към зеленчука и кучето. Само колибата на кучето не е готова, защото не искам да е просто колиба. Но не се знае как ще се развият нещата, може и просто колиба да е. Отсреща, под жълтата туя, която старото куче изгриза (ден преди да умре, сигурно му е било много зле, почивай в мир Шаро) ще има ярко червена ръчна помпа - чешма. Това не знам кога. Помпата я има, и тръби също, но ръцете не стигат.


 Завършвам с няколко снимки, за които нямам какво да кажа. Харесвам си ги, обичам си градината. Всичко ми харесва.