Ново фото

 Имам си нов фотоапарат! Нищо особено не е, Canon 400 втора ръка плюс един обикновен обектив, но пак мога да снимам и съм много щастлива! Само дето по това време на годината нищо за снимане не е останало. Поупражних се много върху аквариумите и направих безкрайно много снимки на един пъстър чимшир. Естествено най-снимания кът е този пред прозореца, там е вечнозелено. Жалко, че не успях да снимам снежните човеци. Единияг с малко корекции става за показване.

Според хронологията първо е кокичето. Появи се веднага след като снега се стопи.

После заваля, а в дъждовно време цветовете са по-ярки и наситени. И аз с малко страх притичах навън, пъхнала фотото под блузата, и нащраках някакви снимки. Много ми се искаше да снимам падащите капки, но не ми се получава засега. Обаче за моя изненада при голямо увеличение виждам капчиците по листата и игличките. Ураааа!!!! Имам фотооо!!!!

Голямото садене

  Беше точно преди Коледа. Това на снимката не е новонасадено дръвче, а клон от някаква ела, плюс орязани клонки на синия смърч. Коледната украса тази година беше бедна, защото вятъра помете всичко, което бях наредила на масата и се отказах още след второто пренареждане.

Както обикновено виновникът е моят мъж. Като видял тези растения, не устоял на вида и цената им. И така - pinus golden ghost  втори опит, защото първия беше неуспешен. Боровете не обичат задържане на вода, а първия път сгрешихме мястото. Този в саксията сме го завили и защитили от многото дъжд, защото се наложи доста да почака.
 Влиза в кадър с още един жълт бор, ако не се лъжа pinus mugo golden glow. Влязоха и двата в кадър и са на много песъчливо.

pinus golden ghost

pinus mugo golden glow

И още един ракурс, защото второто борче съвсем не е голямо:

Фонът е много неугледен, защото отзад има доста работа.Друго си е като стане павираната алея и новонасята тревица, а не пожълтял троскот. Да не говорим, че зимата винаги фонът е неугледен.
Другата хубост, на която търсихме място е Thuja orientalis 'Juniperoides. Лятото си е зелена, зимата - лилава. Дълго й търсихме място - ту лятото ще се слива със съседните храсти, ту ще й е прекалено сухо.... Не ми се искаше да е в тази част на градината, където се постигна вече някакво равновесие и всичко допълнително ми е излишно. Обаче не намерихме друго място.
 В момента не изглежда перфектна композиция, но пролетта между туите ще разлисти една пъстролистна вайгела и ще възстанови  хармонията. Съвсем малка е още вайгелата и не се виждат дори клонки.

Thuja orientalis 'Juniperoides

Тук реда си чакат още една Picea conica и Cryptomeria globosa nana , която никак не е нана, ако съдя по размера й. Тази беше от по-малките. Ето ги и насадени. Кониката - точно където трябваше да е. Извадихме от там туя Смарагд, и без това ги имаме в изобилие.
 За криптомерията беше по-трудно, защото изобщо не исках растения до къщата. Но там беше единственото подходящо място с по-малко вода, защото криптомерията е много чувствителна към застой на вода.

На мястото на криптомерията имаше една роза Фалстаф, която преместих на мястото на един червен трън, който пък отиде на боклука.
Имаше и една туя Тими тим, която засега е в саксия и вече се чуди ще оживее ли.
 Короната на принцеса Маргарита си остава там, но ще я насоча към стената, за не ми е точно пред прозореца.
  За съжаление до къщата наместихме и един Джел, него пък не го исках не само там ами никъде другаде. На всичко отгоре той е сигурно с някакъв дълбок централен корен и изваждането му се е отразило зле, окапаха му половината листа. За да не си стърчи самотен, ще трябва да му търся компания, точа се на една хортензия, която много бързо клюмва лятото заради слънцето. До Джела ще е на пълна сянка.

  Има и още дървета, мъка, мъъкаааааа......

След десетина години очаквам да се превърнем в мрачна гора. Това е. Дотогава ще се радваме на цъфтящите.

Ликвидамбър. За мен - невзрачно дърво, което избухва за седмица две през есента. Достатъчно високо и с оформена корона. Важно беше да е достатъчно високо, защото искам да мога да виждам това което е на равнището на погледа ми. В моя случай - да виждам пиракантите на оградата откъм перголата. Тепърва ще се отрупват с жълти и червени топчета, хич не ми пука за ликвидамбъра.

Ей това голо дърво с кръглата корона.

 До него клюма "сурвачката" - Дивия рожкоф. Той остана там по милост и сега го режа яко. Като сурвачка. В ляво се вижда бреза , с три стебла е, в далечината - Пауловния, а в дясно - върбата. Не е ли ужас! А иглолистните тепърва ще нарастват, тук има три ставащи дървета.
Ох, забравих да спомена кайсията, зад пауловнията е.
 Отпред част от орязаните треви ми грозят гледката.

Следващото е Libocedrus decurrens . Това нещо ще става 12м , изобщо не си го представям. Набутахме го до езерото, да подобри зимната гледка. Зад него останаха няколко форзиции и един жълт физокарпус, който беше жълт повече от хлороза, отколкото от гени. Остана и една непроходима пътека. Лятото ще видя как ще се оправям с нея.

Така може и да ви се стори малък, но да знаете, че тревата до него е три метрова.

Поизчерпахме жълтите , сега едно зелено. Какво е - не знам. Има вид на плачеща форма, но имам опит с високия син смърч, който купихме зелен и клюмнал - от суша.

Затова подозирам, че това подобие на пицея оморика може и да не е пендула, а да е лошо гледано растение досега. Новите му прирасти са чудовищни, затова е насадено в дъното на градината, до оградата. Като си погледна към доматите, това Нещо ще стърчи зад тях. Двете огромни лоницери фрагрантисима ще бъдат извадени и запокитени, идеално растение за парк и гора, но не и за малка гъчкана градина. Сега ролята им е да крият градината от редките минувачи.

В голата дупка зад него е една чудовищна роза, която от ранна пролет кюта в миниатюрна саксийка. Щом оцеля в нея, представям си какво ще стане на оградата. Yellow Banksia 'Lutea' е розата и от нея се получава ето това рано пролетта. Голяяямото й предимство е, че няма бодли, ама никакви!

Останаха и няколко дребошлъци, на които тепърва ще се търси място, но те не са толкова важни за цялостната визия.

Много Неща За Показване

Преди почти два месеца влязохме в Градински център ОЛЕА , май беше без повод, с голямата грешка да носим пари в джоба. И оставихме толкова, че не искам да си спомням колко. Там е пълно с италиански растения с гигантски размери, лошото е , че има и с по-малки размери, на които цените съвсем не са малки. Растенията изглеждат страхотно, направо говорят Купи ме, Купи ме....А на нас не ни трябва много.... Не е като да влезем в МОЛ-а. Там сме като скала!
 И така след месец и половина една стара мечта на ММ намери своето място - Конколорка Abies concolor .За целта бяха изкоренени две будлеи, които бяха останали на сянка и тази година много се издължиха и изтъняха. Розата над тях беше орязана зверски и есента ще бъде изваден нара, който също е на сянка.


Другата засадена придобивка е Шадопитис, Sciadopitys. Това е японски бор, древен колкото и Гинко Билоба. Чадърчетата му са очарователни, отсега трябва да мисля обаче как ще укротя растежа, защото 20м ми идват много. Освен това потърсихме най-подходящата за него почва, защото е много чувствителен към нея.И сега е под стрехата на хола, което ще рече, че трябва да се наклони напред по някое време. А розата отзад ще си търси ново място, но това след две -три години поне.

 

 Това пък  е аризонски кипарис аурея, който видях в Разсадник - Интродукция - Георгиев и С-ие , голям, в земята. Влюбих се в него от пръв поглед и реших, че на всяка цена го искам. Снимката ми е много некачествена, а и той от тази влага и близо година в контейнера взе че гъбяса. насаден е до чашкодряна с идеята този чашкодрян да се ореже, той е нападнат от вид щитоносни въшки, които са неунищожими, мъчат растението от години въпреки намесата ни.

   Тук се вижда леееко част от него между синята глобоса и чашкодряна. Като се извиси ще виждаме едно жълто дърво. Структурата му е малко по-различна от тази на обикновения аризонски кипарис, този е по-широк и по-нисък.

     Понтедерията е във вихъра си и ще е така цяло лято. Разрасна се много, въпреки че извадих доста корени пролетта, а и рибите бяха изпочупили немалко от тях.

   Някакъв вид юнкус, поставен със саксията в езерото уж временно. И той  е направил голяма туфа, а не виждам място за него. Цветчета - таралежчета.

Любимият ми хемерокалис (яркочервения да не ми се сърди, и той ми е любим). Поогледах го пролетта - много плътно са листата, не посмях да го разсаждам, за да не унищожа някое коренище. Може би догодина, имам си и място за него.

  Я, имало и друг цвят лилиуми, освен оранжеви.

Още хемерокалиси. Разсадих един, който вече две години не цъфти. И сега не цъфна, идея си нямам какъв е.

Ето това е над портата. Трябваше  да има и арка над нея, но тогава вямаше финанси за нея, а после отпадна от дневния ред. От години чакам точно този ефект. Детски спомени.

 

Така е около другото езеро.Ефектно е погледнато и от двете страни. Монардата не ми е от любимите цветя, но точно тази е добро попадение.

 Страхотна роза! Най-вероятно бляк маджик. Две години се опитвах да я гледам на полусянка - беше ниска и цъфтеше с по един - два цвята. Сега си е точно на мястото и ме радва отдалеч.
 Обичам ярките рози, със силно присъствие.

 Крокосмията е екзотична колкото името си. Много ярка!

  Този храст ми е подарък от една страхотна градинарка, жалко, че градината й не се върти из интернет, защото заслужава да я видят много хора! Невероятно кътче в Тетевенския балкан, където плодородната почва, влагата и най-вече тънкият усет за красота са създали невероятно кътче. Храстът е Лайцестерия и макар, че ми е отдавна, за първа година е съвзет и цъфти както се полага.

 Над гранитите в езерото се е надвесило Къри, Helichrysum italicum . Зимата беше мека и нищо от него не измръзна.

До него камъните превзема Гайлардията, една част от нея - самонасята. А всичките ми опити да насея нещо в тази суша (не насадя, а насея) бяха безполезни. Най-цъфтящата ми китка е това, от април до октомври.

 Опитите ми да постигна ефекта на една картинка от нета. Вид артемисия и червен седум. Да ама не са на подходящото място, влажно им е там и малко сенчесто. Затова и няма да го получа, докато не ги изместя, така че да нараснат бързо.

Тази година и хортензиите ми да благосклонни, нищо от тях не измръзна и заложиха повече цвят. Имаха една сериозна поливка с хелатно желязо, иначе не растат. Тази розовата е по-толерантна към алкалната почва, но на бялата изобщо не й понася.

   Будлея black knight на фона на ябълки петровки. Колкото и да търсихме, намерихме ябълки, които зреят рано, но не са Петровките, които помня, нищо общо.

Въпреки, че днес се простих с две будлеи, не спирам да си мисля за buddleja alternifolia . Къде ли мога да събера това дръвче, м?

 

Много слабо се отчита фуксия Магеланика, знам, че не ена добро място, но се надявам с годините да се поправи.

    Днес освен с будлеите, се простих и с три рози катерачи. След толкова рязане не искам и да помисля за роза. Чудя се ако нямахме товарен пикап, как ли щях да мачкам рози до несвяст в клонотрошачката . След рязането натъпкахме много здраво три пикапа рози, а с ваденето на трите рози ще станат 4 курса. След всичкото бодене си помечтах за жив плет от дива лоза, която няма да пипна! И мини розички, които ако не пипам ще станат малки храстчета, така че на две години може и да ги орежа. Еххх......
    За останалите ми придобивки от ОЛЕА и други места, които чакат да бъдат насадени - друг път. Само с екзотиките не зная как ще се справя, защото мястото, което им избрах, е до къщата, а там още дълго време ще кипи работа.