Ириси

Получих подарък. Поисках си два ириса от едно цветарско другарче, а получих  12!!! Плюс няколко сорта колеуси. Без думи съм за тази щедрост! Благодаря! Благодаря! Благодаря! 

 Няма да разказвам с подробности , но това мило другарче има сериозна причина да се раздели с градината си, и можа би никога повече да няма друга. Толкова е тъжно :(

Нашата сага с ирисите е дълга. Първоначално в градината се настаниха няколко ириса, които се развъждаха зад блока. После купихме някакви, настанихме ги около езерото, най-хубавият се падна на доста влажно място, и изгни.

След няколко години ирисите край езерото бяха вече с ризоми една връз друга, и аз започнах да изнасям навън. Оттам подарявах на тоз-онзи, още преди да цъфнат, и два сорта напълно ми изчезнаха. 

 По-нататък пак се случи да купим, после и подаръци получихме, та в крайна сметка оцеля това:

Ирисите сорт "зад блока". Малко мръсен лилав цвят в два нюанса.Машина за ириси.

Друг, на пръв поглед същия, но с по-синкава чашка, след залез изглежда много различно. И е много ароматен.

Този е купуван, има си и име, ще го упомена по-нататък.

Този подарен. Имаше и някакви по-ниски жълти, които изчезнаха някак.

 Този е подарък, от Стара Загора, в двора е на фабрика Корона.

Този е от по-дребните, и не помня как се появи

  Един висок студено розов къдрушко

И един по-дребен, но пък зацъфтява първи.

Имам и един подарък от приятелка. когато цъфна за пръв път, аз вече бях забравила, че ми е подарила ирис. Трябваха му две години, кой ти помни. Разкошен е!

Снимките са от албум, който за мен е само информативен, затова не съм наблегнала на художествените качесва .

Всъщност колкото и да са ирисите, винаги е по-красиво, когато са в масив. Това си е и правило в ландшафтния дизайн.  Нооо, ние сме колекционери 🤣

Та така. Ние с моя мъж следваме различни страници за продажба на растения във фейсбук. Аз съм наясно какво ми трябва, ако изобщо ми трябва, което не пречи да прекалявам.Старая се да ги подминавам като бърз влак, за да не ги гледам, но моя мъж се спира, разглежда, и затова и алгоритъмът му предлага още и още. И едно лято накупи ириси, само ме уведоми, не ги видях даже какви са. Аз изнесох задблоковите навън, и набучих новите. Някои бяха големички ризоми, и тази година ги видях. Но повечето не съм. Цъфна бял. Цъфна един прекрасен светло син! 

След това някаква птица ми изкълва един, който точно щеше да се отвори. Аз бях набедила първо котарака Педро, защото той скочи няколко пъти над него, и се търкаляше почти в него. После реших, че са пауните, защото и други ириси постарадаха. Като изкълвани - пречупени. Затворих пауните, набезите продължиха. Остава да са свраките. 

Цъфна и този, който стана повод да получа подаръка. Във форума го пуснаха две форумни другарчета, и споделиха, че вечер фосфорицира, като светещ е! Рекламата е голяма работа, поисках си аз, срам не срам. И докато разглеждах какво бих могла да предложа в замяна, видях, че го имам ! 

Ето и ирисите от другарчето, които да очаквам да цъфнат:

А в тази публикация съм събрала тези, които са от втората ирисова доставка, където участвах в избора и аз. 

https://gradinarski-dnevnik.blogspot.com/2025/05/irisi.html

Имам още един подарък, много драматичен тъмен ирис, но все пак не е сигурно, това е само предположение. Догодина очаквам да мога да му се радвам. 

Последва и още една поръчка на мини ириси. Те зацъфтяват по-рано, и много ще се радвам да попълнят тази дупка с липса на цвят. Само че дойдоха толкова дребни, с толкова малка част от ризомата....

Бяха и зле надписани, с дублиращи се номера, обаче пък беше надписано с такъв красив руски почерк.... 😉

Я да видим сега кое от тези ще ни се падне, след две-три години 🤣 Дано не са повече годините.

. 

 

Последно за 2021г

 Да сложа някоя снимка на градината (и на Бела), защото отворя ли - пред мен измамника Любчо от последната публикация. Във всеки случай OLX и БАЗАР вече имат съобщения на всяка страница, че данните на банковата карта не бива с никого да се споделят. На мен ми беше забавно , но май доста хора са били ужилени. 😕

   При мен - никакъв ред и последователност в спомените. Имам си нагледен (положителен) пример от една приятелка как се води блог. Даже сама се критикува, че не е успяла да спомене всичко. Може да разкаже увлекателно всеки един детайл от градинарските си подвизи. А аз ги виждам само като рутинна работа, и не пиша  много за тях.

Същественото, което успях да свърша - разплетох една плетеница от клубени на ириси.

 Наистина се бяха наплели като килим - едно през друго, едно върху друго, поне десет и повече години пълзене. Имаше и с дължина  близо 40см. Най-малко бяха от един специално поръчван сорт, който на картинката беше бял с тъмно лилави краища, а се оказа със светлолилави. Него си го оставих там, да видим дали съм го улучила. Другите два сорта  се различаваха по дебелината и цвета на клубените, но и там, заради големината, могат да станат грешки. В крайна сметка се наложи да изкарам всичко, само тези, здраво вплетени в офиопогона не успях. Имаше и такива, докопали се до тинестата част на езерото. Иди ми разправяй после как ириси не виреят на влага. Там, на повърхността, където само корените бяха натопени в тинята, много си им харесваше.

Това разораното беше насадено с ириси и запълнено с някоя саксия луковици, но на вид си остана почти така, затова не намирам смисъл да го снимам. Имаше и още една купчинка клубени, та всичко накрая отиде в един голям транспортен контейнер с дръжки, но перспективата на снимката не е в негова полза, затова оставям кофата от фасаген, или каквото е там, повечето са запознати с размера.

После три дни садих на една чужда, но пустееща поляна, където троскота се е оплел както моите клубени, и пролетта непременно трябва да започна там да пръскам за житни.

Там ми е експерименталната градинка от сухоустойчиви цветя. Две добри души ми бяха пратили огромни пакети от своите сухоустойчиви, от които, за съжаление, нищо не е достатъчно сухоустойчиво за онези условия. И умря, или беше погълнато от троскота. Или аз предвидливо си насадих в моята градина, защото на поляната ми се стори, че нямат шанс.

Пролетта ще зная със сигурност. Останаха моите диви хемерокалиси, които на времето бях прибрала от една купчина боклук зад блока. И астрите също оцеляха. Оцеля и една дървовидна ружа, обаче мургавелковците, които последно там косиха и рязаха дървета, са я взели за вредител, и са я оставили на 10см. Без поливане в Пловдив - толкова.

Слагам и някоя ноемврийска снимка, че то на клубените какво да им гледаш... 

Всъщност опитах по време на най-активния листопад да направя репортаж от място, но се оказа прекалено трудно през телефона, и си го спестих. Ще има още много листопади, за които, надявам се, ще съм жива здрава да разкажа. За почистването на листата най-вече, които ще стават все повече. 🤣

Бербериса е огнен, и е точно пред очите ми, докато цъкам на лаптопа.

    Японската махония винаги цъфти по това време. Листата на кайсията над нея отдавна ги няма. Всъщност те първи окапват.

           И една снимка от моята подредена мисловно приятелка 😀 С Тошо. Тошко Африкански, заради дъъъългата опашка. Не зная защо за снимки я крие, вместо гордо да я пери на въпросителна.