13 ноември 2013 г.

Лятна кухня

  Много време отлагах тази публикация, с надеждата, че ще си видя лятната кухня завършена. Лятото отмина и ми се струва, че освен да варя храната на кучета и котки на газовия котлон, за друго няма да я използвам до пролетта.
 Затова реших да я публикувам, защото може и да си остане в този вид, ако съдя по маниера на основния майстор, тоест моя мъж.

 Както за повечето мъже, така и за моят колите са нещо много ценно и важно, не само чисто практически. И докато повечето от влюбените в колите си мъже прекарват времето извън шофирането за да ги чистят или кичат , моят се оглежда за нови и нови. По-точно нови стари, защото най-новата е на възрастта на студентката ми. И така колите отдавна имат жилище по-голямо от нашето, а дървената кола - пееща добруджанска каруца, си намери видно място точно там, където би трябвало да е лятната кухня.



 Затова на мен ми се наложи да впрегна логистични умения, придобити и развити в годините на съвместно съжителство, където беше важно да се направи някак, ако може в близките години, да е лесно,евтино, бързо, да не изисква намеса на чужд труд , за да намеря местенце и за кухня навън.
  И след като навеса беше за каруца, остана да убедя съпружеството, че кокошарника трябва да се преустрои с нов покрив, за да си наместя до него кухнята.
 Звучи малко страшничко кухня до кокошарник, но ви уверявам, че миризма почти няма или поне ние не я усещаме. Мирише само ако се намокри онова миризливото, което кокошките оставят по земята. А бе той и кокошарникът беше временно решение, пък си остана постоянно, както си му е редът.
  И така покривът от двускатен и малък стана едноскатен и голям, като продължение на този дето вече го има над каруцата.



Този от снимката е с подготовка за една люта зима, и до него няма никакви навеси и каруци още. Едва ли ще направите връзка между предната и тази снимка, но да знаете, че съм снимала покрива и той вече е над целия кокошарник, с много сложно оформен наклон, на който не може да се даде ни порцент, ни градус, защото са го формирали обстоятелствата. Ние с чертежи не работим, нищо че аз мога да ги бълвам промишлено.



 В отсрещния ъгъл има дива лоза, която беше отписана и гранита беше иззидан върху нея, он тя все пак оживя и тръгна по стената на кокошия дом. За да я спасим, я повдигнахме или поне това, което успяхме. Догодина ще направи плътна зелена стена над шкафовете.


Мястото е уточнено, сега ни трябват шкафчета. Да се купят нови е абсурдно, още повече, че ПДЧ не става за вън. Дървените са ужасно скъпи, затова минах на вариант ровене в Продавалник за тия с чамовите вратички, масово отвергнати и заклеймени, затова и значително евтини. И трябваше да бързам, защото току виж Милото се отказало или захванало с нов проект и аз висвам.
 Да ама този път нямаше нищо. И минах на варианта вратички, все пак някои си сменят само дървените вратички и си слагат ПДЧ, МДФ.... И те мен чакали!!!


 Цена - повече от прилична. Брой - предостатъчен. Деформации - минимални. Нуждаеха се от боя, защото смъкване на лак и мазане с масло, байц или каквото е там защитно, е бавна и мъчителна работа (преди години направихме това с петпластова блажна боя по врати и прозорци).
 Да ви призная, никой от двама ни не попита за размери. Продавачът обясни, че са десет резбовани и три със стъкла, различни размери, но това беше без никакво значение. На другия ден бяха при мен, подредени според мястото. Вярно, размерите бяха тотално различни, не зная как са ги комбинирали за да се получи що годе симетрия. Тук са само някои от вратичките:


 Реших, че ги искам бели с ефект на състаряване по ръбовете. С домашнияа майстор чертахме, рязахме, ковахме, върху повърхност неравна колкото си иска. Правият ъгъл на всичко отгоре се оказа крив и всички летви са отрязани с наклон. Да ама ние сме майстори, справихме се. Ударих и долния пласт боя - лак какъвто имах останал. А беше останал, защото е сатен, а не мат, а у дома лъскавото не се харесва.


Нали я помните онази бяла маса на паветата, с дизайнерските соц столчета? Крачетата са на една друга маса, която се оказа излишна за наши приятели, когато се преместиха в ново жилище. Та освен масата замъкнахме и старото им обзавеждане. Ето че му дойде реда и на него, иначе не зная колко би излязло да си купя фазер за гръб и плоскости за рафтове.
 Наложи се да се купуват само панти и видии.
    Ето и конструкцията е на мястото си.


За конструкцията стигнаха 12 четириметрови гредички (някои бяха рязани заради дървояд), две връзки ламперия (останаха парчета) и една връзка дюшеме.

Беше голямо нивелиране, първо защото е скована леко криво, второ защото ляга върху павета и то с наклон. Плотът е дюшеме. Гърбът е ламперия. За момента импрегнатора беше отложен във времето и за да се справя със ситуацията, намазах с две шишенца байц. Да ама освен, че стана прекалено бледо, Милото беше купило едното шише палисандър, а другото махагон.
 И прибягнах до изпитаната техника с моята си ръжда, с която състарявам дървото. Една ръка и стана каквото го исках. Реших, че щом си мажа дъските за рязане с олио и те изтърпяват толкова изтезания, значи и с плота мога да постъпя така. Той си е оставен и така, защото пръските от пърженето могат да го направят само по-красив. Само да не прекалявам с пръските, защото ще се стигне и до стържене. И така получи мазничко за защита.




Монтиран е газовия котлон, който отлежаваше три години в апартамента. Ами купихме го с някакви ваучери, пък решихме, че все някога ще му дойде времето.

 Крайния шкаф е с огледални стъкла на вратите, супер неподходящо и като визия, и като практичност. Все си представях как ще им забия едно коляно и ще са до там. Мнооого мислих с какво да ги заменя, за да отговаря и на стилистиката


Питах по разни форуми, питах приятели и се надявах да ми се избистри идеята, но уви. Почти се бях примирила, че ще си го гледам така, когато реших да поровя за нещо в онази стара синя Шкода на алеята. Тя е там в ролята си на шкаф, в който основно се прибира и не се вади друго, освен ножиците. И Бинго! Намерих рогозка за плажа, намазах я първо с кафяво, после с бяло, тя заприлича на тъкана черга и залепена върху фазер се превърна в идеалната вратичка.


 Оказа се, че снимка с нея нямам, но пък имам на кратунките, които открих пак в онази Шкода - шкаф, и едни цървули, които вървяха като бонус в някаква промоция, и чушките, които узряха преди да ги обера. Накачулих всичко, за да го сложа някъде все пак. Отзад едва се вижда бъклицата от орех, вижда се малко и от една картина, която много искам да закача, но не й намирам подходящо място. Затова стои там и чака да го измисля ей така, докато я погалвам със случаен поглед.


 Това последното рафтче си няма дъно и лавица, и защото не зная кога ще има, ще си го показвам така. Дръжките също не са сложени, изшкурени и подготвени са за боядисване, но още го няма онзи въпросния импрегнант цвят орех, който го имало само в един магазин, пък аз нямало да мога да го намеря и т.н.
В крайна сметка шкафчетата изглеждат горе долу така, в малко по-напреднала фаза, която не съм заснела:


 Рамката на стената е боядисана със същата акрилна боя (е това ми се видя най-скъпо - 60лв за литър). На снимката май не личи, но има някакви орнаменти, и преди да се боядиса малко мрънках на половинката, че е купил грозотия от битака, пък ако ще и за 4лв.

 Да поясня за технологията.
Първият пласт боя е с лак сатен палисандър. Все едно какъв ще е лака - сатен или мат, защото повърхността е вече лакирана и каквото и да сложех щеше да лъщи. Лака го нанасях с четка и си стана на четки. Оставих го по-гъст, за да покрие от една ръка, но пък той се наслои в междините на резбата, изсъхна трудно там и на места се отлющи.

 Акрилната боя е скъпа. Не ме карайте да търся кутията за марка, взех скъпа, защото от евтината не съм доволна. Тази наистина е по-добра, но ако се нанася върху гладка повърхност с четка, си става на четки и прозира колкото и ръце да има. Е, на четвъртата ще се получи задоволителен резултат. Затова е пръскана с пистолет и то една ръка. Идеално е за целта ми!

Преди бялата боя обаче с парафин са минати ръбчетата неравномерно. След като боята изсъхне (а тази съхне адски бързо, което е недостатък при използването на пистолет), боята от ръбчетата се отнема с някакъв тъп предмет, в моя случай с нокът. Само не забравяйте къде е търкано с парафина.

Боята ми стигна и да се пръснат вътре една ръка рафтовете и страниците, да се намаже две ръце конструкцията, боядисах и две пейки, рамката за картина, и от един литър имам още малко боя на дъното.

Вечер е направо приказно. Само дето аз не съм добър фотограф.


Само че къде ти кухня без вода. Мястото  на мивката беше измислено отдавна и там моят домашен майстор прекара тръби за топла, студена и обратна вода. Коритото е от онези покупки - купувам го защото е супер евтино, пък може да ми потрябва. Батерията не зная китайска реплика на италиански дизайн ли е (цената е смущаващо ниска) или е някаква нелегално внесена италианска , но е супер. Плотът е от остатъка от ламперията. Горе ще има и нещо като пергола за пасифлората, която ми омръзна да прибирам зимата и ще я насадя, пък каквото излезе. Дървото е състарено с онази ръжда .
  Аз се пробвах и колоните да състарявам механично. Първо им отнех ръбовете с теслата, ама реших, че не е достатъчно. после ги поудрях с теслата, почуках по тях, и безброй дупки от дървояди им направих. И всеки път добавях друго, защото резултата не ми харесваше, а от това колоните ставаха все по-смешни. Накрая реших, че нищо повече от това не бива да правя. Мъжа ми дойде и с типичния си хумор отбеляза, че са заприличали на тотем и мога направо да им се кланям. Но ги сложи, не ми се кара.
 Да си кажа и какво още трябва да има на тази чешма - отдолу трябва да се подзида с гранити, да се накове решетка някаква отзад да не гледаме сифона, и едно бяло перденце ще сложа отпред. Живот и здраве догодина. Пък ида не стане, тя си функционира и така вече месец. Дървото е потъмняло още и чешмата изобщо не се натрапва сред зеленото.






 Ами това е в груби щрихи моята лятна кухня. Дай Боже догодина да добие и фин щрих.

Чешмата на Лятната кухня - на по-късен, завършен етап ТУК

12 ноември 2013 г.

Къщата II - "Когато се наливаха основите"

Наляхме. На паметна дата - 10 ноември. Моите деца няма да изучават Пеньо Пенев. Няма да знаят колко вяра в светлото бъдеще се закопа в мовзолея или на Бузлуджа. Но независимо от всичко искрения възторг от раждането на нещо ново го има винаги - и тогава, и сега. Още повече, когато градя свой  дом.

 Когато се наливаха основите
                                 П. Пенев
Ще догоряват залези и хора,
и спомени, и чувства, и мечти:
ще отцъфтят салкъмите на двора,
вечерник в клоните ще зашепти.

Живота своето от нас ще вземе
и весело ще пей като капчук,
когато за наследници след време
ще дойдат нашите потомци тук.

Сърцата си пак в песни ще разказват
и пак ще вият птичките гнезда,
и все така на майчината пазва
ще грее златна рожбица звезда.

Ще има пак синчец и теменуги
и погледът им син ще бъде пак -
но хората ще бъдат вече други
и друг - денят на бащиния праг.

Дали ще им разкаже с памет свежа
историята или ще мълчи
как избуяваше у нас надежда,
поливана от плачещи очи...


Как в път, омълнен с бойни урагани,
последна бомба сменяхме с кураж,
как после из кофражи радостта ни
израстваше етаж подир етаж...

Как двадесет и пет годишни бяхме,
а нашата коса се посребри,
как не за дребно щастийце вървяхме
по първата роса в зори...

Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се наливаха основите -
какъв живот живяхме ний!

О, колко трудности за нас дойдоха!
Завидна беше нашата съдба!
Ний не живяхме дни, епоха -
борба живяхме ний, борба!

 Майсторите работиха три дни. Убедиха ни да вдигнем нивото до 35см, обаче не им се сменяха платна и оставиха по 10см луфт под кофража. Вътрешният кофраж не беше укрепен изобщо и се сви и свлече. "Майсторът" каза, че нищо не може да направи и си хвана чуковете преносно и буквално. Другият замина за някакъв комунистически семинар, защото му било по-важно.
 Аз яхнах метлата и изпаднах в състояние, в което са ме виждали много малко хора. В крайна сметка чудото, което чаках не се случи, имах си малоумно укрепен кофраж. Добре поне, че нивата са верни.
  На другия ден дойде друг майстор, точно един час пуши и гледа. Като се налеело бетон кривото няма да личи. Направо да се чуди човек защо е тази армировка, като ще се свлече.  Идеи нямаше никакви.
 Аз пак яхнах метлата, майсторите заковаха една дъска и решиха, че не могат да го оправят, събраха и те инструмента. А в Неделя най-късно трябваше да се залее, заради дъжда после.
 Милото събра приятелската бригада, до вечерта коваха и оправяха, в неделя метнахме мрежите и всичко беше наред.

 Бетон помпата се позиционира отвън.


Управлението - ръчно и електронно.


 Готово!


Розата Brother Cadfael се пада точно до вратата, така че ще трябва да й мисля ново място. Още повече, че видях в нета какво чудовище става:

http://forums2.gardenweb.com/forums/load/rosesant/msg0415463825610.html

Най трудно беше за картопа, viburnum opulus, сгрешила съм мерките с някой и друг сантиметър. При това положение не зная да го местя ли или да го оформям подходящо. Ей това малкото до самите платна.


  Дървата и те си свършиха работата, нямаше нужда от допълнително укрепване.




6 ноември 2013 г.

Къщата - I

    Почна се.
Преди три дни моят мъж реши прави основи.  Досега бяха отложени за пролетта, но при съседа  копаели канал, и като видял багерчето, това му е трябвало само за да запали искрата. Е, вчера денят завърши с изкопани основи.
 Предисторията е, че парцелът е купен преди 7г, оттогава къщата е в главата ми. Различни причини отлагаха построяването, но това не отложи правенето на градина.
 Официалният проект се появи преди две години, по онези различните и по разни други причини. Планът бе избистрен много бързо, за ден, защото ограниченията вече бяха съвсем ясни и нямаше мърдане.
 Но пък първият ми план беше за къща изцяло обърната на изток, с дължина 12м. Пред късата й част трябваше да има бреза. Милото изброи 15 крачки и я насади. Той така мери - с крачки. Между впрочем, така мерят повечето мъже. Естествено, това не бяха 15м, той каза, че бреза няма да мести, да мисля друг план. Ето това е брезичката, в ляво:


  И аз измислих друг. Дневната, естествено си беше на същото място, защото вече беше насадена гледката през нея - вечнозелен кът с езеро и евентуална детска къщичка. Тогава още се водеше битката скален кът или къщичка. Ама като си изпълни половинката толкова детски мечти, исках и аз да имам една изпълнена - и си имам къщичка.
 Не обичам скални кътове, освен ако не са природна даденост. Струва ми се нелепо да изсипеш една купчина пръст и тя да стърчи самотно насред равното. Да не говорим колко трудно се поддържа.
  Ето това ми е гледката през дневната :






От портата се минава през арка, която гледа точно към входа на къщата. Под нея мина и багерчето.


  И когато и съседния парцел стана наш, а ограниченията не изчезнаха, планът в главата ми доби завършен вид и бе създаден проекта. На запад останаха да гледат по един прозорец на спалните на първия и втория етаж, както бе и първоначално замислено, защото вече нямаше как да се извърти дневната да гледа към перголата.


 На алеята пред портата има шкода и печка, и защото време не може да се губи, багера влезе триумфално през арката и акостира на обекта. Е, не мина през вратата, през голямата порта мина и от там зави на пътеката.



 На всички скептици мога да се похваля, че единствените поражения от копането бяха на тревата, защото багерчето мина по нея и завъртя, за да продължи да копае. На сантиметри от корейската ела и на милиметри от калината.(Ама точно сме ги насадили, а?) Не му попречиха биричките. Накрая седна да почине с шишенце мастика - "Ей, да не ме снимаш с мастиката да ме види жена ми!"





 Всичко се случи така:




  Видяхте ли къде са розичките? Зад шнуровото скеле. Отрязахме един клон да не пречи на канапа.

Тука майсторски се копа около дървата. При тази операция пострада тревичката (снимката горе)


Около изкопите има близо метър работно пространство. Другото е градина. Ще я пазим!




Багеристът Юри е стигнал до мастичката. Нали не се вижда?
Разказа ми за красотите в родния му край в Родопите. За извора на река Арда и колко сладко се хапва пастърва там. Скоро ще има събор. Там няма да му броят чашките.