Показват се публикациите с етикет чешма. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чешма. Показване на всички публикации

3 април 2024 г.

Вече е пролет 2024

 Мислех да озаглавя тази публикация "Нямаше зима, но вече е пролет", обаче се сетих, че имаше и малко сняг. Първият сняг беше много мокър, и защото до някое време наистина нямаше зима, дърветата си бяха зелени, и снегът ги изпочупи.

 Това не ми попречи да направя снежен човек, преди да съберем половин кубик дърва от начупената пауловния. Решихме , че след цъфтежа, ще се разделим окончателно с нея. Много е красива нацъфтяла, но е изключително крехка, а годините минават, от което ние не ставаме по-здрави и дееспособни. 

 И така - човечка, пърхаща с мигли. И човек. Така де, мислех си, че може и да не видя повече сняг, поработих над вариантите. Изкараха няколко часа.




 Тези бяха през ноември. През декември вдъхновението ме отведе при столчетата до новия водопад , където Дедо се радва на внучето, докато пийва кафенце. Кафенцето е мое, но нямаше къде да седна да го пия. 😂 



 Имаше и още един сняг, обаче аз бях с оперирано око, и за голямо съжаление пропуснах. Не, че снегът ми пречеше на окото, но бях се притеснила сериозно за състоянието след операцията, а на мен, ако сте обърнали внимание, ми е весело вдъхновението 😉


Та така, зимата отмина, скуката в градината също, и много бързичко дойде пролетта. Това е последният сняг, и може би за последно виждаме тази поляна в съседство празна. Предстои да построят едно блокче. Не зная как се случва това при планирано застрояване до 10м, обаче строят пет етажа и това е. Преди няколко години поляната съвсем не беше  празна, а пълна със стройно наредени ябълкови дървета. Но ....Цивилизация. 



Кедъра подстригах, и не ми се мисли какво чудовище може да стане. Чешмичката се беше поразпаднала, но съпругът ми закова обръчите и я приведе в добър вид. Надявам се много дълго да изкара.




Имах голямо желание да направя нещо за къщичката, което да отвлича вниманието от това, което трупам вътре. Градински работи. И нали знаете как силните желания се сбъдват. Попадна ми шнур за пет лева чилето, от 80-те. Изработих макраме. При пробите нещо не ми хареса как стои, обаче го оставих, с намерението да свикна да го гледам. Свикнах. Но тогава не бях, затова не съм го снимала добре. То и не личи както е вързано, но наистина доста се постарах, и стана интересно. Друг път ще го показвам.




Нацъфтяха иглики и кукуряци, но аз нали си ги гледам всяка година, изглеждат ми еднакво. Затова и не съм ги снимала много. Накупих си сини теменужки, два нюанса, и с тях понашарих. Кукуряците са маркови и феноменални! Всяка година стават все по-големи и по-богати! Цъфтят много продължително, започват от януари, приключват някъде в края на април, че до май, и после образуват семена и са още декоративни! направо се чудя защо толкова късно си взех кукуряк! Имат един недостатък - заемат твърде много място 😂














27 юни 2014 г.

Чешмата на Лятната кухня

 Тя се появи когато и кухнята, поне дървената й част. Плотът е остатъка от плота за кухнята - дюшеме. Изкара си зимата, и дъждовната пролет.  Двете колони, които държат перголата, разказах как издялках като тотеми. Тази година вече си има и пергола за пасифлората, надявам се да е достатъчно закътана, за да оцелее зимата. Скрих колкото можах тръбите с част от стара покривка. От рязането на розите винаги остава цвят за букетче. Ами ето я:





Не че няма какво да се преработи още, но ми върши идеална работа. Състарена е с разтвора от син камък и ръждиви железа, и все едно винаги си е била там.

3 април 2013 г.

Шареното започва


Винаги съм изпитвала проблеми с фотоапарата. Със сегашния фотоапарат. Когато бях на 10г татко ме научи да снимам. Обясни ми какво е бленда, каква е ролята на скоростта, що е това фокус и как се комбинира всичко това. След това ми подари Смена 8. За невръстните си години правех много прилични снимки. Не ме затрудни и Вилия-та. Но с Олимпуса съвсем не е така. Или просто аз съм завишила значително критерия. Все не се получава както го искам. А за снимките от градината не ми се иска да използвам редактиращи програми, за да не изпита някой, както аз, разочарованието от това, че синьото цвете от каталога в моята градина изведнъж се оказва лилаво. И все не успявам да я покажа толкова хубава, колкото я виждат моите очи. А може и да е хубава, просто защото аз я виждам такава.
 Но днес е сумрачен ден, в който автоматичния режим прави най-добрите си снимки. Освен това открих и откъде в менюто да задам разстояние до обекта, което също не е лесна работа, защото е в инчове и футове, а аз съм достатъчно боса с английския, за да бърникам настройки. Но направих няколко опита, част от тях успешни.

Установих, че съм избързала с фотосесията на Мускари, защото то днес е пораснало и издължено. Затова го снимах отново, дори и да ви се стори досадно.



Ред е на нарцисите. Първите разтвориха пъпки преди месец и вече са почти прецъфтяли.Тях показвах. Сега представям миниатюрки, които ухаят божествено!



Дребни, патешко жълти:                                           И любимите ми:                 




Един, който е останал самотен, другите са изчезнали:


Малко внимание на игликите. Обикновени "бабешки" иглики. Накупих много и от ярките едри иглики, нито една не оцеля, нищо че няколко години упорствах да ги подновявам. Сега като прецъфтят ще пада голямо делене, защото има много дупки за запълване.




Още едни малки ириси, Iris pumila,  които прецъфтяват бързо, но пък цъфтят разтегнато във времето, вече седмица има цвят:


Iris pumila

Един общ поглед към зелената част на градината, където разчитам на цветовете на храстите. Форзцията отдавна обагри в жълто, сега са отворили цвят японските дюли. Цъфнали са дървета. Това на снимката е червенолистна слива - Prunus cerasifera 'Nigra'.Самите цветчета са много бледо розови, но поотворят ли се листните пъпки, които са пурпурни,  отдалеч има много приятен цикламен оттенък. Почти съперничи по красота на цъфнала праскова, води я по броя на цветчетата, но отстъпва по багра.


    Тук съм "захапала" по малко от двете японски дюли , едната оранжевее, а другата червенее.


В къта при албицията вече е засадена махония. Дано се хване. Избрах с малко клони, защото и корените бяха малко. И малко ме смъмриха, защото моята половинка иска всичко да е голямо и да е по много. А аз винаги търся баланса. Тази пък за сметка на останалото има червени листа - расла е на слънце.


Махонията дойде заедно с каменното корито за бъдещата чешма. Отдавна искаме такова. Точно този размер ми беше нужен - нито голям, нито малък. Изглежда като току що издялкано, и е от зелен камък. Дойде от 250км, от родния ми край. Баба имаше такива зелени малки корита за водата на кокошките. Вече си го обичам, много.


А този хромел е от Троянския край. От него ще излиза чучура на чешмата. Но трябва задната част да е масивна, а замисълът беше да е максимално тънка, за да не пречи на гледката. Аз вече от години "живея" в бъдещата къща, "построих" я мислейки какво ще виждам от всеки прозорец на стаите й и това изигра главна роля къде какво ще има в градината. Сега като си седна в хола, пред мен - чешма. Трябва да е красива. Без да искаме, но то случайности няма, зад чешмата се оказа една свръх висока роза, така че си е точно на мястото.


А спомняте ли си тези столчета? винаги ги свързвам с ресторантчетата край морето. Като ги погледна ми замирисва на пържена цаца и бира. Вече имам десет. Надявам се да стигнат.
Миналото лято още не живеехме тук, и идването беше свързано с много работа. Имаше дни, когато от гости не можех да свърша нищо. Съвсем различно е да живееш в къща. Минават хора, някои идват специално. Знаят, че ще ни намерят на двора. Идват заради нас, идват заради цветята, заради рибките, да видят децата, защото някой им казал, да питат нещо, да се запознаят, защото някой ги е довел, изобщо...милион причини. Затова ми трябват много столчета. Ако са с история, като тези, още по-добре. Имаме няколко пласта боя за сваляне. В краен случай ще мажем върху тази. Важното е, за има кой да седи на тях.