Може и много да съм си мечтала за това и онова, но суровата действителност е, че имаме по два крака и две ръце , и малко свободно време покрай другото. А и финансово не цъфтим, така че първата задача е да изравним и насеем трева, а после винаги може нещо да се променя.
Припомням как в дъното на дворчето, в което садих зеленчук, моят мъж направи навес, и го прегради, как да е, с всевъзможни отпадъци. Обаче пауните много си го харесваха и така 😁
Не знам дали прави впечатление колко са рециклираните материали в нашия дом. Да оставя настрана, че мъжът ми скатава всякакви неща с цел да се използват по-късно. Има нещо повече - сред нещата, от които хората искат да се отърват и да изкарат някой лев, има истински съкровища! И ако цената наистина много си заслужава, съкровището е отнесено вкъщи, подпира се някъде, или се нарежда на първото свободно място, или просто се набутва нейде (където понякога е невъзможно да се открие баш когато трябва), или заема видно и неподходящо място, и с години се заобикаля и прескача.
Само като пример - преди да имаме къща, тук дойде едно старинно пиано, понеже се продаваше за 70лв. За седемдесет лева!!!!!!! Е как да не организираш шест човека , които да го свалят от петия етаж, да го замъкнат в някакъв склад в София, от там да го натоварят в бус, и да го докарат на голата ни поляна, намествайки го под един отворен навес. Така си постоя няколко години, завито с найлон. Ама наистина насред полето, защото около нас на разстояние 150м нямаше никой.
И така, по някое време се появиха едни тънки летви, които вероятно са служили за разделяне на нещо. Ама много летви! И с тях се скриха отвратителните пълнежи на навеса.
Само че изобщо не ни харесваха в този цвят, и аз забърках онази смес от ръждиви пирони и син камък (а после botan от форум хоби кафе ми разясни, че резултата е зелен камък) , и ги намазах. Станаха кафяви, а в момента са тъмно кафяви.
После пък съседите се отърваха от плочите от ивайловградски камък, и част от тях наредих до волиерата. Там не съм снимала какво имаше преди това, да не съм луда! Само ще кажа, че дни наред се разчистваше, предимно ръждиви железа 😂 Разбира се, отидоха на вторични суровини. Дотогава просто си чакаха реда. С години.
Прибрахме и седем - осем палета, които разковахме, и се скова ограда заради пауните. Тя преграждаше зеленчука, за да можем и ние да ядем, не само пернатите.
Белият демон, тоест паун, много ме дебнеше , за да ме клъвне, докато боядисвах.
После, при разчистването на гаража, успяхме да стигнем и до таблите на едно старо дървено легло, проядено от дървояди. Едната табла беше изметната от самото начало, и се взе решение всичко това да стане пейка. За нея съм писала в тази публикация.
После и зеленчука беше насят, насаден, и всичко изглеждаше наред, докато не се отвори възможност да го преместим на друго място , с по-хубава почва. Оградката беше изместена, конструкциите за парник разглобени и боядисани, лампите извадени. Малините, касиса и къпините изместихме. Големите клони са разчистени. В момента остана само едно парниче с марули и лук, и много клечки по земята.
Намериха своето място няколко лавзонови лъжекипариса Елводи, по-точно три здрави и един болен, бонус. Спасихме от друг двор една пицея глобоса, защото пречеше на датчика на охраната. Нямаше накъде да се реже, защото растеше залепена до смърча, и фактически е точно половината.
Пак по същата причина се сдобихме и с Picea abies Nidiformis, тя пък не може да се реже, защото се губи формата.Много се надявам да понесат пресаждането.
От две години отглеждам и две гледичии без бодли. Бяха предназначени за друг човек, но той не успя да се справи с времето , и дърветата щяха да си умрат от суша. А нямаше как и да ги гледам в саксии толкова време, затова ги насадихме.
Насадени са пред двата лешника. Идеята е когато пораснат до някаква степен, да се разделим с лешниците. Тази година обаче лешниците получиха повече вода, и за пръв път ядохме вкусни ядки от тях. Не знам искам ли да ги махна. Недостатъкът им са безбройните клони, които изкарват постоянно от основата.
Имаме нови съседи, в момента строят двуетажна къща. Ще надничат в дворчето. Опитвам да огранича наблюдението поне лятото, затова садим широколистни дървета. Короните им ще ни пазят от чужди погледи. Освен гледичиите, купихме и Acer platanoides Royal red ,който запазва цвят бургунди през целия сезон. Не знам дали не прекалих с червенолистните, но много исках да имам на слънчево място и един бъз с черни листа, Sambucus nigra black lase . Той също е трета година в саксията. Имам и две червенолистни лагерстремии, които никак не искат да растат в другата част на градината, но ще опитам и тук с тях. Къде забравих червенолистната смрадлика!!! Имах такава преди години, но беше на много поливано място, и правеше по метър прираст за сезон. Налагаше се да я режа много, затова и само веднъж видях розовите ѝ пухове. Накрая се разболя от нещо гъбично и умря.
Имам и десетина резника лавандули, които разделих с една приятелка, правейки ѝ услуга. Много ѝ били 😀 При мен не им харесва, и това ще е не зная кой по ред опит, но се радвам, че и тя е доволна 😁 Имам безброй ириси и диви хемерокалиси, които са почти пред изхвърляне, но мисля да запълня известно пространство с тях. И три гаури. Преместих и малко растения от други части на градината. Това засега.
А, забравих! Ами къде без черешката на тортата! Ниваки! Беше много измъчено в разсадника, две години стояло в саксия, прираста мизерен, но пък прорасло. Взех го да го спасявам, защото и имаше заявка от един човек. Човекът се отказа, а аз се лиших от доста парички, и му треперих още година и половина. надявам се догодина вече да тръгне както трябва.
Опасна еклектика, но това е положението! 😂
Пръстта от фрезоването е променила доста нивото си в самия си край, и наредих бордюр от тухли, за да я спирам. Да живее рециклирането! Плочките са харизани преди мноооого години, а тухлите разчистихме миналата година от една градина.
Наяредих едни десетина метра, борих се с корените на четири големи дървета, и бях толкова изморена, и ме чакаше още толкова работа, че нищо не съм снимала повече. Обаче останаха страшно много тухли, сигурно има за една тоалетна. И дори да се сетя как да ги оползотворя, има едни ронещи се парчета, които ум не ми побира какво да правя.
Следва изравняване, и май ще прибегнем до фрезата. После поливна и трева, и чак тогава нови фотки 😀 А после кокошарник в колибката на Караман (вече звездичка) , за да имам мотивацията да се дотътря до това място.
