А може би суха градина?

 Имам желание да направя суха градина. В Пловдив звучи страшничко, защото летните нощи са с температури като дневните на морето. Обаче примерно с малко поливане може асортиментът да е по-богат.. 

Снимката е от интернет. 

 Отдавна мечтая за такава градина, с лавандули, сантолини, семпервивуми, сини тръни,  лопени, тези жълти гиганти , които цъфтят по поляните.  Даже съм и опитвала. За момента само сребристите сантолини се справят някак. Зелените измряха, лопена умря от влага, и не се нася повече. Сините тръни и тях гледах само две години. На лавандулите пък изобщо не им харесва при мен, нито на сухо, нито на дори малко мокро. Всъщност много исках да направя средиземноморска градина в по-късно придобитата част на двора, с преобладаващо сухолюбиви и сребристи растения, но моят мъж имаше някакво друго виждане, и насади там всичко, което не беше успял в другата част, и се получи манджа с грозде. А и маслината щеше да ми я замества или едно дърво, което расте тук покрай пътищата - миризлива върба  (Eleagnus angustifolia) , или един вид плачеща круша - Pirus salicifolia Pendula  Докато търсих линк към крушата, попаднах на статия с различни видове безплодин круши, има просто невероятни! Ето ТУК. Обаче насадихме бяла върба, и цялата ми концепция отиде на кино. 😁

Сухата градина не се състоя до момента, но има възможност да направя нещо подобно на мястото на зеленчуковата градина. Мястото, за съжаление, не е много, в най-добрия случай нещо като 10/10 метра. Но това не е свободно място, от юг има големи дървета, които хвърлят сянка (на която много се радвам лятото) , и е проблем за цъфтящите. От юг хвърля сянка пауловния, веймутов бор, извисява все повече снага и един сребрист смърч. На западната ограда има ябълка, райска ябълка, и една роза чудовище - жълта Лутея. По-нататък са една малка круша, която дълго ще си остане малка, и една праскова, която не става голяма. Само дето не е само сянката, ами трябва някак да ги впиша в стилистиката. От север са наредени два лешника, чиито лешници не са вкусни, и изобщо не зная защо се получава така.  Имам си подарък от вуйчо дърво Гинко билоба, което не зная мъжко ли е , женско ли е. Не зная дали знаете как вони плодът на женското Гинко.  Срамувам се да напиша.

 Татко имаше една много забавна история за това. Видял паднал плод, но отивал на лекар, и нямал много време да го разглежда и да му се любува, затова си го пъхнал в джоба. Отишъл при лекарката, а там имало и сестра. И като го ударила в носа една воня! Ех, казал си, хубави жени, а как миришат! Какво са си казали те за него само може да се предполага.  Като се прибрал и решил да изучи плодчето, си изяснил много неща! 🤣

След гинко билоба има дюля. Хайде, къпините след нея ще махна. После има още две праскови. То е защото аз много обичам праскови, а те все са някакви дребни и не особено вкусни, но това определено не е заради сорта, а заради гледането. 😂 Обаче упорито садя още. И от изток са мушмула и голямата върба. 

Ето ги и погледнато отвън и от запад - от ляво на дясно - лутеята, райската ябълка, другата ябълка, бора и пауловнията. Ето, забравила съм бадема. И смърча не се вижда, и аронията на присадка (дръвче) А на доста заден план е върбата.

По-страшното е, че имам и няколко растения в саксии, които трябва да намесят там. Не просто растения, а дървета!

Един бор, започнат да се оформя като Ниваки. Сериозна работа. Малко го бяха изоставили, и претърпя множество корекции от моя страна. Беше за друг човек, но за съжаление си стана наш. Не е за първи път. Поради желание да остане нещо хубаво и рядко за някого, се купува на честна дума. Защото в градинските центрове не е като да си купиш гащи. Може и да има, ама по-вероятно е да няма пак. 

Та Ниваки-то е сигурно по-високо от мен, без саксията.  По аобсолютно същата причина, но с друг герой, си имам и две гледичии. Изобщо не съжалявам за тях! Специална селекция, едната разлиства в жълто, и постепенно става зелена, като всеки нов прираст е жълт. А другата отваря в зелено, след около месец започва да вади червени прирасти, а зеленото се превръща в бронзово. И нямат бодли! Също така не правят плодове - онези висящи шушулки.  

Снимката е от нета. Gleditsia triacanthos 'Sunburst' и Gleditsia ruby lace

Ох, започнах да си губя мисълта от толкова подробности.

Аз затова и рядко пускам нещо, започвам да разказвам, и в някакъв момент вече съм толкова подробна, че си казвам - А бе, кой го интересува? И изтривам каквото съм написала. Или пък започвам да пиша, и бързам, бързам, защото забавя ли се, ще си кажа същото, или пък - тези снимки са си същите като преди две години. Или - защо го разказвам сега това, мога ли пък за едикакво си да не разкажа... И не го пускам.  Но пък ми е много интересно като се върна назад и прочета нещо отдавна забравено 🥰

Предишната публикация беше написана с досада, защото аз тези неща много по-подробно и интересно (е, така си мисля) съм ги писала вече във форум Хоби кафе. Обаче пък от време на време тук наднича и дъщеря ми, която е далеееч далеч от тук, и примерно по телефона не би ми хрумнало да ѝ разказвам за градината. Когато създавахме това място, тя трябваше често да наглежда  брат си и сестра си, и направо беше намразила всякакви градини.

До такава степен не се интересуваше, че когато се появи първата реколта краставици, я изпратихме да откъсне, а тя на средата на пътя се върна да пита под земята като картофите ли растат, или над земята?

Вие със сигурност нищо няма да разберете от моите обяснения, но аз ще си ги разбера! 😂

Ох, много съм разпиляна, но да си кажа, че всичко е заради тази снимка:

И така, тук има опунция! Цъфти в жълто, но съм пропуснала да отбележа по-обилния цъфтеж. никаква поливка ен ѝ трябва, и за полусенчестото си място се развива чудесно! Нарочно е там, за да не я докосва никой, ако специално не се покатери по скалите. Има миниатюрни тънки бодлички, които и с очила ми е трудно да махам, затова просто не я пипам. Но пък съм опитвала плодовете. 

До нея розовото е центрантус. Също издържа на суша, не съм сигурна до каква степен, но е много сухоустойчиво растение.

Не зная дали да причисля това, че много се сее, към лошите или добрите му качества. Аз обичам непретенциозни цъфтящи, които се размножават без моя помощ, и лесно мога да махна когато ми писне от тях. Центрантуса го късам преди да направи семена, ако това е целта ми.

Оранжевото е хемерокалис, който някой зад блока (докато живеехме там) беше оскубал от градинките и захвърлил преди сигурно два дни. Също издържа засушаване, размножава се бързо, и прави висоооки цветове, когато види малко вода. Затова е и там, в една "дупка" между камъните, и го виждам само когато цъфти.

Стипата, известна вече като пони тейл, също се справя добре със сушата, и ако почвата задържа вода, особено пролетта, даже загнива.  Голямата трева е зебринус, тук остана на сянка и се превръща в зебра малко по-късно. Обича и вода, но търпи и без. Тази се превръща в голяма полусфера, но имам и с изправен стоеж, и отскоро две минита, които съм любопитна какви размери ще достигнат. Защо са две, а не едно, не знам, сигурно е била работа на мъжа ми да посочи тази бройка, аз не се застраховам.

Долу сивее рожец,също сухоустойчив, но точно там го е задушил най-ужасния плевел , с който съм се сблъсквала. Широколистен, като ягодка изглежда и пуска по метър ластуни, които много лесно се вкореняват на всяко колянце, и правят по 20см корен. На всичко отгоре цъфти и прави семена.  Домъкнахме го с пръст от друго място, и сега ми прави големи бели! Не мога да гледам растения по-ниски от 30см. 

Иначе сигурно може да замести детелината като тревно покритие 😂

 Има и нещо като юка, чието име не зная, или не съм си правила труда да помня или търся. Червеникаво е и няма бодли. Според мен търпи същата суша като юката. 

Направила съм си и списък, който ще допълвам, а в един момент сериозно ще редуцирам, защото толкова видове няма къде да насадя.

еригерон

гаура

лавандула

стахис

хелихризум

перовския

астра

малгарити двугодишнш

гипсофила

фестука глаука

стипа тенуисима

космос

салвии разни

делосперма

ириси

луковични

рожец

ерингиум

ехинопс

лопен

блатия (странното е, че расте и на сушави поляни сред природата)

ралица

калифорнийски мак

мак

ружа (алтея)

мащерки разни

риган

розмарин

седуми и семпервивуми

Имам за наместване още една висока 2,50 изправена ела, един бор, който също е като зебра, червенолистна смрадлика и два люляка. 

В момента има това, но определено не е толкова засенчено, не зная защо на снимките изглежда по този начин.

И новата площадка, в която "складирах" камък, вероятно ще се поразбута малко, за да се съчетае някак с новата част. Там ще редя и останалите плочи.

 Оградата, която правим заради пауните, ще си остане, иначе ще ми изпотъпчат всичко! 

Непременно има нужда от елемент, в който да се спира погледа. Засега зная само, че ще има чешма. Но искам и някаква барачка за инструменти. Или кокошарник за копринките, но на тях им трябва и друга оградка.  Няма да е такова, но не пречи да помечтая 😋

  

Интересно, че са на различни автори, и това го забелязах сега. Толкова си приличат!

 Всичко това, ако се случи, ще се случи догодина, и ще ми е любопитно как и защо са се променили вижданията ми или изпълнението. Имам такъв опит с кухнята. В крайна сметка се получи: "каква я мислихме, а каква стана!"

Разработихме се

Настъпи дъъълга дълга пролет. В началото направо като зима. Не съм вярвала, че в средата на май, в Пловдив, ще паля камина. Но палих. 

Най-голямата ми радост в началото на пролетта бяха кукуряците. В началото се сливаха с голата земя, може би защото и цветовете им бяха малко. Това начало беше още от декември-януари. Не зная заради топлата зима и хладната пролет ли се получи, но тези цветя още пазят цветовете си! Е, не са така забележителни, но ги има. Юни е!!! 

 Трябва да имат зад себе си фон, за да изпъкнат.

Тук са през февруари.

  А тук - през април:

Цяла зима цъках с език над творчеството на някакви животинки, които копаят между плочите, и не само. Полянката вече е много неприятна за ходене бос, дори когато съм с тънки подметки е неприятно. И понеже не можех да си обясня тези могили, питах в една група за насекоми във Фейсбук. И ми казаха, че са дъждовни червеи, което си е хубаво, притесних се да не са някакви пчели. Е, не всички са такива, даже имам една част от градината, където още не са припарили. Ето така им изглеждат поразиите рано сутрин. Активни са през нощта. Със слюнката си овлажняват пръстта, и излизат на повърхността да завлекат някое полуизгнило листо.

 

 

 Следвайки хронологията на снимките, изведнъж се сдобихме с камъни. Имаме си златни съседи - постоянно по нещо променят в градината, и все нещо вече не им трябва. Така се озовахме с това:

И това даде тласък на много дейности. Например, да разширя една пътека, която с времето растенията покриха. Използвах малки чимове трева, за да запълня новите фуги, и така изобщо не се усети, че нещо е правено.

 Другото хубаво, което се случи заради плочите беше, че трябваше да се наместят някъде, тази пътека пое малко бройки. Така бе разчистен един от големите боклучарници, както аз им казвам. Реалното, което се случи бе, че повечето неща бяха преместени на друго място, а на това наредих плочи:

 По-късно наръсих и семе на трева, "Сахара". Тоест - сухоустойчива. Не зная още колко сухо издържа, обаче много бързо расте! Дразнещо бързо!

Изхитрих се, за да не поливам всеки ден. Полях , и покрих с найлон. Така в това прохладно време издържа 4 дни до другото поливане. След още 4 дни вече беше зелено. 

Сигурно няма да забележите, затова обръщам внимание на стената отзад. Това е стена на гараж, който всъщност беше навес, закърпен отпред с всякакви парчета от сандвич панели, останали от някаква постройка. Твърде грозничко. 

Като по поръчка се появиха и други хубави отпадъци - някакви тънки летви, които сигурно са служили за разграничители, а този път послужиха да се облече стената.

За да изглеждат като стари, ги намазах със състаряващата смес, за която съм писала ТУК

Станаха сиво-кафяви, все едно винаги са били там! Сега мъничко върнете назад, за да ги видите в цвят.

Там се вижда и част от една недовършена ограда, която направихме заради пауните. да не газят в зеленчука. Възможно най-икономичния вариант с оптимална височина, от наличните палети.

Наредена беше и още една площадка, която стана любимото ни кътче за пиене на кафе! А причината пак беше разчистване на боклучарник, и имаше столове, които нямаше къде да се дянат. Обаче аз започнах да мисля за това кътче още след като умря една висока пицея коника там.

 Кътчето получи и полилей, който светна същата вечер. Златен мъж си имам!

 

През всичкото това време, разбира се, градината не е спирала да цъфти!

Беше започнат и още един проект, защото нашите мили съседи преди две години се разправиха и с езерото и скалния кът, и камъните от там сформираха един своеобразен скален кът на нашия "тротоар". Той даже се самоозелени с наличното - бръшлян, дива лоза , и каквото господ дал!

 И дойде време да ги наместим някъде. Мястото беше измислено, пръстта насипана, камъните разпръснати, за да са "пред очите". И основната конструкция беше иззидана, за което аз се шегувах, че вече си имаме кула на Рапунцел. Рапунцел е синът ми, който е пуснал къдрици до кръста! 😂

Има и още проекти , за които да разказвам, но те са отдалечени в бъдещето, и нямам снимков материал. Новата затревена площадка ще си има пейка, направена от таблите на едно старо , направо старинно легло. Оградката още се чудя как и каква да боядисам. Имах планове на новата стена да нарисувам с шаблон български мотиви на шевици или килими. После измислихме зеленчуковата градина да стане декоративна, защото пак сме натрупали доста саксии с растения, а и аз отдавна мечтая за суха градина. Там ще отидат и останалите каменни плочи, а тази готовата затревена площадка най-вероятно ще претърпи някакви изменения. 

 О, разбира се, че забравих! Чешмата беше с много изгнили дъски, и Милото направи нов плот и я укрепи. Аз използвах адската смес за състаряване, за която дадох линк по-горе, и накрая намазах дъските с употребено олио от фритюрника. Чудничко стана! Утре очаквам моя мъж да сложи най-сетне осветлението там (12 години чакам!), и ще правя нощни снимки! 😁

 Масата на перголата също беше разглобена и поправена, а столовете ѝ - занесени да се пясъкоструят (май не е това думата, но бяха на пясъкоструй 🤣 ), и после пръснати с боя, направо са почти като нови! Няма по-удобни столчета!  Като поизмия и обновя малко и останалото, ще подкрепя със снимки.