Последен юнски ден.

     Все си мислех, че червената ми монарда е оцеляла, но уви. Затова пък розовите са разкошни, лилавите също.

    Царството на тревите. Всяка година - все по-големи. Само пони тайл (стипа тенуисима) сякаш е намаляла. Намерила съм още едно местенце за нея, но ще трябва доста да почакам докато стане добра туфа.

   Орязала съм жестоко черния бъз Бляк лейс. Идва ми голям за това място. А колко е красив като дърво, ах, колко е красив! Започвам да се оглеждам за място някъде край оградата, огряно и открито за погледа.

  Пуньо е тръгнал да си хапне доматки. Само да не се срещне с Караман.

 Жълт красавец съм си имала. Нещо бавно се размножава.

Най-цветното кътче. Вече нямам търпение да дойде редът и на това езеро, по-точно водопада. Ще има и разни кичорийки, като цветен дим, лампички под водата, над водата....Всичко е подготвено.