Последни щрихи на есента

Градината ми е ужасно разхвърляна. Там, където наляхме основите си беше един своеобразен склад за вещи и растения, които могат да стоят на открито. Сега са разпиляни из цялото дворно място и има толкова малко места, където мога да складирам, че ми се загуби и ентусиазма.
 Снегът ни се размина, но отрицателните температури за една нощ направиха листата на вайгелата от жълти - кафяви, а розовото нерине посърна преди да успея да го щракна.
 Въпреки това полянките ми изглеждат съвсем прилично все още.

Новата ми придобивка - калоцедрус- calocedrus berrima gold - жълтото кръгло петно на долната снимка. Мнооого ефектен, само дето се очаква да стане 12м някога. Мисля, че на това място с малко подстрижка мога да го задържа в нормални размери за известно време.

А розата в ляво на горната снимка задържа цвета от няколко седмици, още когато брезата беше оцветила листа.

Сега разликата е, че брезата е без листа, керията почти без листа, а бербериса е червен:

И други рози радват окото:

Мискантусите са пищно сухи, но в момента на снимката ги беше валял дъжд и пухчетата им се бяха прибрали:

Иначе изглеждат така, като стотици вещерски ръце, готови да забият нокти:

Мюленбергията е все така красива, и още по-голяма. Розовото плавно ще премине в бежово.

Затова пък пампаската трева е още зелена и е запушила пътечката. Огромна, огромна!!!

Лилиите са с листа, презимуващия хвощ отзад е направил стена, листопадните котонеастри загубиха част от червените листа, но пък са отрупани с плодчета.

На мястото на старата ограда беше останал касиса, тия дни е изваден и засега ми е трудно да му намеря място. Беше ми много удобен да скъсам по няколко плодчета докато минавам край него. Опасявам се, че там където мислим да го пратим, почти няма да има посещения. Жалко. Не е от плодовете, които се ядат с голямо удоволствие, но е приятна занимавка да се ровя в него за някое топче. Мястото му е насадено с други растения, засега картинката няма как да е привлекателна, но след година две трябва да стане такава.

касиса чака да бъде насаден някъде

новата градинка

Шаро си има ново място. Засега колибата е съвсем импровизирата - две мрежени платна от стара ограда, покрити с разпорени надуваеми легла. А леглата са разпорени, защото се спукаха многократно за кратък период от време. Не си купувайте! Гаранцията е само вградената електрическа помпа!
Шаро засега предпочита да стои на тревата дори и в дъжд. Не зная защото не е свикнал ли, или на бетона му е студено.

 Имам си и нов комплект за бъдещото кътче до бъдещата къща. Навик ни е да правим всичко отзад напред. Обаче как да не се изкуши човек? От разпродажба. Честно казано повече си харесвам белите, нищо че имат нужда от пребоядисване. Но пък тези са четири и плота на масата е от мрамор.

Воден свят

Най прелестното според мен наше водно растение - Pontederia cordata . Цъфти от началото на юни до началото на истинската есен. Елегантно и красиво.

Японски шарани - Кои. Случва се да подкопаят някое крайбрежно растение, къде от глад, къде от скука.

Двете гриви от треви не са на водни растения. Голямата грива е на Кортадерия, коато вече четвърта година чакам да цъфне. И като трева е ефектна, защото подминава двато метра, но около нея се минава трудно, как реже само.... Малката е Фаларис. Много агресивно растение, което е ограничено в нещо като голяма саксия без дъно. Иначе отърване няма.

Водните лилии може би страдат от липса на слънце това лято. Цъфтят с по-малко цветове. Късно ги отварят и рано затварят.

Едно растение, което не е насадено в тинята, но разчита на напълването на езерото, гогато малко вода се стича и към него, провряла се между гънките на мушамата. Астилбе. Само това е толкова голямо и красиво, бялото и розовото едва кретат. Поне успяха да се справят с хлорозата. Предполагам, че моята почва не им идва достатъчно кисела.

Тази зима Cyperus Papyrus отново прекара на стълбищната площадка. Но този път оцеля малко от него. Разделила съм го в няколко саксии и очаквам към края на лятото да навакса поне наполовина миналогодишната си прелест. Сега е една мишка.