29 март 2014 г.

200 години

 Не очаквам моята къща да стигне тази възраст. Възможно е да издържи и повече, стига някой нея да я издържи.
 Но една къща в Панагюрище е успяла да изкара поне толкова. Не зная голяма ли е била или малка, какви хора с какви съдби са живели в нея, но е стояла самотна и забравена, с протекъл покрив, докато имотните делби не са я пратили в небитието.
 Този път собственика й е прозрял, че може да се изкара някой лев от нея. Е, според него не като да продадеш ново, но все пак....
 И така късче от миналото се озова в моята къща. Дори ми се ще доста по-голяма част да се пресели при мен.
 Шестима мъже използваха колани, за да пренесат шест метровата греда. Дъските от пода са по 50см широки. Преброихме кръговете - около 100. Всеки кръг - година живот. Някои години са били дъждовни, други не. Така и кръговете са расли, или едва се забелязват. Плюс 200 години служба в къщата.....
Ако сте виждали дъб антик, какъвто е ламинирания ми паркет, да знаете, че няма нищо общо с 300 годишно дърво. И не защото 5-6 поколения са тичали по него. Античният дъб е топло кафяв и няма никаква сива жилка. Телената четка на машината не оставя грозни следи по него, защото не може да се пребори с твърдостта на дървото. Може и по жилките да я движа, мога и срещу жилките - все тая. Дървото става като полирано.


Зная колко се мъчиха мъжете с дъбовите нови греди, въоръжени с електрически инструменти. А тези красавици са били отцепени от дървото, къде рендосани, къде дялкани с брадвата. Преди това дървото е било избирано специално за предназначението му. Къщата не е имала метални планки, видии, пирони. Всичко са сглобки, клинове и някой и друг цигански гвоздей.
 Сега гледам с друго око на филмите древните  мега строежи, защото съм наясно какво усилие е да вдигнеш една дъбова греда, да забиеш пирон в нея,  какво остава да местиш канари.

  Гвоздеите дори не са могли да ръждясат както трябва. Какво пък, само някакви 200 години са това.
  Обратната страна на дъските, тази която снимам, е доста по-красива, поне според нашите си критерии. Вече сме намерили и мястото им - на стената над аквариумите. И куп идеи още се родиха. Може да не вярвате, но е страшно вълнуващо да дадеш нов живот на нещо толкова старо. Шест метровите сто годишни греди на тютюневите скрадове отидоха в нечия циганска печка, спасихме само 4 метровите, на перголата.


 Сега дъбовите греди, които са конструкцията на първия етаж, ми изглеждат съвсем посредствено. Дори и идеята да останат видими вътре вече не ми харесва толкова.
 Младостта и старостта:


 На снимките може би не личи, но са уникални!




           И останалите ще станат такива. Надявам се да има и още.



25 март 2014 г.

Пролет 2014





Тази пролет реших, че публикацията ми до голяма степен ще повтори миналогодишната, затова и мързелът ми надделя и не се утрепах от снимане. Всичко е орязано, подстригано, днес и тревата е окосена. Туите отново бяха жестоко подравнени, този път от мен, с големия храсторез. Знам си , че съм яка, но след цяла зима бездействие, на другия ден се чувствах разглобена. Това лято няма да пропусна да ги подстрижа поне веднъж, за да не се боря толкова догодина.Но ще се наложи да се боря с юниперуса, защото голямата стълба ще ми дойде малка. Грозна гледка е подрязания жасмин, но в края на лятото ще е виснал до средата на стената. След като качих снимките им, ги видях, и ми се стори по-добре да ги няма.



Животинките, или поне част от тях. Паунът вече е истински мъжкар, с дъъълга дълга опашка:






Японските ми дюли с истинските им цветове. Май имам нужда и от розова.



Флокс и бъзето Черна дантела, засега в няколко бода само:



16 март 2014 г.

Клонотрошачка

Любимият ми уред. Яде клони и превръща купчините в купчинки чипс. Не зная как да се справя иначе с огромното количество клонаци, които режа - къде бодливи, къде не. Няма къде да ги горя. Има къде да ги натоваря, но могат да се разтоварят доста далеч.
Ето я. Не помня вече марката, лепенката падна отдавна. Купена е в промоция в Баумакс, върти ми се в главата цена около 170лв.


Върши добра работа, но сравнено с една SKIL 0770 е с нож по-малко и почти два пъти по-малка мощност. Е, и цената на моята беше поне два пъти по-ниска.

Би трябвало да се справи с клони дебели близо 4см, но аз не смея да пъхна нещо над два. Зелените и току що отрязаните клони се мелят много по-леко от сухите. Освен това не бива да се прави грешката клони с листа да престоят повече от седмица лятото, защото при меленето после се вдига такава пушилка и задължително ще трябват предпазни очила.

Аз направих това с една плашеща купчина рози, и дробенето после ми се стори в пъти по-страшно, затова с тях сварих доста буркани с домати. Това също си беше някакво мъчение, но по-поносимо.


Клоните около сантиметър и нагоре се смилат на чипс, бодлите на розите не се усещат, но бодлите на бербериса - да. Клонки около половин сантиметър машината нацепва на тънки ленти, а по-тънките начупва на по 8- 10см .
 Гладко вървят само гладки клони без странични клончета, може да се каже че си вървят сами. С останалите не е така, нужни са дебели велурени ръкавици, за да не се наранят ръцете от вибрациите на клоните.


 Отгоре изглежда така. Клоните се пъхат тук. В обратна посока се измъкват трудно. Ако не вървят добре, най добре да се спре машината, да се махне оранжевия в случая корпус, и да се извадят. Така се получава с много гъвкави и тънки клонки, или с чепати и твърди.


Видът й отзад:


Когато машината е разглобена, няма шанс да се включи по погрешка.



Смляното сега пръскам в зеленчуковата градина, която последно се фрезова април. Когато вече има лехи и зеленчук, смляното се изсипва на пътеките, така и плевелите са по-малко. Ако се натрупа и окосената трева, плевели не излизат, поне не и дълго време. Аз копая само ако много се налага, и така  ме устройва чудесно.Всичко се компостира естествено и на място.