Начиии, тука трябва някаква точка с незнамсикакъв цвят да сложа, за хора с фобии. Изобщо не го четете, ако пищите при вида на разни животинки 🤣
Започвам с гъбките, за да не припадне някой още с началната снимка.
Гъбките бяха цяяяла поляна. А поводът за разходката беше, че се разпродават УПИ-та на 1600м височина, в едно бившо зенитно поделение, с тенденцията там да кипи зимен живот! Предишният път ви разказах за това, как търсихме родопска къща. Този проект отпадна, минахме на един друг, който го мисля от доста време - искам малка дървена лятна къща! Почти фургон. Или направо фургон. Този път си мечтахме двамата с мъжа ми как ще спим на хладно под боровете. 😉
"Над хижа Здравец" звучеше като 40 мин път, идеално! Но кой да предположи, че от х.Здравец има още толкова път, ама много по-лош , до въпросното място. За джип си е нормална работа, само че ние джъткаме сега с моята малка японска класика, защото е на газ 😂
Тя се справи прекрасно с изкачването, но точно когато трябваше да отбием по трудния път, водачът ни ни упъти по телефона да завием вдясно. И като тръгнахме по един калдаръм! Тесен! Стръмен! Изкопан от порои! Колкото и опитен да ми е шофьорът, на едно място удари. Аз бях пред истерия! И не за друго, а защото той реши да не се отказва, зер хората ще продават за толкова пари нещо, което е толкова недостъпно! Вече знам как се чувства човек с някаква фобия, заболя ме ръката да стискам дръжката на вратата, и не от страх за живота си, а за живота на милата ми количка! Там ако дойде някой да ни дърпа, няма шанс да обърне. Като не стигнахме до никаква чешмичка, на която имало обхват, успях да го убедя да обърен при първа възможност, а на връщане само дето не ревах от ужас. Исках да сляза и да вървя пеш, и да не гледам повече как всеки момент ще хлътнем в някакъв коловоз.
Човекът каза - двадесет минути и сте при мен. След двадесет минути бяхме никъде, и след още двадесет стигнахме там, където всъщност е трябвало да се завие наляво. Сега - разбирам да ни упътваше жена. макар че аз за всеки случай , след посоката, обяснявам подробно какво се вижда. Ами такава ми е паметта, образна. посоките или не ги помня, или ги бъркам.
Правилният път беше широк, приличен като за лош, стигнахме върха, там е равно.
Нашият водач ни показа каквото искахме, после ни разведе, за да видим останалото. Знаете, че красотата на планината трудно се предава със снимки, особено лоши. Но там те обхваща такова вселенско спокойствие! А интернет връзката беше жестока!
След седмица стана ясно, че малките парцели на мястото, където искахме, отдаааавна са продадени Аз така или иначе си харесах един към 5дка, с бункер и заслон за камионите 😁 Даже няма да ми се наложи да строя бунгало.
Мухоморки не брахме, но набрахме масловки. Аз бях доста скептична, защото че са масловки, каза нашия водач. А той обърка не само пътя, ами измисли и накъде води, а то е точно в противоположната посока. Та не може да му се има много доверие. На всичко отгоре ни разхожда поне 30 минути, без да е наясно кое е свободно за продаване. Ограничих се с пет масловки, и вкъщи падна голяммо ровене и четене.
Масловките нямат отровен двойник, бели се кожичката на гуглата, и е хубаво като за първи път да се сготвят с картофи, пишеше, че потъмнявали, акщо има отровна или токсична гъба.
Приготвих уникално ястие с гъби, картофи , масълце и чесън, подправено с черен пипер, направо надминах себе си. Това е от рецептите "На око и на вкус", ей така да ми изглежда пропорционално количеството от едното и от другото, подправките са дозиране според дългогодишния ми опит, мерки не знам! 😁 Само мога да кажа, че ги пекох, захлюпени с капак.
След гъбите оживяхме, обаче моя милост реши да простира, и само дето не настъпа нещо, навито като кравешка торта. Представям ви младото поколение на жълтоухата водна змия.
Това е лапата на Тошко, нашият котарак, който претърпя ампутация на едното краче, и си стои в двора, без да полага друго старание, освен да мяучи пред вратата за храна. Не е за вярване той да го е довлякъл там. А и никакъв интерес не прояви. Даже след като опитах да го заинтригувам, мятайки нещастното змийче пред муцуната му.
И с главата надолу пак така - никакъв интерес. Помислих дали пауните биха се заинтересували, все пак това е част от менюто им в естествената им среда, но вече имах опит с една друга змия, която ужасените мъже обезглавиха с лопатата. Не я поискаха нито пауните, нито котките, нито кучето.
Прибрах си змийчето в една кутия за сладолед. Обаче моя мъж замина за три дни, аз бях без кола и с девойка, която не може да върви дълго, та оставих змията на отглеждане, докато се върнат мъжете и я пуснат някъде край Марица.
Удивително гъвкаво и елегантно същество! Лееекичко отварях капака на кутията, за да опресня въздуха, и тогава то се оживяваше, и започваше осморките. Не знам как ще ви прозвучи, но като извади и езичето, си беше направо красавица! Веднъж успя да се захване с опашката за ръба на кутията - не ми се мисли ако е голяма и се увие някъде, яка работа!
Ако се питате откъде зная каква е - знам, че си имам такава възрастна. Един ден чух странно квакане до езерото, и отидох да проверя да не се е домъкнала друг вид жаба. Другия вид беше до половината в устата на змията. Грозничка гледка, ама какво да правиш - природа. Не ми пука за жабите, имам в изобилие, обаче това нещо яде и риби. Моите риби.
Ще ви спестя подробностите около размножаването на змиите, мисля да мина направо на днешния паяк.
Паяци имам мноооого повече от змии, под еркера, където има толкова светещи прозорци, е направо страшно! Онзи ден се опитвах да почистя паяжините, само ги замазах. Из градината пък правят гъсти хоризонтални мрежи, захванати за клоните на храстите, и върху тази постелка се събират всевъзможни листа и боклуци! Ужасно е грозно! Видях един ден и автора на конструкцията, защото докато се бутах да скубя, нещо ме убоде по корема. В първият момент реших, че е клонче, ама се получи нещо като пъпка, а около мен се разшетаха два жълточерни паяка.Та да си кажа, че нито боли особено, нито пък после остава нещо. Ей на, жива съм!
Обаче думата ми е за един друг паяк. Събуждам се сутринта, и първото, което виждам, е огромен паяк на пода! Над него котката си оправя тоалета, ама изобщо не го забелязва. Не зная дали заради котката, но докато аз мисля как да постъпя с паяка, той си стоеше като препариран. Обикновено , ако имам възможност, хващам паяка в шепата, и го пущам навън. Ако нямам, го засмуквам с прахосмукачката, защото не съм го канила. Обаче този някак не си го представих да мърда в ръката ми, докато го изнеса. И си поговорих с него по класическия начин, с чехъла.
На снимката вече не е страшен, но живичък е впечатляващ!
Аз, разбира се, от такова разстояние , и сънена, не можех да оценя хубостта му. Изобщо нямаше и да си спомня за него, ако Съдбата не беше решила да ме запознае с този вид паяци. Има една група във Фейсбук, където почитат насекомите, и ги разпознават от снимка. Та така днес и друг е трепал паяци (за което много съжалява), и разбрах, че това е Geolycosa vultuosa . А следвам групата не заради някаква любов към насекомите, а защото една приятелка с фобии, непрекъснаго се натъква на супер интересни, и ги снима много професионално. А аз се зачетох в коментарите в групата, които бяха и много забавни, та затова съм там - съчетавам полезното с приятното.
Някой например питаше Що е туй? А Туй беше попово прасе. Не знаел човекът какво да го прави, чудеше се докато го държи в шише (или нещо подобно) с какво да го храни. 😁
Видях че тези паяци живеят в дупки в земята. И веднага изплуваха спомени от ранното ми детство, когато в детската градина с моя приятел Красимир ходихме да ловим паяци от дупките им.
Всъщност аз просто отидох да го посетя вкъщи, от скука. Действието се развива на село. Аз там ходих на детска градина, докато бях при баба. Българчетата се брояхме на пръсти, та нямаше с кого толкова да си говорим,7-8 деца. Езикова бариера, другите още го учеха. А без говорене не става играта, та затова и моите приятели бяха момчетии.
Красимир си имаше вкъщи аквариум, което за селски дом си беше голяма работа! И докато аз захласнато гледах рибите, той бръкна няколко пъти да ми ги вади и показва. 😂 Джентълмен!
На мен ми дожаля за рибките, все пак и ние в града си имахме аквариум, и бъркането вътре беше строго забранено! Там има и електричество, и да не дава Господ!
Затова Красимир реши да ми покаже другите си умения. Намери някъде дебел конец, залепи му едно топче пчелен восък, и каза - Ела сега да видиш!
И тогава видях! Намираше дупките в земята, които никога не съм предполагала, че съществуват. Пускахме топчето вътре и вадихме паяци. Нямам никакъв спомен какво сме правили с тях, но ако ги тормозеше като рибите, сигурно щях да запомня.
Айде, стига ви толкова страшно, да не сънувате кошмари 😋
