Мислех да озаглавя тази публикация "Нямаше зима, но вече е пролет", обаче се сетих, че имаше и малко сняг. Първият сняг беше много мокър, и защото до някое време наистина нямаше зима, дърветата си бяха зелени, и снегът ги изпочупи.
Това не ми попречи да направя снежен човек, преди да съберем половин кубик дърва от начупената пауловния. Решихме , че след цъфтежа, ще се разделим окончателно с нея. Много е красива нацъфтяла, но е изключително крехка, а годините минават, от което ние не ставаме по-здрави и дееспособни.
И така - човечка, пърхаща с мигли. И човек. Така де, мислех си, че може и да не видя повече сняг, поработих над вариантите. Изкараха няколко часа.
Тези бяха през ноември. През декември вдъхновението ме отведе при столчетата до новия водопад , където Дедо се радва на внучето, докато пийва кафенце. Кафенцето е мое, но нямаше къде да седна да го пия. 😂
Имаше и още един сняг, обаче аз бях с оперирано око, и за голямо съжаление пропуснах. Не, че снегът ми пречеше на окото, но бях се притеснила сериозно за състоянието след операцията, а на мен, ако сте обърнали внимание, ми е весело вдъхновението 😉
Та така, зимата отмина, скуката в градината също, и много бързичко дойде пролетта. Това е последният сняг, и може би за последно виждаме тази поляна в съседство празна. Предстои да построят едно блокче. Не зная как се случва това при планирано застрояване до 10м, обаче строят пет етажа и това е. Преди няколко години поляната съвсем не беше празна, а пълна със стройно наредени ябълкови дървета. Но ....Цивилизация.
Кедъра подстригах, и не ми се мисли какво чудовище може да стане. Чешмичката се беше поразпаднала, но съпругът ми закова обръчите и я приведе в добър вид. Надявам се много дълго да изкара.
Имах голямо желание да направя нещо за къщичката, което да отвлича вниманието от това, което трупам вътре. Градински работи. И нали знаете как силните желания се сбъдват. Попадна ми шнур за пет лева чилето, от 80-те. Изработих макраме. При пробите нещо не ми хареса как стои, обаче го оставих, с намерението да свикна да го гледам. Свикнах. Но тогава не бях, затова не съм го снимала добре. То и не личи както е вързано, но наистина доста се постарах, и стана интересно. Друг път ще го показвам.
Нацъфтяха иглики и кукуряци, но аз нали си ги гледам всяка година, изглеждат ми еднакво. Затова и не съм ги снимала много. Накупих си сини теменужки, два нюанса, и с тях понашарих. Кукуряците са маркови и феноменални! Всяка година стават все по-големи и по-богати! Цъфтят много продължително, започват от януари, приключват някъде в края на април, че до май, и после образуват семена и са още декоративни! направо се чудя защо толкова късно си взех кукуряк! Имат един недостатък - заемат твърде много място 😂
