Зима

  Неусетно, както се случва след една определена възраст нататък, изтече старата година и дойде новата. 2025. Равносметката - трайно боли кръст. 

 През януари се раздвахме на сняг! Първият ден валя, валя, и надвечер утихна. Аз изтичах да правя снежен човек, не ми се получи намисленото, а и започна да се стъмнява, и оставих нещата за другия ден. Ако има сняг.

 Но най-атрактивното бяха количеството врани, накацали на дърветата край пътя. 

  

Следващите няколко дни валеше нощем, сутрин беше удивително красиво, и през деня не оставаше почти нищо.

Не беше лесно да събера снега от поляните, но се получи симпатично.

 На следващия ден малък Снежко се беше килнал, ръката му вече не държеше така стола, а беше паднала на седалката, и арматурата ѝ държеше цялата фигура. Сложих един перчем като на мама, и пак се получи симпатично. 

 Ако някой не е схванал идеята - Снежка е запазила стол, и вика някого, обаче малък Снежко не е сигурен, че ще има къде да седне, когато този "Някой" дойде.  😁

Вече е пролет 2024

 Мислех да озаглавя тази публикация "Нямаше зима, но вече е пролет", обаче се сетих, че имаше и малко сняг. Първият сняг беше много мокър, и защото до някое време наистина нямаше зима, дърветата си бяха зелени, и снегът ги изпочупи.

 Това не ми попречи да направя снежен човек, преди да съберем половин кубик дърва от начупената пауловния. Решихме , че след цъфтежа, ще се разделим окончателно с нея. Много е красива нацъфтяла, но е изключително крехка, а годините минават, от което ние не ставаме по-здрави и дееспособни. 

 И така - човечка, пърхаща с мигли. И човек. Така де, мислех си, че може и да не видя повече сняг, поработих над вариантите. Изкараха няколко часа.

 Тези бяха през ноември. През декември вдъхновението ме отведе при столчетата до новия водопад , където Дедо се радва на внучето, докато пийва кафенце. Кафенцето е мое, но нямаше къде да седна да го пия. 😂 

 Имаше и още един сняг, обаче аз бях с оперирано око, и за голямо съжаление пропуснах. Не, че снегът ми пречеше на окото, но бях се притеснила сериозно за състоянието след операцията, а на мен, ако сте обърнали внимание, ми е весело вдъхновението 😉

Та така, зимата отмина, скуката в градината също, и много бързичко дойде пролетта. Това е последният сняг, и може би за последно виждаме тази поляна в съседство празна. Предстои да построят едно блокче. Не зная как се случва това при планирано застрояване до 10м, обаче строят пет етажа и това е. Преди няколко години поляната съвсем не беше  празна, а пълна със стройно наредени ябълкови дървета. Но ....Цивилизация. 

Кедъра подстригах, и не ми се мисли какво чудовище може да стане. Чешмичката се беше поразпаднала, но съпругът ми закова обръчите и я приведе в добър вид. Надявам се много дълго да изкара.

Имах голямо желание да направя нещо за къщичката, което да отвлича вниманието от това, което трупам вътре. Градински работи. И нали знаете как силните желания се сбъдват. Попадна ми шнур за пет лева чилето, от 80-те. Изработих макраме. При пробите нещо не ми хареса как стои, обаче го оставих, с намерението да свикна да го гледам. Свикнах. Но тогава не бях, затова не съм го снимала добре. То и не личи както е вързано, но наистина доста се постарах, и стана интересно. Друг път ще го показвам.

Нацъфтяха иглики и кукуряци, но аз нали си ги гледам всяка година, изглеждат ми еднакво. Затова и не съм ги снимала много. Накупих си сини теменужки, два нюанса, и с тях понашарих. Кукуряците са маркови и феноменални! Всяка година стават все по-големи и по-богати! Цъфтят много продължително, започват от януари, приключват някъде в края на април, че до май, и после образуват семена и са още декоративни! направо се чудя защо толкова късно си взех кукуряк! Имат един недостатък - заемат твърде много място 😂