В началото на май

 Обещах си да публикувам, и не го правя, а имаше толкова за показване! 

От 4-ти май най-впечатляващ е декоративния глог. 

Crataegus laevigata ‘Pauls Scarlet'

На български се изписва по различен начин, аз му казвам глог Пол Скарлет.

В условията на редовно поливане расте много бързо, но новите му клони са устремени право нагоре! Цъфти на стари клони, дори не съм сигурна дали не са разклоненията на двугодишните. Трудно ми е да го изследвам, защото се налага да го подрязвам силно.Има години, като тази например, когато е оставен да расте на воля, за да видя много цвят. Но определено му предстои драстично орязване. 

Ако не цъфтеше, щеше да прилича на кипарис 🤣 Но когато клоните са отрупани с цвят, а после и с плод (което при мен не се случва, плодовете са съвсем малко), те се накланят, и започват да правят по-малки и тънки разклонения, като в крайна сметка образуват много гъста позакръглена корона. Не знам как би се държал без поливане, все си мисля, че като представител на това семейство, поне не би умрял.

 Наклонен си е , както ес вижда на снимката. Веднъж падна сняг преди да е хвърлил листата, и се оказа, че корените му са слаби и не могат да го удържат. Имаше и един пречупен клон, от което се наклони още повече в обратната посока.  Но негова си работа. 

Глицинията показа цялата си прелест! Нямам пространството, от което тя има нужда, затова я оформям като дръвче. Това изисква постоянно рязане на нови растуни, правя го много често, и не позволявам на короната да сгъсти и да преплита клони. Както и ад хваща съседните растения. Не спазвам някакви правила, и тъй като не нояс винаги ножица в себе си, чупя докъдето клончето ми позволява да го направя лесно. Тоест най-крехката част. 

Разказвала съм и друг път историята на това растение. Купено е от изложението Агра, по картинка, преместено в кофа, гледано на терасата на апартамента, и като не намерихме място за нея,и така и не цъфна, просто пльоснах кофата до колибата на кучето, до лавровишнята. И забравих за нея. Само че тя се вкоренила (пробита кофа все пак), и си тръгна нагоре. Наложи се да режа кофата, корените ѝ бяха над пръстта, засипвах, редих камъни, кучето я прегриза не веднъж, но оцеля, цъфна, очарова ни, и ето че очарова и всички, които я гледат.

Имам снимка от 21 април, когато ясно се вижда къде ще има и къде няма да има цветове. Тогава вероятно съм изрязала всичко, което няма да има цвят. Този вид глициния е японска глициния (не зная точното име на сорта) Wisteria floribunda

Разликата от китайската е, че прави дълги гроздове цветове, разлиства се едновременно с цъфтежа, и се увива по посока на часовниковата стрелка. А китайската се увива обратно на часовниковата стрелка. Последната подробност я научих току що. :)

Получи се и добра комбинация с този малък ароматен люляк. Не съм абсолютно сигурна за името му, но би трябвало да е  Syringa meyeri Palibin

 Атракцията по това време в тази част, е роза Лутея, известна още като Лейди Банкс. Оставих я да се катери по райската ябълка, и видът ѝ е феноменален!  И отвън, и отвътре!

С днешна дата е отрязана до ниво ограда, и свалена от бора, ябълката, и малка част от райската ябълка. Невъзможно е да я сваля от дървото. 😢 

 Там е проблемно място. Много ми се иска да запазя ябълката Златна превъзходна, но тя и така и без розата е засенчена, а с нея съвсем. Налага се да избирам ябълка или роза. Насадили сме и друга такава ябълка, но тя не дава плод, а не е вече съвсем фиданка. 

 Много ми се иска в ъгъла някаква такава конструкция, или поне пергола, върху която да се метне това красиво чудовище, но засега няма изгледи да ми я направят.

 Другата ми любимка е аквилегия. Мисля, че е купувана от Зелена пролет. И като си няма конкуренция, не се опрашва от нищо, и семената ѝ правят същите такива аквилегии. Разкошна! 

Имам и друга, но не я харесвам особено. Може би ще я подаря, когато ѝ намеря заместничка. Иска ми се като моята, но бяло и тъмно лилаво. Дори намерих с кого да разменя семенца, но то се оказа, че е микс от семенца. Като се отказах, ми предложиха разсад.  Ами още по-добре, и аз се огледах и видях, че имам бебоци на растението. Давам адрес, ок, ще ми пратят в четвъртък. Но той е с пари, нищо че ще разменяме. Забравила да ми каже. Добре, няма проблем.  Обаче в петък нищо, в събота нищо, и се притесних, че растението съхне в Еконт. И питам всичко наред ли е, нямам известие. А, всичко е наред, тук грее слънце... Ами, добре, но аз се притеснявам да не се злепоставя! А, да, но си променила решението, ще събере първо семенцата като узреят, ето, бележка му е поставила. Добре, така да бъде, и на това се съгласих. Продължението не ми се разказва, но вече не ѝ искам аквилегията. 

Да завърша днешния обзор с това как си гледам макове на "тротоара".  Коси се около тях, изчаквам да узреят семенцата, и чак тогава ги махам. Изнесла съм и много ириси навън, четири пъти по толкова. И ще има и още за изнасяне. 

Люлякови нощи

И нощите са хубави, но дните определено повече. Омайващия аромат познава всеки още и бледо лилавия цвят, какъвто е най-разпространения люляк. Дълго чаках моя да цъфне. първо си мислех, че е малък. После - че е на сянка. И преди две години реших, че три нецъфтящи на едно място са ми много, и преместихме единия в по-новата градина. А той така се разцъфтя! А когато подарихме миналата година и другия на едни приятели, тази вече се радвам на много цвят и от останалия там.

От самото създаване на градината цъфти един храст, който ми беше даден за лигуструм, но сега съм твърдо убедена, че това всъщност е люляк, но не syringa vulgaris , а някакъв друг вид. Цъфти по същото време, но аромата му е различен, а листата дребни и меки. И нещо много хубаво - не пуска издънки.

Ето ги натопени в чаша за сравнение:

И след като толкова години въздишах по чуждите люляци, които освен че си цъфтяха, имаха и някаква по-различна форма на съцветието, пожелах си истински сортов люляк, дори без значение сорта, само исках да е толкова хубав и цъфтящ като останалите. Не само, че вече имам, но и са оформени като дръвче! Истинска прелест!

 

 

Сега е времето и на лалетата. Аз вече се оплаках, че по ред причини при мен почти не са останали, чак се замислям дали да не ги извадя това лято, за да им се радвам гарантирано догодина.

При хойхерите разнообразието е по-голямо:

плюс още няколко дребосъка....

Лично аз рядко разглеждам с интерес цветя, снимани в едър план, панорамните снимки са нещо различно. Обаче се появи проблем - започнали сме и не сме довършили толкова много неща, че трудно хващам нещо панорамно без да включа работния фон. Толкова много искам това да приключи по-скоро!
Тук например има разбутано езеро, на което отново ще му се лепи мушамата и ще се пренареждат камъните. А отзад има купчина столове, които трябва да се боядисат. Но се надявам флокса  phlox subulata  да отвлече вниманието.

 phlox subulata

Керията е впечатляваща на тъмнозеления фон на тревата:

Kerria japonica 'Pleniflora'

Последен от всички нарциси зацъфтя кичестия. Сляпото куче ми отнесе повечето, останаха два. Уникално красиви са!


И една иглика, която никак не бърза, сигурно защото иска непременно да забележим шарената й премяна:

Нейните посестрими вече прецъфтяха, мускарито почти, сега голямо слънчево петно е радиканса - euonymus emerald  gold:

Тук нюансите на сивото са разнообразени от ръждивокафявото на prunus nigra и жълтите цветове на махония.

 

Още една негърска красавица, от която освен черната дантела тази година очаквам и много розови цветове - Sambucus nigra "Black Lace"

Sambucus nigra "Black Lace"

Езерото също се раззеленява, има още няколко камъка, които трябва да се добавят по борда:

 

Имам една толкова хлорозна роза, че чак е декоративна с този цвят. Само дето не зная как ще цъфне.

И за да не ставам досадна с едроплановите снимки, за последно показвам дюлята пред прозореца. Толкова е нацъфтяла и е толкова красива, че се чудя защо се опитвам да приспособя умиращите ми магнолии към алкалната почва на двора. Тази красота ми е достатъчна за две магнолии поне. Ако добавя и прекрасните нацъфтели праскови, и отрупаните с цвят череши, ако добавя ябълките, крушите, бадеми, вишня, мушмула, магнолиите просто стават излишни.