Стенопис, или просто рисунка на стената

В по-стара публикация прочетох, че се каня да снимам обновената чешма и нощното осветление. Само че аз не съм бърза с публикациите, и през това време се започнаха и други дейности. Теренът е покрит с какво ли не, каруцата е натоварена "като каруца", и затова ще разчитам на старите си снимки. 

Най-добре да започна с градината и това, което съм пропуснала да покажа. Алстромерии. Подари ми ги някой приходящ, и много съжалявам, че не помня кой. По-скоро имам спомен, но не мога да съм сигурна. Стръкчето три години не цъфна, аз дори помислих, че е изчезнала, и една година избухна в цвят. 

 Крокосмия, ехинацея и монарда. Там трудно се забелязва, но има и една ярко розова монарда. Нейните семенца преди много години закупихме от Англия, чрез ebay. Купихме десетки видове семена, но малко от тях станаха растения, и още по-малко оцеляха.

    Цветята във вътрешното дворче също се развиваха превъзходно, докато температурите не подминаха 40 градуса, и се задържаха така достатъчно дълго, за да пострадат растенията. 

След розите следващата атракция са хемерокалисите. Пропускам лилиумите, защото са останали много малко от тях.

Водните ириси са като накацали пеперуди:

   Да стигна и до съществото на тази публикация - рисуваната стена.

Има една тясна стеничка на помощната постройка, етикирана като Архива 😉

Тя беше просто шпаклована, и след като обнових лака по вратата и прозореца, беше като цирей. Затова в духа на възрожденската стилистика на къщата, реших, че ще е по-интересно ако напомня характерните пловдивски стенописи по къщите в Стария град. Но пъво трябваше да я боядисам. Избрах цвят, който първоначално исках за цвят на вътрешното дворче. 

Не зная какво съм избирала, но на мострата изглеждаше повече към жълто, в кутията беше портокалово, а на стената по-скоро охра.

  Стената се вижда още от улицата, затова ми беше важно да изглежда добре.

 Нямах намерение да я рисувам, но ми стоеше като кръпка, затова реших да я подчертая с няколко бели ивици. Обаче и това не ми се стори достатъчно, затова реших да нарисувам нещо простичко, наивистично и лесно.

След това обаче реших, че ми е под възможностите да се занимавам с елементарни неща, и скочих на нещо, което е над възможностите ми, поне с опита , който имах. Порових, харесах си няколко неща, съчетах ги по някакъв начин, и когато реших да ги рисувам, се оказа, че директно на стената ще е по-добре, отколкото да прекопирам, защото мащабът не е съвсем съобразен. това беше най-трудният вариант. 

 Очертах с молива. Да, обаче когато започнах да оцветявам, вече друго ми се въртеше в главата, и рисунката претърпя още корекции.

 Боичките са акрилни, любителски, или по-скоро за ученици. Ярки и некачествени. Добре, че имах бяло от професионалните опаковки, и смесването с него, а не това от малките тубички, даде един по-плътен цвят.

Имам си вече и нощно осветление, но не е добра идея да се рисува нощем :)

Ето го и крайния резултат:

След това го видя една приятелка , художник, със съпруг още повече художник 😁 И казаха, че иска малко обогатяване. Да, но аз художнически среди не съм и помирисвала, и не зная какво ще рече това. Малко охра искало, малко зелено....Добре, но си казах, че най-добре да остане така, няма да ходи по изложби, аз толкова си мога.

После, на живо, моята приятелка художник каза, че се прави велатура, и обясни в общи линии как става. Търсих и в ютуб, но там велатурата беше твърде професионална за моята ръка, и просто разредих малко латекс и намазах отгоре, без страх, че ще изляза от очертанията, защото това си беше цвета на фона.

Получи се леко замъгляване, което придаде на рисунката по-вехт, старинен вид. Малко ми е трудно да свикна да я гледам така, но повече НАИСТИНА нищо няма да пипна, защото не знам какво правя. 

Пейка, и още един водопад

 

Лятото се търкулна, и дойде есента. Мога да отбележа, че беше едно продуктивно лято!

Направени бяха доста неща, в предишна публикация показах как облицовахме една грозна стена с дъски, които потъмних с разтвор от син камък и ръждиви железа. Аз не съм силна в химията, но във форум Хоби кафе botan ми разясни, че химичната реакция на двете вещества дава зелен камък  😁 Така че става и като се разтвори зелен камък.

Тук се вижда светлата естествена,  и вече намазаната със сместа част.

На площадката, която направих тук с наредени плочи, кацна и пейката, която направихме от таблите на старо легло. Едната табла беше изметната, затова беше разрязана на две, за да послужи за странична част на пейката. 

След това старателно свалих двата пласта боя с пистолет с горещ въздух и шпатула. Оказа се, че фабрично е била двуцветна - зелено и естествения цвят на дървото.

Исках да я боядисам с алкидна боя, но нямах никаква идея с какъв цвят. Затова влязох в един голям строителен магазин, и огледах готовите цветове на всички алкидни бои. Оказа се, че Селт имат светло синя алкидна боя, почти като на стария цвят. Чудесно! Боята нямаше силна миризма, и съхнеше за половин ден, така че за един я боядисах, а на следвашщия само допълних където трябва. Стигна ми една кутия, като се има предвид, че не се налагаше грунд. Като че ли , обаче , леко избледня . Не е само от снимката, въпреки, че на нея изглежда по-бледа, отколкото е. Доколко е здрава боята не мога да преценя, лятото и есента са изключително сухи.

Стигнахме и до водопада. Вече има един, който вече функционира като такъв. 

Както посочих в края на публикацията  Разработихме се, имаше камъни, имаше и желание у моята половинка. Много мислихме за мястото, за да не изглежда като паднал от Марс. Аз не съм фен на скалните кътове, особено ако са купчина пръст ей така в нищото, с няколко камъка отгоре, и дребни растения, които през повечето време или са потънали в бурени, или ти се взима акъла да плевиш.

Разпръснахме камъните, да са ни пред очите. Доста време ни бяха пред очите, по-лошо е, че бяха и пред вратата, на мястото, където обикновено спирам колата 😂

 Моят мъж и един приятел натрупаха голяма купчина пръст. На снимка може и да не личи, но има пренесени два кубика пръст на ръка, с кофи. Просто нямаше по-удобен начин.

После беше иззидана кулата на Рапунцел, както аз я бях кръстила. Всички "грозни" камъни влязоха там. Нейната стабилност е неподвластна на каквито и да е закони на строителната механика, обаче Майсторът, в лицето на моя мъж, естествено, каза, че няма проблем, и тя наистина няма проблем и след като понесе още камъни отгоре си.

 Мястото е избрано така, че да се вижда най-вече от прозореца на дневната. Така ще го наблюдаваме и зимата, когато ще си стоим повече време вкъщи. В "кулата" е обиколено като в кладенец стеблото на тамарикса. Това е храст, възпитан вече като дърво. Садят го по склоновете на магистралата, за да ги укрепи, и се приема за доста прозаично растение, което обаче е очарователно нежно по време на цъфтеж, представлявайки водопади пухкави розови клони.

  Така изглеждаше преди много години, може би четиринадесет.

 А това е мястото пролетта, снимано от прозореца:

А така приблизително от същата посока, но в по-близък план, вече изграден.

Собствената ми дъщеря не можа да се ориентира по снимки къде е направен, така че обясненията са напълно излишни 🤣

Ние си обичаме кътовете за посядане, независимо, че много рядко ги използваме. За тук поръчахме тези бели столчета, които дойдоха...след месец. "От Луната ли ги носите?" попита съпругът ми, когато ги поръчваше. 😜

Много дълго им търсихме подходящата масичка, и накрая цветарник изпълнява нейната функция, но това по-нататък.

 Ето и въпросният цветарник от Лидл, който пребоядисахме в бяло. Вече е почти ноември, но температурите са почти летни, и седейки на тези столчета, се открива най-красивата гледка към градината!

През лятото всичко е красиво, погледнато отвсякъде! Подбрах още няколко снимки.

 В другата публикация ще ви покажа един стенопис, с който декорирах стеничка.