Показват се публикациите с етикет двор. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет двор. Показване на всички публикации

21 ноември 2019 г.

Вътрешно дворче




Аз побързах да покажа ваната, а какво направихме преди нея забравих.
Всичко започна от това, че още спя в бараката отпреди строежа, и когато сутрин отворех очи, виждах една голяма бяла стена. Ето тази.



 Клонът от бреза не е там просто така, а по Коледа и Великден се опитвах да създам там цветно настроение.  Но това е за общо месец, а останалите единадесет си е просто бяла стена. И както става ясно от първата снимка, реших, че ще е най-близко до стила да я изрисувам с типичните за Старинен Пловдив колони.

 Вдъхновението - външната част на ресторант Алафрангите:




    Това беше едно мнооого дъъълго мислене. От страх, че няма да се получи. Работата е повече занатчийска, но нямам опит никакъв.
Реших да мина максимално евтино с боите - фасаген и оцветител за латекс. Трябваше да купя само оцветителя. Кой да знае, че този оцветител не е устойчив на УВ лъчи и избледнява. С акрилна боя и фасаген щеше пак да е достатъчно евтино, дори и само с акрилна боя. Обаче аз бях решила, че ще ми трябват кофи.


С колоните не беше трудно.






За цокъла шаблона направих сама, прерисувах една картинка.








В крайна сметка се получи това. Много съм доволна.



   По-късно в ретро колекциите на моя съпруг се появи и тази табела. Не е нашата улица, но пък  няма по-подходящо от цветно име.



До тук добре, сутрин ми беше драго да погледна през прозореца. Обаче гледайки от кухнята (онази стъклена врата и прозореца) , гледката беше много зле. Барачката беше временна, но стана постоянна. 



Дори се лиших от един ред шкафове, за да има врата към нея. Тази врата също си има интересна история. Пак имаше едно дъъълго мислене за цвета. Общо взето дневната част изглежда сумрачна, заради тъмните цветове. Затова кухнята исках да е светла. Но влизайки в хола, първото, което се вижда, е въпросната врата. Затова реших да е в цвят, който да хармонира с останалото. А в това останалото единствения цвят, който е от "моята" палитра, е бял. Бялото щеше да е много скучно, затова реших да е светлозелен, като осветените листа в аквариумите.


 Отидох до склада , където оцветяват бои, но точно това зелено щели да го имат след три часа. Върнах се доволна, че най-сетне съм отхвърлила тая тежка дълга мисъл, и моят мъж като видя какво искам, ме погледна ужасено. И аз се разколебах. И се ядосах, защото загубих много дни в мислене.
 Затова реших, че цветът ще е единствено и само моят най-любим петролено син и морско синьозелен, или както и да му се вика на този цвят, аз си му казвам "МОЯТ".
  
 Боядисахме, сложихме я, и двамата дълго и мълчаливо я гледахме. Стоеше абсурдно!
  Имам снимка, естествено, тогава реших, че такава грешка трябва да се увековечи.



 И аз реших да добавям, докато ми хареса. Добавих полица. Добавихме картини. И кантар. И ютия. Като окачихме полилея и наредих това-онова, нещата си дойдоха на мястото.



 За кухнята май трябва да пиша отделно. 
Та така, като застана пред прозореца, и виждам онази нарисувана стена. Чудно. И онази небоядисаната. Ужасно.
Площадката на дворчето беше наредена много отдавна. Мъжете нахвърляха камъните, с обещанието, че ще циментират след някой ден. Само дето минаха повече от седемстотин. Камъните ги пренаредих сама, защото не ми харесваха. Няколко пъти плевих фугите, завъдих едни декоративни треви, които някак се бяха насяли в пясъка, и веднъж  си навехнах крака , като хлътнах в по-широка фуга. Даже гъби брах. Първата година не посмях, но втората питах, снимах, показвах, и се решихме точно на Нова година. Само ние с мъжа ми ядохме, и то защото имахме гости, които да ни спасяват и да гледат децата, ако нещата са зле. Не бе, кладница е!



Хубаво, циментирахме ги. Но ако досега мръсотията не ми правеше впечатление, заради небрежния вид на полянка, сега като пуснахме пауните, те незнайно защо си избраха мястото да киснат по цял ден. И всичко в куришки. 


Междувременно се появи и една старинна врата, която купихме за 50лв. И я купихме не защото ни трябва, а защото евентуално решетките ще станат за входната врата. Да, но не станаха, големи бяха. Вратата постоя половин година в гаража, и накрая взехме решение да затвори входа за навеса - там държим дървата и какво ли не още.  Последно - слагаме врата, и някакви прегради за пауните. Едната преграда стана ВАНАТА. Другата тази. Сглобих я от отрязани клони на леска , с канап. Върши работа.


Дойде ред на вратата. Изобщо не беше лека като ВХОДНАТА, и доста се притесних да не счупя плочите докато я въртя и обръщам. Първо реших да мина само с миене. Само че тя е стояла на централна софийска улица, и саждите не можеха да се измият. После реших, че ще стане  директно с боя. Така боядисах една стара врата за морския апартамент, но тя е била вътрешна, и боята беше здрава. 
(това ме подсеща, че трябва да направя отделна публикация за вратите)
А тази беше подкожушена, и реших, че ще я сваля с пистолета с горещ въздух.




Обаче тя се оказа много по-зле, отклкото очаквах. И грабнахме рендето и лентовия шлайф. Където не ставаше - на ръка. Милото добави някои нови части, които тотално липсваха.


 И започна пак Голямото умуване какъв ще е цветът? Най-лесно беше стената да е бяла, а вратата синя. Но е много предвидимо и скучно. Така и така вратата не отговаря на стила, реших да забия в съвсем друга посока, и да се върна на идеята за средиземноморието. Жълта или прасковена стена.
 Това умувах за къщата първоначално - с традиционен или средиземноморски вид да е. Българското надделя. Обаче това дворче си го виждам само аз от кухнята, и някой заблуден гостенин, който не знае от коя врата да ме пресрещне. Затова ми е все тая, просто исках да ми е шаренко и хубавко като погледна.
 Бях решила почти твърдо, че вратата няма как да е друга, освен синя. А стената щях да я мисля после, пък каквото измисля. Обаче толкова, ама толкова исках червена врата! И на това червено каква стена? Каква? Измислих го. Ами тъмносиня, как каква!


Реалният цвят е предпоследното възможно тъмно синьо от каталога с лентичките.Би трябвало да е това, 5003. :


Червеното не улучих от първия път, защото на слънце изглеждаше друго, и купувах второ. По каталог е това, номер 3003 :



 Решетките бяха изтъркани (с машинки), грундирани и боядисани с полиуретанова боя. Купих я за външната маса, защото е възможно най-трайната. Но се оказа, че не може да се нанася върху акрилна боя. Акрилната беше на повече от пет години, и аз в крайна сметка ударих една ръка, но доста по-късно. А като боядисах решетките, гледах да я оползотворя някак, че така и така е доста скъпа. Тя и много икономична се оказа, и почти не се забелязва, че съм боядисвала.





Крайния резултат веднага след монтажа :)