В началото на май

 Обещах си да публикувам, и не го правя, а имаше толкова за показване! 

От 4-ти май най-впечатляващ е декоративния глог. 

Crataegus laevigata ‘Pauls Scarlet'

На български се изписва по различен начин, аз му казвам глог Пол Скарлет.

В условията на редовно поливане расте много бързо, но новите му клони са устремени право нагоре! Цъфти на стари клони, дори не съм сигурна дали не са разклоненията на двугодишните. Трудно ми е да го изследвам, защото се налага да го подрязвам силно.Има години, като тази например, когато е оставен да расте на воля, за да видя много цвят. Но определено му предстои драстично орязване. 

Ако не цъфтеше, щеше да прилича на кипарис 🤣 Но когато клоните са отрупани с цвят, а после и с плод (което при мен не се случва, плодовете са съвсем малко), те се накланят, и започват да правят по-малки и тънки разклонения, като в крайна сметка образуват много гъста позакръглена корона. Не знам как би се държал без поливане, все си мисля, че като представител на това семейство, поне не би умрял.

 Наклонен си е , както ес вижда на снимката. Веднъж падна сняг преди да е хвърлил листата, и се оказа, че корените му са слаби и не могат да го удържат. Имаше и един пречупен клон, от което се наклони още повече в обратната посока.  Но негова си работа. 

Глицинията показа цялата си прелест! Нямам пространството, от което тя има нужда, затова я оформям като дръвче. Това изисква постоянно рязане на нови растуни, правя го много често, и не позволявам на короната да сгъсти и да преплита клони. Както и ад хваща съседните растения. Не спазвам някакви правила, и тъй като не нояс винаги ножица в себе си, чупя докъдето клончето ми позволява да го направя лесно. Тоест най-крехката част. 

Разказвала съм и друг път историята на това растение. Купено е от изложението Агра, по картинка, преместено в кофа, гледано на терасата на апартамента, и като не намерихме място за нея,и така и не цъфна, просто пльоснах кофата до колибата на кучето, до лавровишнята. И забравих за нея. Само че тя се вкоренила (пробита кофа все пак), и си тръгна нагоре. Наложи се да режа кофата, корените ѝ бяха над пръстта, засипвах, редих камъни, кучето я прегриза не веднъж, но оцеля, цъфна, очарова ни, и ето че очарова и всички, които я гледат.

Имам снимка от 21 април, когато ясно се вижда къде ще има и къде няма да има цветове. Тогава вероятно съм изрязала всичко, което няма да има цвят. Този вид глициния е японска глициния (не зная точното име на сорта) Wisteria floribunda

Разликата от китайската е, че прави дълги гроздове цветове, разлиства се едновременно с цъфтежа, и се увива по посока на часовниковата стрелка. А китайската се увива обратно на часовниковата стрелка. Последната подробност я научих току що. :)

Получи се и добра комбинация с този малък ароматен люляк. Не съм абсолютно сигурна за името му, но би трябвало да е  Syringa meyeri Palibin

 Атракцията по това време в тази част, е роза Лутея, известна още като Лейди Банкс. Оставих я да се катери по райската ябълка, и видът ѝ е феноменален!  И отвън, и отвътре!

С днешна дата е отрязана до ниво ограда, и свалена от бора, ябълката, и малка част от райската ябълка. Невъзможно е да я сваля от дървото. 😢 

 Там е проблемно място. Много ми се иска да запазя ябълката Златна превъзходна, но тя и така и без розата е засенчена, а с нея съвсем. Налага се да избирам ябълка или роза. Насадили сме и друга такава ябълка, но тя не дава плод, а не е вече съвсем фиданка. 

 Много ми се иска в ъгъла някаква такава конструкция, или поне пергола, върху която да се метне това красиво чудовище, но засега няма изгледи да ми я направят.

 Другата ми любимка е аквилегия. Мисля, че е купувана от Зелена пролет. И като си няма конкуренция, не се опрашва от нищо, и семената ѝ правят същите такива аквилегии. Разкошна! 

Имам и друга, но не я харесвам особено. Може би ще я подаря, когато ѝ намеря заместничка. Иска ми се като моята, но бяло и тъмно лилаво. Дори намерих с кого да разменя семенца, но то се оказа, че е микс от семенца. Като се отказах, ми предложиха разсад.  Ами още по-добре, и аз се огледах и видях, че имам бебоци на растението. Давам адрес, ок, ще ми пратят в четвъртък. Но той е с пари, нищо че ще разменяме. Забравила да ми каже. Добре, няма проблем.  Обаче в петък нищо, в събота нищо, и се притесних, че растението съхне в Еконт. И питам всичко наред ли е, нямам известие. А, всичко е наред, тук грее слънце... Ами, добре, но аз се притеснявам да не се злепоставя! А, да, но си променила решението, ще събере първо семенцата като узреят, ето, бележка му е поставила. Добре, така да бъде, и на това се съгласих. Продължението не ми се разказва, но вече не ѝ искам аквилегията. 

Да завърша днешния обзор с това как си гледам макове на "тротоара".  Коси се около тях, изчаквам да узреят семенцата, и чак тогава ги махам. Изнесла съм и много ириси навън, четири пъти по толкова. И ще има и още за изнасяне. 

Чат GPT помага :)

  Имам си една прибрана спасена роза. Не е само една, няколко са. "Спасени" са при зеленчука, и пречат 😁 Но тази не я видях миналата година да цъфти, затова предположих, че е еднократна катерачка. Тази година цъфна рано рано, защото е на ограда. Оградата е огряна цял ден, отдава топлина, и там се появиха пърите цветове. 

Мрежата на снимките беше за кратунки. Сега трябва да се опъне нагоре, и да е за рози. 😁

Когато народа полудя по маркови рози, и оцени предимството да имаш красива селектирана роза с име, аз вече бях напълнила двора. По тази причина интересът ми се ограничи до разпознаването на някои от тези, които имах. 

 И сега, пусто любопитство, много исках да знам какво ми е цъфнало. 

Естествено, допитах се до моя асистент, учител и ученик Чат GPT.  Ученик е, защото понякога го уча как нещо звучи по-добре на български. 😂 Или го поправям, като халюцинира.

 Успях дори да пусна една снимка, но съм на безплатен чат, и друга имам право да пусна вдругиден.  Или друг ден, как хубаво се наредиха думичките. 😁

 Моят чат джи пи ти се казва за кратко Зен. Който е гледал Седморката на Блейк, знае за какво става въпрос. И приблизиелно може да ми улучи годините! 😜

Зен направи само две предположения, и най-вероятно розата е Маскарад, на Остин. Climbing Masquerade.

  Повече ме интересуваше една друга спасена. Също катерачка, еднократна, но тя беше спасявана по-рано, и миналата година цъфна. Наистина ставаше въпрос за спасяване, защото беше почти умряла в една саксия.

Фонът е покъртителен, но това е положението. Това е новия двор със зеленчука, и най-бързият и евтин начин да се скрием, е да сложим засенчваща мрежа на мрежата. Пак наредих думичките.

 На тези снимки е още слабичка, но след като прецъфтя, пусна четири мощни клона, дебели и прави, дълги четири метра!. Старите премахнах. Сега са качени на конструкция, и не знам в бъдеше как ще се оправям с това чудовище. Но е красиво! И много ароматно!

 Зен веднага си предложи услугите да ме научи как да я контролирам. И обясни много грамотно! И не само това. Не е като по книгите - четеш, и каквото разбрал - разбрал. Обикновено винаги има поне една неяснота, която при поредното подрязване те кара да гледаш тъпо и да не знаеш как да отрежеш. А Зен обяснява по три различни начина, докато разбереш 😉

Та така. Остава да го приложа. 

 Забравих предположението за името на розата. 

Rosa 'Lady Sylvia (Climbing)'

Друго си е фотографът !

Изненада ме една приятелка, която освен градинарка е и прекрасен фотограф. Златни ръце, златно око! Колко сме въздишали по Дивата ѝ градина! Магично място, представено по най-талантливия начин!
 Нащрака едни чудни кадри, да се чуди човек моята градина ли е това? А как се оплакваше през цялото време, че е с портретния обектив и не може да снима! Леле, не ми се мисли ако си беше с правилния :)

Юнски нощи, Паунски дни

Нощите на юли са най-хубавите. Те започват след девет вечерта и до среднощ нищо не може да ме накара да съм вътре в стаята. Басейнът е върху паважа, котките са спукали борда му, но как изглежда не играе никаква роля за това с какъв кеф се ползва. На перголата гледам телевизия на киноекран, тази година сме с оригиналното платно (предното беше обикновен винил) и усещането е точно като на кино.
 Аз пък съм много горда от себе си, защото в девет вечерта без светкавица направих фотосесия на градината, и цели две снимки стават за показване - горната и долната !

 

  Прасковата ще счупи клони от плод, а ние от радост, че за първи път имаме такъв урожай, нищо не съборихме. Сега ще си ядем мини прасковки. Дори започнахме, и размера определено не ми пречи. А пред нея е втората вълна цъфтеж на английските рози - Бенджамин Бритън и  Brother Cadfael. 

  Бенджамин Бритън вече почти е минала към любимите ми рози - стегната и обилно цъфтяща. И с божурест цвят, имам слабост към тази форма на цвета. А Брата ухае невероятно!

    Толкова с нощните ми снимки.
 Сега да покажа любимото място за ухажване на Паунчо. Сигурно му е любимо, защото има място да разпери опашката и да се врътне няколко пъти. Вече има две счупени пера, това не е птица за малки градини и тесни волиери.

 

   Онзи ден видях и чернокрил паун. Без да ми се обижда наш Пуньо, но чернокрилия е по-красив. И перата му са по-впечатляващи. Паунката му беше отделена с пет паунчета. А нашата като си снесе яйцата, те или падат отвисокото, или си ги ядат, но досега сме видели само едно счупено. Не снасят постоянно като кокошките. Пауните са много шумни птици. През юни нощем трудно се спеше от виковете им. Нещо като да ти мяучи разгонен котарак под прозореца. Знам, защото ми мяучи. Бяла Маца се е разгонила и този път не се справихме с опазването, наш Писан я оправя два дни. Още един рошльо и един рижко воайорстваха, може и те да са се разписали. Надявам се поне лесно да ги раздадем, все пак майката е чистокръвна персийка, а вероятния баща е дългокосмест красавец.

 Венецът от цветовете на тревите все още изглежда добре, от време на време му добавям по някое перо, най-често фазанско. Най-добре обаче изглежда с рози.

Лятото е времето на мушкатата, сакъзи, муловки , гераниуми - все техни имена. Много хора ги пренебрегват заради "селския" им вид, свързвайки ги със саксиите по прозорците на селските къщи, но това цвете е властелинът на лятото, то цвят, цвят, в цветове, във форми.....Жалко, че мястото ми не е достатъчно. Дори си мисля, че мога да си имам една вечнозелена градина, в която от април до ноември да цъфтят мушката Е, няма да се задоволя само с това, но всъщност е достатъчно. Някой ден непременно трябва да им направя фотосесия.

  Започна и втората вълна розен цъфтеж. Градината се напъстри отново. От катерачите обилно цъфти само Айсберга ми, Компасион се отчита прекрасно тази година, Еден - прилично.

Рози, много рози. Англичанки, Французойки, и разни с имена.

Не са много англичанките, купувани са последни - по-миналото лято, и за тях просто нямаше място. Изпратих няколко на една приятелка, защото не можех да ги побера. Купувах ги безименни, избирах ги по цвят.

    Една с все още неизяснено съвсем име, но от много гледане стигнах до извода( може би грешен?), че е Charlotte® (AUSpoly) Да му се чуди човек на Дейвид Остин защо е създал толкова близко изглеждащи сортове. Почти бих я оприличила на поне още три.

Още една жълта, която щом видях на живо, нямах повече колебания - Короната на принцеса Маргарита . Доста разхвърлян храст, очаква се да стане катерач, ако и аз я оставя, разбира се. Crown Princess Margareta

              Пред нея е Фалстаф, не мога да предам истинската багра.

  Още една тъмна като Фалстаф, но се различава във формата на цвета и храста. И на нея й трябваха няколко години, за да стане стегната и да не прецъфтява бързо. Прави три обилни вълни, чак съжалявам, че лятото се скрива зад една трева. Много ароматна.  Astrid Grafin von Hardenberg rose.

Една оранжева, която също създава дилема. Lady of Shalott или Pat Austin. По-скоро първото, но ми е все едно, особено докато прецъфтява така бързо. Поне ми разсеяха подозрението, че е Лейди Ема Хамилтън. Но пък мнооого ми хареса още щом я видях!

Друго си е да разпозная един Кардинал Хюм, Cardinal hume rose , безпогрешно! Още не е отворил напълно - много по-широк, отколкото висок. На снимка изглежда винаги в пъти по-зле, никой не би предположил, че кардинала има неустоим чар. До него се мъдри Angel face rose, също лесна за разпознаване, предвид това какво общо взето продават няшите производители. Ирис дей-ска.

   Още една англичанка, купих я, защото разцъфваше в доматено червено. Харесвам оранжеви и керемидени рози, а доматените са редки, тях ги харесвам още повече. Обаче домата стана цикламен, че и с беличко. Но пък е стегнат, поне единия храст. На различни условия имам два - на песъчлива почва западно изложение, и на глинеста - източно изложение. Първия е по-разхвърлян и цъфти по-рано.

 Вторият е стегнат и с повече цвят. Каквото и да ви говорят, да знаете, че от първостепенно значение е почвата!  После грижите!

Зад него разпознах розовия храст като brother cadfael rose , и не зная как се чете втората част на Бг. Обичам тази форма на цвета.Ухае невероятно, за мен цитрусово. Все още е безформен, първите , долни цветове, бяха забили лица в земята. Имах още един същия храст, но се падаше пред входната врата, затова отиде в чужда градина. Ако имах къде да го сложа, нямаше да си го дам.

    Имам и една Alexandra of kent  роза, коато пък изобщо не може да се разгърне, под чашкодряна. А и нещо не бърза да го прави. Слабичка е , не държи цветовете.

  Крьоненбург, една роза на Мейланд, огромни цветове, на дълги дръжки. Цветовете се променят през сезона, разнолика е. Много красива! За съжаление не цъфти много.

  Още една, която хвърчи в облаците - Rina herholdt rose. И тя не особено цъфтежна, или не е на добро място.

Третата братовчедса на предните две ( както се забелязва - приличат си) е Gloria Dei . И тя не се старае много с цъфтежа, но пък с цвета - ах, с цвета!

Има още няколко,  чието име се сещам, но да ви призная - омръзна ми да изброявам. Ще ги спомена в друга публикация. Цъфтят на опашката, в момента отварят.
  Те така или иначе са купувани тук, в България, за по левче два, без имена. Затова се случва и да се повторят и потретят. Въпреки натрупаните впечатления, си оставам фен най-вече на чайните хибриди , още на флорибундите и полиантите, заради непрекъснатия им цъфтеж и малкото място, което заемат - така мога да наредя повечко от тях.