Тази зима отоплението е на дърва. Печката е истинско бижу, стара, пловдивска. Предишната собственичка ни обясни, че е правена по случай някакъв юбилей на Панаира, затова на вратичката е Панаира. Долната вратичка е Пешеходния мост, а горе са прозорчетата от Стария град.
Не съм от Пловдив и не зная нищо за историята на тукашните заводи, затова се опитах да намеря в интернет нещо за производството на печки, за съжаление няма Ни-Що.
Другата печка е още по-стара и още по-красива, малко по-голяма от предната. Тя стоя една година навън и доста пострада от това. Но нямаше време за възстановяване, излъскахме я малко и запознахме с дървата и въглищата.
Е, научих се да паля печка. Не е толкова лесно, колкото изглежда. Особено като ти продадат влажни дърва.Че е мръсно, мръсно е, но топлината и аромата са неповторими!
Откакто се отопляваме с огън изхвърляме далеч по-малко боклук. Всичко органично и сухо гори. А пепелта се превръща в тор за градината.
Разчитам много на калия и особено на калция вътре, защото при липса на калций и алкална среда, растенията не успяват да усвоят желязото и стават хлорозни. Това е голям проблем при мен, постоянно внасяме желязо, но ефекта е временен.
Странното е това което прочетох в една статия на АгроНет. И това е, че пепелта не е вече тор ако се намокри. Добре де, растенията в суха среда ли растат и как точно си отдава елементите ако не се намокри??? Някой пак е преписвал без да мисли.
