5 януари 2015 г.

Голямото садене

  Беше точно преди Коледа. Това на снимката не е новонасадено дръвче, а клон от някаква ела, плюс орязани клонки на синия смърч. Коледната украса тази година беше бедна, защото вятъра помете всичко, което бях наредила на масата и се отказах още след второто пренареждане.


Както обикновено виновникът е моят мъж. Като видял тези растения, не устоял на вида и цената им. И така - pinus golden ghost  втори опит, защото първия беше неуспешен. Боровете не обичат задържане на вода, а първия път сгрешихме мястото. Този в саксията сме го завили и защитили от многото дъжд, защото се наложи доста да почака.
 Влиза в кадър с още един жълт бор, ако не се лъжа pinus mugo golden glow. Влязоха и двата в кадър и са на много песъчливо.

pinus golden ghost

pinus mugo golden glow


И още един ракурс, защото второто борче съвсем не е голямо:

Фонът е много неугледен, защото отзад има доста работа.Друго си е като стане павираната алея и новонасята тревица, а не пожълтял троскот. Да не говорим, че зимата винаги фонът е неугледен.
Другата хубост, на която търсихме място е Thuja orientalis 'Juniperoides. Лятото си е зелена, зимата - лилава. Дълго й търсихме място - ту лятото ще се слива със съседните храсти, ту ще й е прекалено сухо.... Не ми се искаше да е в тази част на градината, където се постигна вече някакво равновесие и всичко допълнително ми е излишно. Обаче не намерихме друго място.
 В момента не изглежда перфектна композиция, но пролетта между туите ще разлисти една пъстролистна вайгела и ще възстанови  хармонията. Съвсем малка е още вайгелата и не се виждат дори клонки.


Thuja orientalis 'Juniperoides



Тук реда си чакат още една Picea conica и Cryptomeria globosa nana , която никак не е нана, ако съдя по размера й. Тази беше от по-малките. Ето ги и насадени. Кониката - точно където трябваше да е. Извадихме от там туя Смарагд, и без това ги имаме в изобилие.
 За криптомерията беше по-трудно, защото изобщо не исках растения до къщата. Но там беше единственото подходящо място с по-малко вода, защото криптомерията е много чувствителна към застой на вода.



На мястото на криптомерията имаше една роза Фалстаф, която преместих на мястото на един червен трън, който пък отиде на боклука.
Имаше и една туя Тими тим, която засега е в саксия и вече се чуди ще оживее ли.
 Короната на принцеса Маргарита си остава там, но ще я насоча към стената, за не ми е точно пред прозореца.
  За съжаление до къщата наместихме и един Джел, него пък не го исках не само там ами никъде другаде. На всичко отгоре той е сигурно с някакъв дълбок централен корен и изваждането му се е отразило зле, окапаха му половината листа. За да не си стърчи самотен, ще трябва да му търся компания, точа се на една хортензия, която много бързо клюмва лятото заради слънцето. До Джела ще е на пълна сянка.

  Има и още дървета, мъка, мъъкаааааа......
След десетина години очаквам да се превърнем в мрачна гора. Това е. Дотогава ще се радваме на цъфтящите.

Ликвидамбър. За мен - невзрачно дърво, което избухва за седмица две през есента. Достатъчно високо и с оформена корона. Важно беше да е достатъчно високо, защото искам да мога да виждам това което е на равнището на погледа ми. В моя случай - да виждам пиракантите на оградата откъм перголата. Тепърва ще се отрупват с жълти и червени топчета, хич не ми пука за ликвидамбъра.
Ей това голо дърво с кръглата корона.
 До него клюма "сурвачката" - Дивия рожкоф. Той остана там по милост и сега го режа яко. Като сурвачка. В ляво се вижда бреза , с три стебла е, в далечината - Пауловния, а в дясно - върбата. Не е ли ужас! А иглолистните тепърва ще нарастват, тук има три ставащи дървета.
Ох, забравих да спомена кайсията, зад пауловнията е.
 Отпред част от орязаните треви ми грозят гледката.


Следващото е Libocedrus decurrens . Това нещо ще става 12м , изобщо не си го представям. Набутахме го до езерото, да подобри зимната гледка. Зад него останаха няколко форзиции и един жълт физокарпус, който беше жълт повече от хлороза, отколкото от гени. Остана и една непроходима пътека. Лятото ще видя как ще се оправям с нея.
Така може и да ви се стори малък, но да знаете, че тревата до него е три метрова.




Поизчерпахме жълтите , сега едно зелено. Какво е - не знам. Има вид на плачеща форма, но имам опит с високия син смърч, който купихме зелен и клюмнал - от суша.
Затова подозирам, че това подобие на пицея оморика може и да не е пендула, а да е лошо гледано растение досега. Новите му прирасти са чудовищни, затова е насадено в дъното на градината, до оградата. Като си погледна към доматите, това Нещо ще стърчи зад тях. Двете огромни лоницери фрагрантисима ще бъдат извадени и запокитени, идеално растение за парк и гора, но не и за малка гъчкана градина. Сега ролята им е да крият градината от редките минувачи.



В голата дупка зад него е една чудовищна роза, която от ранна пролет кюта в миниатюрна саксийка. Щом оцеля в нея, представям си какво ще стане на оградата. Yellow Banksia 'Lutea' е розата и от нея се получава ето това рано пролетта. Голяяямото й предимство е, че няма бодли, ама никакви!


Останаха и няколко дребошлъци, на които тепърва ще се търси място, но те не са толкова важни за цялостната визия.