Шареното започва

Винаги съм изпитвала проблеми с фотоапарата. Със сегашния фотоапарат. Когато бях на 10г татко ме научи да снимам. Обясни ми какво е бленда, каква е ролята на скоростта, що е това фокус и как се комбинира всичко това. След това ми подари Смена 8. За невръстните си години правех много прилични снимки. Не ме затрудни и Вилия-та. Но с Олимпуса съвсем не е така. Или просто аз съм завишила значително критерия. Все не се получава както го искам. А за снимките от градината не ми се иска да използвам редактиращи програми, за да не изпита някой, както аз, разочарованието от това, че синьото цвете от каталога в моята градина изведнъж се оказва лилаво. И все не успявам да я покажа толкова хубава, колкото я виждат моите очи. А може и да е хубава, просто защото аз я виждам такава.
 Но днес е сумрачен ден, в който автоматичния режим прави най-добрите си снимки. Освен това открих и откъде в менюто да задам разстояние до обекта, което също не е лесна работа, защото е в инчове и футове, а аз съм достатъчно боса с английския, за да бърникам настройки. Но направих няколко опита, част от тях успешни.

Установих, че съм избързала с фотосесията на Мускари, защото то днес е пораснало и издължено. Затова го снимах отново, дори и да ви се стори досадно.

Ред е на нарцисите. Първите разтвориха пъпки преди месец и вече са почти прецъфтяли.Тях показвах. Сега представям миниатюрки, които ухаят божествено!

Дребни, патешко жълти:                                           И любимите ми:                 

Един, който е останал самотен, другите са изчезнали:

Малко внимание на игликите. Обикновени "бабешки" иглики. Накупих много и от ярките едри иглики, нито една не оцеля, нищо че няколко години упорствах да ги подновявам. Сега като прецъфтят ще пада голямо делене, защото има много дупки за запълване.

Още едни малки ириси, Iris pumila,  които прецъфтяват бързо, но пък цъфтят разтегнато във времето, вече седмица има цвят:

Iris pumila

Един общ поглед към зелената част на градината, където разчитам на цветовете на храстите. Форзцията отдавна обагри в жълто, сега са отворили цвят японските дюли. Цъфнали са дървета. Това на снимката е червенолистна слива - Prunus cerasifera 'Nigra'.Самите цветчета са много бледо розови, но поотворят ли се листните пъпки, които са пурпурни,  отдалеч има много приятен цикламен оттенък. Почти съперничи по красота на цъфнала праскова, води я по броя на цветчетата, но отстъпва по багра.

    Тук съм "захапала" по малко от двете японски дюли , едната оранжевее, а другата червенее.

В къта при албицията вече е засадена махония. Дано се хване. Избрах с малко клони, защото и корените бяха малко. И малко ме смъмриха, защото моята половинка иска всичко да е голямо и да е по много. А аз винаги търся баланса. Тази пък за сметка на останалото има червени листа - расла е на слънце.

Махонията дойде заедно с каменното корито за бъдещата чешма. Отдавна искаме такова. Точно този размер ми беше нужен - нито голям, нито малък. Изглежда като току що издялкано, и е от зелен камък. Дойде от 250км, от родния ми край. Баба имаше такива зелени малки корита за водата на кокошките. Вече си го обичам, много.

А този хромел е от Троянския край. От него ще излиза чучура на чешмата. Но трябва задната част да е масивна, а замисълът беше да е максимално тънка, за да не пречи на гледката. Аз вече от години "живея" в бъдещата къща, "построих" я мислейки какво ще виждам от всеки прозорец на стаите й и това изигра главна роля къде какво ще има в градината. Сега като си седна в хола, пред мен - чешма. Трябва да е красива. Без да искаме, но то случайности няма, зад чешмата се оказа една свръх висока роза, така че си е точно на мястото.

А спомняте ли си тези столчета? винаги ги свързвам с ресторантчетата край морето. Като ги погледна ми замирисва на пържена цаца и бира. Вече имам десет. Надявам се да стигнат.
Миналото лято още не живеехме тук, и идването беше свързано с много работа. Имаше дни, когато от гости не можех да свърша нищо. Съвсем различно е да живееш в къща. Минават хора, някои идват специално. Знаят, че ще ни намерят на двора. Идват заради нас, идват заради цветята, заради рибките, да видят децата, защото някой им казал, да питат нещо, да се запознаят, защото някой ги е довел, изобщо...милион причини. Затова ми трябват много столчета. Ако са с история, като тези, още по-добре. Имаме няколко пласта боя за сваляне. В краен случай ще мажем върху тази. Важното е, за има кой да седи на тях.

Мускари

Това красиво пролетно цвете имам отдавна, в различни варианти. На места се увеличава като бройка, на места намалява. Не зная кой е по-виновен - сляпото куче или редовното поливане лятото. Всяка пролет виждам и много семеначета, но на следващата година са останали далеч по-малко.
Направи ми впечатление също и формата на листата. Едните са с дълги листа, които се появяват още през есента и са зелени цяла зима.

Ето и още един подобен сорт, но листата са по-къси, а цветът е двуцветен - лазурно синьо и бяло:

Бялото муркари също е с дълги листа, но те се появиха чак през пролетта. Едната туфа стана жертва на друго растение, което насадих миналата година като някакво мъничко стебълце, а сега е покрило белите цветчета. Напълно бях забравила, че там съм садила луковици. Сега ще трябва да вадя и двете растения и да ги намествам някак.

Другото ми мускари има листо с форма на лале, само едно листо засега. И изглежда така - тъмно и светло синьо.

При саденето на другите растения и това мускари е било забравено, дано догодина се умножи.
При минзухарите има също малко възрастни растения, но пък и много семеначета.

Пролетни цветя

От истинската цветна , уханна пролет, с онзи зелен и цветен взрив, който ни оставя без дъх, ни делят броени дни. Тия дни, покрай местенето в новата къща, разрових стари книжа и се оказа, че аз старателно съм се подготвяла за такава пролет, оставяйки в онлайн магазините стотици левове за луковични пролетни цветя. Сигурно още толкова съм оставила в градинските отдели на хипермаркетите. За четири години обаче се оказва, че в моята градина оцеляват тук таме някои нарциси, и предимно минзухари. Видях, че два зюмбюла са се показали. Лалетата се броят на пръстите на ръката ми . Ирисите гният лятото от поливките в жегата. От лилиумите останаха само оранжеви, само хемерокалисите ми се отплащат с цветове и се разрастват, макар и бавно.
Картинки, които  повече няма да видя:

   

И много други, наистина много......

Има и такива, които така и не съм виждала. Има много, отнесени от сляпото куче. Това го решихме с кошнички от рабицова мрежа, поцинкована, която облицова дупката на луковиците. Освен, че е много бодливо приготвянето им, ограничава и местата, където може да се сложат заради корените на съседните растения. Сигурно имам известна вина за лалетата, които не съм вадила никога, но от друга страна не мога да си представя как ще ги извадя, без да унищожа половината.

Затова пък минзухарите се представят блестящо! Имам доста дупки за запълване, които лятото са напълно скрити от листата на декоративните треви, затова есента ще ги запълня именно с минзухари.

 

Тези миниатюрни ириси цъфтят по едно и също време с минзухарите. Бройката им тази година е по-малка от миналогодишната, което пак си остава загадка за мен. Това е ирис от рода iris reticulata (мрежест ирис) и според каталога трябваше да изглежда така. Но така или иначе е прекрасен!

 

Iris Katherine Hodgekin

 Първото цветче на игликата, обикновена "бабешка" иглика, проверена във времето. Нямам търпение да я покажа дори и така, който е нетърпелив градинар, ще ме разбере. А всъщност има ли търпеливи?

Иглика

 Четири вкоренени коренчета на розата The Fairy, много лесна за размножаване и много бодлива на пипане ниска роза, мога да прибавя и много красива! Или както я "видя" една моя прекрасна приятелка -много феи с розови полички!

моята Фея The Fairy

 Миналата година за първи път опитах Рукола. И веднага поисках да я имам. Меката зима й позволи да остане зелена и да продължава да присъства на масата. Лека лютивина и уникален вкус на ядки.

Рукола