21 декември 2014 г.

Кухня - главоблъсканици

С кухнята сме до никъде, решихме да оставим всичко за след празниците, така че имам още време да помисля. Преди доста време още мислих за разположението ето ТУК
После нещо не ми се работеше вече с програмата на Икеа или която и да е кухненска, защото така и така на мен шкафовете съвсем не са ми ясни, затова с ландшафтната правих кухня. Затова и мебелите вътре не са като за кухня съвсем, но пък си има човечета за изясняване на мащаба. Разположението вече е уточнено , предпоследно естествено.






Дилемата ми беше мивка към стената или мивка на онзи зидан полуостров. И ако искам да я скрия малко тази мивка дали да ми е висок "барплота" или да не я крия и да си е към стената. Нямаше начин да няма поне 20см зад мивката, защото аз като мия правя морета и езера.
  Ето и варианта с висок:


 И варианта с нормален:


Реших, че няма какво толкова да гледам към стаята, все пак се надявам скоро да си имаме нормален ток и да мога да включвам съдомиялната и окончателно остава втория вариант. Дали ще е зид - друг въпрос. Зависи дали този дето ще зИда евентуално, ще има желанието и времето да го направи.
Много ме е яд за вратата отсреща, но няма как да минем без нея, защото тя свързва мястото, където сега живеем с къщата. Като знам как вървят нещата, ще се използва интензивно много дълго време. После пък като не спим вече там, ще сме толкова изморени от ремонти и строителство, че надали ще си разширя кухнята. Нали ще съм свикнала вече......
 Всеки ден си ровя в Продавалника за кухненски шкафове, за да намаля така личния принос и да скъсим времето. Чакам да ме открият сами. Засега все още не са и подозирам, че ще използвам  вратичките от апартамента. Не ми се щеше да ги разваляме там, но може да нямам избор.

И докато си търсех, попаднах на тези плочки за камина:





И направо откачих, само дето не ги сънувах. Не за друго, ами много скъпо ми излизат, не зная дали всички са в добро състояние и иска мислене как да комбинирам всичките ъглови, защото тези от снимката не стигат дори за зад печката. Обаче тези плочки, не някои подобни, така ме обсебиха, че сериозно мисля за плочките.
 След многото ровене в крайна сметка стигнах до фирмата, която прави Мои плочки, в смисъл харесват ми толкова, че повечето бих използвала. Работата е там, че е испанска, а в България малко фирми внасят от нея и то само няколко серии. Сагата ще продължи, защото така ме яде отвътре.....

 Намерих къде в Бг има от техните плочки, много ми харесват, но не си ги представям в кухнята, колкото и да съм влюбена в синьото. Не ми се вързват с другите фантазии и наличности. Ако не открия каквито искам, ще разсъждавам върху тях.



А избраните са  ТЕЗИ



 И си имам една отколешна мечта за тъмно синя стена, още от времето, когато планувах друго разпределение и зад трапезарната маса оставаше голяма гола стена. Представях си я тъмно синя с голяма картина с преобладаващо жълто и лайм.
 Като видях плочките отново си представих синя стена, която сега заема доста по-малка площ, вдъхнови ме синьото в сайта на един италиански дизайнер Marchetti






 И така - имам си кухня:



Синя, от гредите навътре. Прозорците са още червени, защото не остана време да се шлайфат и лакират. Вероятно ще са тъмен орех като всичко останало. Мен ме спохожда еретичната мисъл да са сини, гръцко сини. Обаче както всичко в къщата не решавам само аз.
Вратата отсреща ми се ще да е някаква такава, но жълтия нюанс ме дразни. Значи нещо избелено, или потъмнено и с бяла вакса или нещо от рода. Не знам, но трябва да остане светла.
 Шкафовете - бели. Имам останали от лятната кухня два 60/60 и един висок и тесен. И една витринка, която трябва да повторя от чам и да сложа перденца. Това за горни шкафове.


Много са ми къси нещо. Или трябва отдолу да имат рафт, или фриза отгоре да е висок.
А дългия ми се иска да е до печката и да е червен като онази лампа горе при испанските плочки. Имам си и радио Звезда  в същия цвят, ще го кача на хладилника. Радост за Милото.






Долу ми е пълна мъгла. Продължавам да си блъскам главата.


5 декември 2014 г.

Още е късна есен

В началото на Декември все още усеща повече есента. В северна България клоните се чупят от лед, тук ръми тихо и напоително.
 Почистих сухите растения от езерото. Завзели са една трета от територията, трудно ми е да си представя как ще се почистят, защото ще трябва да е рано пролетта, а без неопренов костюм си е изпитание за Моржове.

 Успях да видя шест риби, редиците им доста оредяха заради отлагане на почистването на дъното. От гниенето и това, което носи вятъра, долу има сигурно 30 см тиня, която отделя газ и ги трови. Най-големите вече станаха храна за котките.
 Чуждите градини и езера са с предимство, не че не знаем какво трябва да се направи, но все не остава ред за нашето. Дето има една приказка - Обущаря ходи бос. Че и нашата работа такава.




  Всъщност идеята при правенето на езерото беше да си го гледам от прозореца на хола.  Но то толкова обрасна, че нищо не се вижда от него лятото.
  Пъстричко е още в градината, берберисите са червени, има някоя и друга цъфнала роза.





 Цъфнала е тепърва една калина - Viburnum bodnantense , която при топъл климат цъфтяла цяла зима. Тук не е съвсем така и очаквам да измръзнат голяма част от цветчетата. Иначе пък цъфти първа, заедно с форзициите и е един розов облак рано напролет.

 
Viburnum bodnantense - 3 декември

Дъждът е проснал на земята и пуховете на мюленбергията и листата на хаконехлоята, но и така носят свото очарование:


При тревите положението е подобно - не могат да отворят и разпухнат класовете си. Но  когато вали, листата им са оранжеви, без бежов оттенък.






Ларикса е останал вече без иглички, червенее един изправен сорт берберис, а жълтата пираканта , макар и млада, е уникална! До нея расте и червена, така че до две години ще имам плътна бодлива ограда с ярки есенни плодчета.



Ето го котето, което нарекохме Топчо. Мисля, че нашия котарак Писан и една дива самоподдържаща се котка са му родители.



 Тя се въртя в градината цяло лято, а накрая доведе и 5 плашливи уникално красиви котета. Майката ги беше отбила и се запиля някъде, а нашата котана се сдоби с огромна рана на врата, подозирам, че тя се е разправила с нея. Котетата получаваха остатъците на моите две големи и две малки котки, но това явно не им беше достатъчно. Котенцата залитаха като ходеха и трудно правеха скокове, толкова бяха изтощени от глад. Започнаха да изчезват едно по едно, а най-слабичкото, за което се грижих, намерих мъртво. Вчера открих къде е умряло и друго коте.
 Толкова ми стана жал за милите животинчета, че си приютих последното, Топчо , като домашно коте, успях да спечеля доверието му до голяма степен и той получаваше отделна яка дажба, за да набере силички.
 Не бях го снимала, защото го чаках да се възстанови, за да му търся стопани. При нас моите котки го отблъснаха, освен това е котарак, а и без това татко му бие по-слабия Гошо.
 Мустачките,веждите и козинката му се опърлиха от пламъка на газта, толкова му беше студено, че пренебрегна опасността и се гушеше до врящите тенджери.
 Топчо си намери стопани много бързо, когато го видя една прекрасна широка душа, съфорумка с невероятния талант да твори приказки с фотоапарата си. И така Топчо отпътува за Бургас. Много се привързахме към това пухче, толкова мило и гальовно същество. Успях да го снимам минути преди да го предам в добрите ръце на неговите спасители. На Топчо много му се спеше и има само една що-годе будна снимка.


2 декември 2014 г.

Близо до финала - Къщата

Годината си мина с леко занемарена градина. Аз си имам друга занимавка - строим къща. Строят я Стопанинът, един приятел и едно момче за всичко. Моите включвания са редки, а приносът ми се ограничава предимно с готвене и лакиране (не на ноктите), а също и мрънкане. Случва се и да извися глас, да ме чуят и далечните съседи.
 Имаше и ударни дни, когато бригадата се увеличаваше с още 2-3-4 помагача. Много се надявах за годината от започването - 10 ноември, къщата да е готова отвън, но момчето , което работеше, се захвана с някакъв свой бизнес, а и възникнаха (слава Богу) доста задачки по чужди градини. Аз отлагах, отлагах, но май е време да приключа годината с един отчет.
  Преди няколко години направих един проект, който влезе в законови рамки, а аз направих безброй вариации на фасадите, като последната най-близка до сегашния вид на къщата е тази:

 Дойде един бетон и наля едни основи:


После Стопанинът намери едни греди с много плашещ вид и много добро качество и те си чакаха пролетта върху новата плоча.:


Вдигнахме два етажа:


За покрива се бързаше много:

В крайна сметка след точно година къщата изглежда така:




   Има да се довършва шпакловка и да се поработи доста по детайлите. Успяхме да съберем нашата къщурка със специалното участие на Продавалника, който междувременно стана olx .
За наш късмет някои хора не са си хвърлили приготвените за нова къща дограми, а са ги качили по тавани и свалили в мазета - да чакат нас.



 Друг човек пък си смени дъбовата слепна дограма с ПВЦ. Е, няма лошо, щом подарява . Стъкларите не режат точно, и бавят работата с поне един ден. В магазините продават некачествени гумени уплътнения, закрепихме ги на магия и не зная ако отворя прозореца два пъти какво се случва.
Входната врата от орех някой е сменил за блиндирана, това ни е най-скъпата врата - 300лв



 От Панагюрище дойдоха стааари стари греди, които ще красят тавана, и са колкото носещи, толкова и декоративни. По-стари са от Априлското въстание. Това е тавана на хола, който над гредите ще стане бял.


Нашата входна щеше да е друга, докато не открих тази:



Осемдесет години е посрещала и изпращала. Възстановяването й беше много пипкава работа, но се преборихме дружно. За мен бяха всички дребни ъгълчета и завойчета, жлебчета и т.н. Не ми се вързва много с визията на къщата, нито ми харесва тъмна като прозорците, но това е Мечта и мястото й  е пред очите ни - всеки ден. Това е едното крило, нали се сещате? Горе на снимките на къщата се вижда цялата, не съвсем добре.



Сега се умува върху кухнята, защото и тя ще е събрана оттук оттам и сглобена с наши сили. Плановете се съобразяват с наличното, няма как иначе.

20 ноември 2014 г.

Листопад


 След вчерашния дъжд и сутрешния вятър, в градината почти не е останало жълто, оранжево и червено.Земята е посипана с листа, но предните дни успях да поснимам малко. Съжалявам единствено за върбата, имаше чудовищна оцветена в жълто корона.
    Строежът и той върви, време е и за него да напиша нещичко тия дни.

 Тази година "лъвската глава" е червена. На фона на аукубата кленът е прекрасен.


Тревите са полегнали и разхвърляни от дъждовете. А разчитам на тях за зимата.
 

Космосът много закъсня, но ме радва до късна есен.


Каликарпата хвърля грозни листа есента. Но това, което остава е поразително!


Пиракантите също са храсти на есента и зимата. Всъщност и пролетния им цъфтеж е доста впечатляващ. Красиви и трудни растения. Трудни за работа - ужасно бодливи.


Последни хризантеми. Това цвете ми се хваща много трудно, тези са насадени на шега.


Край езерото. То почти не се вижда вече, милото.


Най-шареното кътче в градината. Тук хризантемите прецъфтяха, но аз си ги харесвам и такива.


Листопадният котонеастър е оцветил и листата си в червено.


Плачещата лиственица вече е без бодлички, но я хванах оцветена. Закъснели рози.


  Пурпур и червено.