Пейка, и още един водопад

 

Лятото се търкулна, и дойде есента. Мога да отбележа, че беше едно продуктивно лято!

Направени бяха доста неща, в предишна публикация показах как облицовахме една грозна стена с дъски, които потъмних с разтвор от син камък и ръждиви железа. Аз не съм силна в химията, но във форум Хоби кафе botan ми разясни, че химичната реакция на двете вещества дава зелен камък  😁 Така че става и като се разтвори зелен камък.

Тук се вижда светлата естествена,  и вече намазаната със сместа част.

На площадката, която направих тук с наредени плочи, кацна и пейката, която направихме от таблите на старо легло. Едната табла беше изметната, затова беше разрязана на две, за да послужи за странична част на пейката. 

След това старателно свалих двата пласта боя с пистолет с горещ въздух и шпатула. Оказа се, че фабрично е била двуцветна - зелено и естествения цвят на дървото.

Исках да я боядисам с алкидна боя, но нямах никаква идея с какъв цвят. Затова влязох в един голям строителен магазин, и огледах готовите цветове на всички алкидни бои. Оказа се, че Селт имат светло синя алкидна боя, почти като на стария цвят. Чудесно! Боята нямаше силна миризма, и съхнеше за половин ден, така че за един я боядисах, а на следвашщия само допълних където трябва. Стигна ми една кутия, като се има предвид, че не се налагаше грунд. Като че ли , обаче , леко избледня . Не е само от снимката, въпреки, че на нея изглежда по-бледа, отколкото е. Доколко е здрава боята не мога да преценя, лятото и есента са изключително сухи.

Стигнахме и до водопада. Вече има един, който вече функционира като такъв. 

Както посочих в края на публикацията  Разработихме се, имаше камъни, имаше и желание у моята половинка. Много мислихме за мястото, за да не изглежда като паднал от Марс. Аз не съм фен на скалните кътове, особено ако са купчина пръст ей така в нищото, с няколко камъка отгоре, и дребни растения, които през повечето време или са потънали в бурени, или ти се взима акъла да плевиш.

Разпръснахме камъните, да са ни пред очите. Доста време ни бяха пред очите, по-лошо е, че бяха и пред вратата, на мястото, където обикновено спирам колата 😂

 Моят мъж и един приятел натрупаха голяма купчина пръст. На снимка може и да не личи, но има пренесени два кубика пръст на ръка, с кофи. Просто нямаше по-удобен начин.

После беше иззидана кулата на Рапунцел, както аз я бях кръстила. Всички "грозни" камъни влязоха там. Нейната стабилност е неподвластна на каквито и да е закони на строителната механика, обаче Майсторът, в лицето на моя мъж, естествено, каза, че няма проблем, и тя наистина няма проблем и след като понесе още камъни отгоре си.

 Мястото е избрано така, че да се вижда най-вече от прозореца на дневната. Така ще го наблюдаваме и зимата, когато ще си стоим повече време вкъщи. В "кулата" е обиколено като в кладенец стеблото на тамарикса. Това е храст, възпитан вече като дърво. Садят го по склоновете на магистралата, за да ги укрепи, и се приема за доста прозаично растение, което обаче е очарователно нежно по време на цъфтеж, представлявайки водопади пухкави розови клони.

  Така изглеждаше преди много години, може би четиринадесет.

 А това е мястото пролетта, снимано от прозореца:

А така приблизително от същата посока, но в по-близък план, вече изграден.

Собствената ми дъщеря не можа да се ориентира по снимки къде е направен, така че обясненията са напълно излишни 🤣

Ние си обичаме кътовете за посядане, независимо, че много рядко ги използваме. За тук поръчахме тези бели столчета, които дойдоха...след месец. "От Луната ли ги носите?" попита съпругът ми, когато ги поръчваше. 😜

Много дълго им търсихме подходящата масичка, и накрая цветарник изпълнява нейната функция, но това по-нататък.

 Ето и въпросният цветарник от Лидл, който пребоядисахме в бяло. Вече е почти ноември, но температурите са почти летни, и седейки на тези столчета, се открива най-красивата гледка към градината!

През лятото всичко е красиво, погледнато отвсякъде! Подбрах още няколко снимки.

 В другата публикация ще ви покажа един стенопис, с който декорирах стеничка.

Разработихме се

Настъпи дъъълга дълга пролет. В началото направо като зима. Не съм вярвала, че в средата на май, в Пловдив, ще паля камина. Но палих. 

Най-голямата ми радост в началото на пролетта бяха кукуряците. В началото се сливаха с голата земя, може би защото и цветовете им бяха малко. Това начало беше още от декември-януари. Не зная заради топлата зима и хладната пролет ли се получи, но тези цветя още пазят цветовете си! Е, не са така забележителни, но ги има. Юни е!!! 

 Трябва да имат зад себе си фон, за да изпъкнат.

Тук са през февруари.

  А тук - през април:

Цяла зима цъках с език над творчеството на някакви животинки, които копаят между плочите, и не само. Полянката вече е много неприятна за ходене бос, дори когато съм с тънки подметки е неприятно. И понеже не можех да си обясня тези могили, питах в една група за насекоми във Фейсбук. И ми казаха, че са дъждовни червеи, което си е хубаво, притесних се да не са някакви пчели. Е, не всички са такива, даже имам една част от градината, където още не са припарили. Ето така им изглеждат поразиите рано сутрин. Активни са през нощта. Със слюнката си овлажняват пръстта, и излизат на повърхността да завлекат някое полуизгнило листо.

 

 

 Следвайки хронологията на снимките, изведнъж се сдобихме с камъни. Имаме си златни съседи - постоянно по нещо променят в градината, и все нещо вече не им трябва. Така се озовахме с това:

И това даде тласък на много дейности. Например, да разширя една пътека, която с времето растенията покриха. Използвах малки чимове трева, за да запълня новите фуги, и така изобщо не се усети, че нещо е правено.

 Другото хубаво, което се случи заради плочите беше, че трябваше да се наместят някъде, тази пътека пое малко бройки. Така бе разчистен един от големите боклучарници, както аз им казвам. Реалното, което се случи бе, че повечето неща бяха преместени на друго място, а на това наредих плочи:

 По-късно наръсих и семе на трева, "Сахара". Тоест - сухоустойчива. Не зная още колко сухо издържа, обаче много бързо расте! Дразнещо бързо!

Изхитрих се, за да не поливам всеки ден. Полях , и покрих с найлон. Така в това прохладно време издържа 4 дни до другото поливане. След още 4 дни вече беше зелено. 

Сигурно няма да забележите, затова обръщам внимание на стената отзад. Това е стена на гараж, който всъщност беше навес, закърпен отпред с всякакви парчета от сандвич панели, останали от някаква постройка. Твърде грозничко. 

Като по поръчка се появиха и други хубави отпадъци - някакви тънки летви, които сигурно са служили за разграничители, а този път послужиха да се облече стената.

За да изглеждат като стари, ги намазах със състаряващата смес, за която съм писала ТУК

Станаха сиво-кафяви, все едно винаги са били там! Сега мъничко върнете назад, за да ги видите в цвят.

Там се вижда и част от една недовършена ограда, която направихме заради пауните. да не газят в зеленчука. Възможно най-икономичния вариант с оптимална височина, от наличните палети.

Наредена беше и още една площадка, която стана любимото ни кътче за пиене на кафе! А причината пак беше разчистване на боклучарник, и имаше столове, които нямаше къде да се дянат. Обаче аз започнах да мисля за това кътче още след като умря една висока пицея коника там.

 Кътчето получи и полилей, който светна същата вечер. Златен мъж си имам!

 

През всичкото това време, разбира се, градината не е спирала да цъфти!

Беше започнат и още един проект, защото нашите мили съседи преди две години се разправиха и с езерото и скалния кът, и камъните от там сформираха един своеобразен скален кът на нашия "тротоар". Той даже се самоозелени с наличното - бръшлян, дива лоза , и каквото господ дал!

 И дойде време да ги наместим някъде. Мястото беше измислено, пръстта насипана, камъните разпръснати, за да са "пред очите". И основната конструкция беше иззидана, за което аз се шегувах, че вече си имаме кула на Рапунцел. Рапунцел е синът ми, който е пуснал къдрици до кръста! 😂

Има и още проекти , за които да разказвам, но те са отдалечени в бъдещето, и нямам снимков материал. Новата затревена площадка ще си има пейка, направена от таблите на едно старо , направо старинно легло. Оградката още се чудя как и каква да боядисам. Имах планове на новата стена да нарисувам с шаблон български мотиви на шевици или килими. После измислихме зеленчуковата градина да стане декоративна, защото пак сме натрупали доста саксии с растения, а и аз отдавна мечтая за суха градина. Там ще отидат и останалите каменни плочи, а тази готовата затревена площадка най-вероятно ще претърпи някакви изменения. 

 О, разбира се, че забравих! Чешмата беше с много изгнили дъски, и Милото направи нов плот и я укрепи. Аз използвах адската смес за състаряване, за която дадох линк по-горе, и накрая намазах дъските с употребено олио от фритюрника. Чудничко стана! Утре очаквам моя мъж да сложи най-сетне осветлението там (12 години чакам!), и ще правя нощни снимки! 😁

 Масата на перголата също беше разглобена и поправена, а столовете ѝ - занесени да се пясъкоструят (май не е това думата, но бяха на пясъкоструй 🤣 ), и после пръснати с боя, направо са почти като нови! Няма по-удобни столчета!  Като поизмия и обновя малко и останалото, ще подкрепя със снимки.