Показват се публикациите с етикет лагерстремия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет лагерстремия. Показване на всички публикации

24 август 2020 г.

Топли дни 2

 Август си отива. Дъждът все ни подминаваше, но в средата на месеца валя обилно, и след дъжд градината винаги е най-красива. 

 

Cyperus papyrus е растение, което не само че се внася на положителна температура през зимата, но и изисква вечно влажна почва. Аз го пренасям заедно с мушкатата, със саксии натопени в легени с вода. Разбира се, не го пренасям сама, той е по-висок от мен. Държа го на много светло място, но до пролетта така или иначе част от стеблата му пожълтяват изцяло,ако са тръгнали нови, не са мръднали, а някои направо си умират. Месец след като е навън, тръгват новите стебла, и август вече цъфтят.

 

 

Има и по-ниски сортове, но когато преди доста години  го поръчахме от Нидерландия , не знаех това.

Прецъфтяха хемерокалисите, които даваха известно време повечето цвят в градината. Сега някои рози повтарят цъфтежа, зацъфтяха и лагерстремиите (индийски люляк), тази година дърветата най-късно. Изключително ефектни са като големи дървета. За съжаление не ми достига фотографско умение да ги уловя без небето да заслепява. Но ако не мръзнат зимата, непременно си насадете сорт, който става бързо дърво. И режете клонки само ако се налага. Обемите цвят са от края на юли, до слана!

Броих ги, седем броя, като последната е с черни листа, и трябва да цъфне червено. Много разчитам на нея, да освежи един предимно зелен кът.





 

 


Тази с черните листа е три клончета, и не съм счела за нужно да я снимам, а съм пропуснала да щракна бялата. Розовите са нюанси някакви, на фото изглеждат еднакви. Но са седем , де! :)

Многогодишния флокс phlox paniculata, се оказа прекрасно растение, което започне ли да цъфти, просто не спира. Тъкмо си решил , че е прецъфтяло, пуска нови пъпки и цъфти пак. Имам три вида, и мисля да го разсадя тук-там. При мен ненадейно умират някои стебла, но като цяло си е жив. Причината ще изяснявам тепърва.

 


 На горната снимка е прекрасното Агаве, много екзотично и силен акцент. Две зими изрязвам с нокторезачка бодлите, и с много мъки го дотътряме до втория етаж,  където чака пролетта. Принципно, издържа до минус 9 , но трябва да се защити и от студа, и от вода зимата. Вече много искам да го заровя в земята, и каквото излезе. От носене и суркане по касите на вратите, листата му се нараняват и е трайно.


 Ехинацеята не е съвсем обикновената розова , защото задържа цвета по-дълго, и е с повече цветоноси. Червената почти изчезна, и тази година я отглеждам в саксия, за да я спася.


 Ще добавя и една снимка на приятелка, която ми гостува през юли, за да се добие някаквма представа за мащаба. 


 И още пред къщата, това, което виждам постоянно през прозореца. 



Тревите набират скорост. Ще ми се да имах достатъчно място, за да създам градина само от треви. Без поливане не мога да мина, но пък други грижи няма. 

Първо показвам пенисетума, който купих тази година. Листата са светлозелени, и четох за него, че в средата на лятото потъмняват, он при мен това е съвсем слабо. Ще го наблюдавам и следващите години.

Pennisetum alopecuroides Hameln Gold

Pennisetum alopecuroides Hameln Gold

  Другата ми пролетна покупка - Pennisetum orientale 'Karley Rose'Честно казано, не предполагах, че става толкова голям. Догодина очаквам да е полусфера един метър!Не спира да пуска класове, които не са съвсем розови, ако съдя по името. И бързо стават бежови. Но ако е на повече слънце, мисля, че за няколко години става невероятно растение. Е, аз имам слабост към пенисетуми.

Pennisetum orientale 'Karley Rose'


  И композицията от другата страна на пътеката.








  Новата пътечка, която оформям. Реших във фугите да засадя сукуленти и слънцелюбиви дребошлъци, защото това ми е мястото, което май получава най-много слънце, но това пак не е цял ден. От постоянно стригане този берберис придоби кълбовидна форма, иначе начинът му на растеж е интересен, пуска "пипала" като октопод. Жалко, че няма достатъчно място, и не го оставям да се разгърне.

Berberis thunbergii 'Golden Ring'


Berberis thunbergii 'Golden Ring'


  Без котки не можем да минем! Котана, черната ми принцеса. Най-миролюбивата и най-скокливата.


 
Двамата нови подхвърлени палавници, растат с часове. Този отгоре е по-закачлив, любопитен и социален.  Нямат имена, не искам да се привързвам, след като толкова котета станаха жертва на безсърдечието на някакви изроди. Не че не съм се привързала вече, но е някак по-лесно.

Див чесън, подарен от приятелка. Туфичките бързо се разраснаха, а в средата ан август цъфнаха. Напълно заслужават своето място сред цветята!


див чесън
див чесън

  Трошките на алеята още са си там. Ще им дойде реда някой ден.


Гладните рибоци. Когато ги храня, водата направо завира! Котана често ги лови, лошото е, че вече не идва да ми се хвали. Като ми се похвали, и аз взема че ги върна в езерото. Повечето пъти оцеляват. Само че Котана схвана, че не се прави така, и се крие с рибата в храстите.

Един неуспешен експеримент с един вид японска лоницера , насадена до къщата. Незнайно защо, но там почвата е толкова лоша, че малко растения оцеляват. Тя оцеля, но сигурно е постоянно стресирана, защото е вечно маносана.Цъфти цял сезон, непрекъснато. Ухае само в хладните нощи.Много фин изискан аромат.





12 август 2014 г.

Леност...

  Направо да го нарека мързел. Не че съм се отпуснала, напротив, работа имам за няколко денонощия да ги събера в едно, че да стигне времето. Но точно за блога ужасно ме мързи да свърша нещо.
 Дъждовното начало на лятото помогна на всичко да избуи, и щом дойде жегата и сушата, имаше такива китки, които не издържаха изпита и се споминаха. Поливаме си, редовно, но има местенца, до които поливната не успява да стигне заради многото листна маса.
   Къщата е изцедила всички силички на Милото и на него не му се занимава да сложи някой и друг разпръсквач и клапан, един вид на естествен подбор сме го оставили.
  Все още се намира някой да попита - Как се оправяш? Ами не се оправям и е очевидно. Е, може би не чак толкова щом още питат.
  Времето на летните люляци е. Тази година закъсняха, сравнено с миналата. Белият беше пръв, но е на прецъфтяване преди втората вълна, а лилавия и топлорозовия още не са цъфнали. За лагерстремиите става въпрос. Lagerstroemia - Индийски люляк. До Индия не сме стигнали, но много хора го знаят от пътуванията до Турция и Гърция, топлолюбиво дърво/храст.
  Независимо как режа, розовия всяка година прави все по-дълги клони с цвят на края. Догодина мисля рязането почти да го пропусна, за да видя резултата. Само не зная следващата с каква стълба да се кача да отрежа нещо.


Червения, малинено червен.


 Бял, расте изправен.


 Една много интересна трева, която всъщност не е трева, по-скоро луковично. Подобно на Офиопогона, вечнозелено liriope muscari , Лириопе мускари. Очевидно защо е мускари.



Новичка е и много се надявам да се справи с почвата, както се справи офиопогона. Расте по-бавно, но то е ясно, че за поляна няма място. Само си го представям цъфнало на големи площи....еххх.... Има и вариегатна форма.
 Най-страдащите ми растения са хортензиите. Минах и на варианта Паникулати. Само една от тях се отчете сравнително добре тази година. Но като гледам, скоро няма да бера букети.


  Берберис голден ореол - порасна много и разхвърли пипала. Нямам снимка, която да го представи в най-добрата му светлина, на живо е прекрасен!


 Това кътче беше забележително, когато цъфтеше крокосмията. Сега се чудя дали по-скоро да я орежа, за да видя Ерагростиса, че съвсем се е смачкал. То при този негов самосев ако не го гледам красив, за какво ми е?


Царството на тревите започва. Пускат класове за цъфтеж мискантусите, но тук цъфнал е Пенисетум Мудри (pennisetum moudry). Много е впечатляващ и ...много голям. Тук въздишам, защото наистина е огромен, а е на две години само. Догодина как ще минавам от там, не зная. Мащерките около него погинаха, но пък и без него при мен на мащерките не им харесва.

pennisetum moudry

  И един друг ракурс, на който се вижда, че ще имам и цъфнала кортадерия скоро. Много й се радвам, защото за толкова години тази, дето цъфна веднъж, е толкова огромна, че запушва една от пътеките. Преброих 12 цвята! Вие сигурно няма да я отличите в треволяка, защото на тази снимка е най-невзрачната.


Един общ план, където погледа се спира на Андропогон Жирарди . Трябваха му три години, последната с дъждовно лято, за да покаже, че всъщност е красива трева. Една голяма синя туфа, която едва сега пуска цвят. А аз тъкмо се бях заканила да го разкарам, беше започнал да ме дразни.


Открих една стара своя снимка, тук е много смешен. Есенна е, затова е оцветен.


  Отново тревния кът:


 И котето Гошко на недовършения водопад. Къде без него.