При мен не е точно така, защото си живея в нещо като карантина доста години вече. Но радостта да гледаш как се събужда градината е една и съща всеки път!
Тази горната снимка съвсем не е от първите, но пък цъфналите овошки с пищните си ароматни корони радват очите на всички!
Това е снимка на декоративна ябълка, която ражда малки жълтички ябълки, приятни, но не за всеки вкус.
Пролетта започна с кокичетата, без никакъв сняг. Последваха ги минзухарите. Тези, които са ми насадени на сухо място, тоест такова до което не стига водата от поливната система, се размножават. А тези, до които стига - изчезват.
Есента прекроявах някои площи, и на една новосъздадеа полянка цъфнаха от ниските ириси. Те цъфтят веднага след минзухарите. Не помня кога съм садила това, но миналата година като че ли го нямаше.
Тази година студът и вятърът отнесоха цветчетата на кайсията, декоративната слива и бадемите, и не успях да им се порадвам достатъчно. Само една дивачка направи огромен бял облак зад оградата, но точно нея не зная защо не снимах. В такива моменти ми се иска отвсякъде да сме заобиколени с такива дивачки, но като се облистят и започнат да засенчват, решавам, че няма да е добра идея.
Всяка година по време на цъфтежа на кайсията температурите падат под нулата. Това е пагубно за цветчетата, и спасяваме положението вместо с пушек, с вода. Под нея има разпръсквач на поливната, който в такива нощи работи на няколко пъти по малко, и така вдига градусите. Отдолу винаги има кайсии. Тази въпросна нощ обаче температурата падна на минус четири, и в десет и половина сутринта май все още си беше под нулата, защото бяхме като в леденото кралство. И май няма да ядем кайсии.
И още няколко снимки, които няма да ви говорят нищо, но аз държа да ги имам и тук, за сравнение. И за да са наясно всички, че преди градината да стане красива, си е малко грозничка :) Просто процесът е дълъг. На това място отсякохме две ябълки, дадени ни за петровки. Те, вярно че даваха рано ябълки, малко след Петровден, но нямаха нищо общо с онзи аромат от детството, който помня. И изобщо - не бяха вкусни и ставаха само за оцет. И това си е нещо, но и за оцет не оставаше много, все боледуваха. А ако искам био оцет, ябълки почти нямаше. И така остана една гола полянка, преди това много сенчеста.
Недостатъкът на карантината е не само, че не могат да се обикалят градинските центрове, а и че парите в къщи рязко намаляха, затова всички планове отидоха на кино, и размествах наличното.
Изведнъж се оказаха много ценни всякакви семенаци, които преди скубех като плевели. И тревичка предстои да се насади тук. Засега изглежда така.
Нарцисите ми са отпреди десет години и се нуждаят от разсаждане, защото вече спряха да цъфтят. Лалетаат изчезнаха доста отдавна, защото не ги вадя. Остана една туфичка. Затова пък игликите ми растат и хубавеят! Ще ги разсадя още, красивото ми цветно петно!
Възнамерявам да поразместя малко и мускаритата, много ме радват, макар и да не са сини. Затова пък не чезнат.
Измествам фокуса върху животните. Рибките също се събудиха от летаргията, и когато е топло, дори се ухажват, скачайки и пляскайки с опашки. Зимата прекарват на дъното на езерото, и щом се стопли са на повърхността. Дори и жабешки гласчета чух. Къде зимуват жабите - не знам :)
Пауните също започнаха любовните си игри. Крясъците им са оглушителни, а още не е пикът им. Тогава ги има и през нощта. Следващите снимки са дело на тийнейджъра. Оправя се далеч по-добре от мен с фотоапарата и различните обективи, за съжаление засега се интересува по-скоро от техническата част, художествената не му е от значение. Но все пак има и долбри попадения! И не само с пауните, а и с котките.
Животинското царство зимъска се сдоби с още един член. Съседските кокошки и пилета бяха пуснати да обикалят махалата, и в моя двор на едно така му се хареса, че и два пъти да го връщах, то беше решило да нощува при кучето. И то две седмици! Странно приятелство, като се има предвид, че кучето ми е каракачанец, и не би имал нищо против прясно месце. Мислех си, че го прави от кавалерско чувство, но когато започна земята да замръзва, прибрах пилето във волиерата, и ми се стори дългокрако за кокошка. Жалко, яйчица няма да ям, но пък вече започна да кукурига!
Другото ми пиле е растително, и нещо съм го поизоставила последните години, затова изглежда доста проскубано.
Другото растение, на което много се радвам, е аюгата. Тя ми е подарък от форумно другарче, и като намери мястото си, само расте и хубавее. До къщата й е топличко и е изпреварила тази, която е само на три метра пред нея. Лилава е, но нали знаете как изглеждат лилавите цветя на снимка.
Тревата, която изглежда като суха, всъщност е бронзов карекс. А класовете на пампаската трева ги отрязох съвсем скоро, и там са в делва. Голямото котле чака своите петунии, но още им е рано.
Изкарахме мушката и зокуми отдавна, и вече няколко пъти за нощта ги приютявам в хола и по стълбището. Надявам се след два дни да няма повече застудявания. Не съжалявам, защото се чувстват прекрасно, дори започнаха да цъфтят.
Зимуват на втория етаж, и специално те не са ми проблем, но зокумите са. Голям. Мисля, че няма да можем да се справим след две-три години, защото кръста не държи. Но най-големия проблем е агавето, тежи зверски. И твърдо се зарекох да не го разнасям повече. Или ще радва друг, или ще бъде заровено в земята.
Обаче всеки път, когато прибирам мушкатата, забравям да прибера кактуса. Не съм убедена, че е студоустойчив, но по всичко изглежда, че издържа до минус три-четири, защото засега си е добре.
Една снимка на отличителния знак на градината ми - градинската къщичка. Туите зад нея са зверски орязани, защото вчесто да го правя два пъти годишно, пропуснах цели две години. Старах се да режа така, че да виждам по някое ако не листенце, то зелено бутонче. Знам, че ще се възтановят, но това става видно чак в средата на лятото. Сега трябва да мине "цъфтежа", за да започнат да растат новите клонки. Източна туя, която не е най-подходящото растение за жив плет, но в случая се оказа точно на място, защото друго не би се справило с този бивш чакълиран път отдолу.
Другата новост там е, че големият син смърч умря. А беше станал прекрасен! Агонията му продължи около три години, нещо се случи с корените. И миналото лято умря ей така, изведнъж. Сега на негово място има полянка, сменени са старите стълби за къщичката, насадени са две големи дървета. Големи, големи - пак не са колкото смърча. И аз подсмърчам, но не мога да го върна. Градината е жив организъм, и освен, че има живот, има и смърт, за съжаление.
