12 ноември 2013 г.

Къщата II - "Когато се наливаха основите"

Наляхме. На паметна дата - 10 ноември. Моите деца няма да изучават Пеньо Пенев. Няма да знаят колко вяра в светлото бъдеще се закопа в мовзолея или на Бузлуджа. Но независимо от всичко искрения възторг от раждането на нещо ново го има винаги - и тогава, и сега. Още повече, когато градя свой  дом.

 Когато се наливаха основите
                                 П. Пенев
Ще догоряват залези и хора,
и спомени, и чувства, и мечти:
ще отцъфтят салкъмите на двора,
вечерник в клоните ще зашепти.

Живота своето от нас ще вземе
и весело ще пей като капчук,
когато за наследници след време
ще дойдат нашите потомци тук.

Сърцата си пак в песни ще разказват
и пак ще вият птичките гнезда,
и все така на майчината пазва
ще грее златна рожбица звезда.

Ще има пак синчец и теменуги
и погледът им син ще бъде пак -
но хората ще бъдат вече други
и друг - денят на бащиния праг.

Дали ще им разкаже с памет свежа
историята или ще мълчи
как избуяваше у нас надежда,
поливана от плачещи очи...


Как в път, омълнен с бойни урагани,
последна бомба сменяхме с кураж,
как после из кофражи радостта ни
израстваше етаж подир етаж...

Как двадесет и пет годишни бяхме,
а нашата коса се посребри,
как не за дребно щастийце вървяхме
по първата роса в зори...

Потомци, вий напразно ще се ровите,
докрай едва ли ще узнайте вий,
когато се наливаха основите -
какъв живот живяхме ний!

О, колко трудности за нас дойдоха!
Завидна беше нашата съдба!
Ний не живяхме дни, епоха -
борба живяхме ний, борба!

 Майсторите работиха три дни. Убедиха ни да вдигнем нивото до 35см, обаче не им се сменяха платна и оставиха по 10см луфт под кофража. Вътрешният кофраж не беше укрепен изобщо и се сви и свлече. "Майсторът" каза, че нищо не може да направи и си хвана чуковете преносно и буквално. Другият замина за някакъв комунистически семинар, защото му било по-важно.
 Аз яхнах метлата и изпаднах в състояние, в което са ме виждали много малко хора. В крайна сметка чудото, което чаках не се случи, имах си малоумно укрепен кофраж. Добре поне, че нивата са верни.
  На другия ден дойде друг майстор, точно един час пуши и гледа. Като се налеело бетон кривото няма да личи. Направо да се чуди човек защо е тази армировка, като ще се свлече.  Идеи нямаше никакви.
 Аз пак яхнах метлата, майсторите заковаха една дъска и решиха, че не могат да го оправят, събраха и те инструмента. А в Неделя най-късно трябваше да се залее, заради дъжда после.
 Милото събра приятелската бригада, до вечерта коваха и оправяха, в неделя метнахме мрежите и всичко беше наред.

 Бетон помпата се позиционира отвън.


Управлението - ръчно и електронно.


 Готово!


Розата Brother Cadfael се пада точно до вратата, така че ще трябва да й мисля ново място. Още повече, че видях в нета какво чудовище става:

http://forums2.gardenweb.com/forums/load/rosesant/msg0415463825610.html

Най трудно беше за картопа, viburnum opulus, сгрешила съм мерките с някой и друг сантиметър. При това положение не зная да го местя ли или да го оформям подходящо. Ей това малкото до самите платна.


  Дървата и те си свършиха работата, нямаше нужда от допълнително укрепване.