Черния път , дупките и треволяка почти не се забелязват, когато погледа се спре на тази стена от цветове:
Розовата феерия продължава с една роза с божествен вид и име - Eden. Провесила се е през оградата, нахвърляла цветовете си върху камънака - импровизирана ограда, тревите, паветата и какво ли не. Едва успях да кача един клон на оградата. догодина ще е съвършен параван. Щастлива съм, че по някаква случайност имам три.
Другата, купена за чаен хибрид, все още си е на старото място, и за да намаля гъчканицата, съм й оставила два изправени клона, на върха на които стърчат клонките с пъпки. Все още не е разцъфнала съвсем, а аз нямам търпение да видя как се е получило това мое хрумване. Ако е сполучливо, догодина ще остане така - като щамб.
Третата е сгушена в подножието на рустифината. Сянката не й позволява да расте мощно, нито да цъфти повторно, но си заслужава да я гледам веднъж в годината.
По-нататък май няма нужда от думи. На мен ми е хубавоооо.....
