Преди три дни моят мъж реши прави основи. Досега бяха отложени за пролетта, но при съседа копаели канал, и като видял багерчето, това му е трябвало само за да запали искрата. Е, вчера денят завърши с изкопани основи.
Предисторията е, че парцелът е купен преди 7г, оттогава къщата е в главата ми. Различни причини отлагаха построяването, но това не отложи правенето на градина.
Официалният проект се появи преди две години, по онези различните и по разни други причини. Планът бе избистрен много бързо, за ден, защото ограниченията вече бяха съвсем ясни и нямаше мърдане.
Но пък първият ми план беше за къща изцяло обърната на изток, с дължина 12м. Пред късата й част трябваше да има бреза. Милото изброи 15 крачки и я насади. Той така мери - с крачки. Между впрочем, така мерят повечето мъже. Естествено, това не бяха 15м, той каза, че бреза няма да мести, да мисля друг план. Ето това е брезичката, в ляво:
И аз измислих друг. Дневната, естествено си беше на същото място, защото вече беше насадена гледката през нея - вечнозелен кът с езеро и евентуална детска къщичка. Тогава още се водеше битката скален кът или къщичка. Ама като си изпълни половинката толкова детски мечти, исках и аз да имам една изпълнена - и си имам къщичка.
Не обичам скални кътове, освен ако не са природна даденост. Струва ми се нелепо да изсипеш една купчина пръст и тя да стърчи самотно насред равното. Да не говорим колко трудно се поддържа.
Ето това ми е гледката през дневната :
От портата се минава през арка, която гледа точно към входа на къщата. Под нея мина и багерчето.
И когато и съседния парцел стана наш, а ограниченията не изчезнаха, планът в главата ми доби завършен вид и бе създаден проекта. На запад останаха да гледат по един прозорец на спалните на първия и втория етаж, както бе и първоначално замислено, защото вече нямаше как да се извърти дневната да гледа към перголата.
На алеята пред портата има шкода и печка, и защото време не може да се губи, багера влезе триумфално през арката и акостира на обекта. Е, не мина през вратата, през голямата порта мина и от там зави на пътеката.
На всички скептици мога да се похваля, че единствените поражения от копането бяха на тревата, защото багерчето мина по нея и завъртя, за да продължи да копае. На сантиметри от корейската ела и на милиметри от калината.(Ама точно сме ги насадили, а?) Не му попречиха биричките. Накрая седна да почине с шишенце мастика - "Ей, да не ме снимаш с мастиката да ме види жена ми!"
Всичко се случи така:
Видяхте ли къде са розичките? Зад шнуровото скеле. Отрязахме един клон да не пречи на канапа.
Тука майсторски се копа около дървата. При тази операция пострада тревичката (снимката горе)
Около изкопите има близо метър работно пространство. Другото е градина. Ще я пазим!
Багеристът Юри е стигнал до мастичката. Нали не се вижда?
Разказа ми за красотите в родния му край в Родопите. За извора на река Арда и колко сладко се хапва пастърва там. Скоро ще има събор. Там няма да му броят чашките.
