В началото на май

 Обещах си да публикувам, и не го правя, а имаше толкова за показване! 

От 4-ти май най-впечатляващ е декоративния глог. 

Crataegus laevigata ‘Pauls Scarlet'

На български се изписва по различен начин, аз му казвам глог Пол Скарлет.

В условията на редовно поливане расте много бързо, но новите му клони са устремени право нагоре! Цъфти на стари клони, дори не съм сигурна дали не са разклоненията на двугодишните. Трудно ми е да го изследвам, защото се налага да го подрязвам силно.Има години, като тази например, когато е оставен да расте на воля, за да видя много цвят. Но определено му предстои драстично орязване. 

Ако не цъфтеше, щеше да прилича на кипарис 🤣 Но когато клоните са отрупани с цвят, а после и с плод (което при мен не се случва, плодовете са съвсем малко), те се накланят, и започват да правят по-малки и тънки разклонения, като в крайна сметка образуват много гъста позакръглена корона. Не знам как би се държал без поливане, все си мисля, че като представител на това семейство, поне не би умрял.

 Наклонен си е , както ес вижда на снимката. Веднъж падна сняг преди да е хвърлил листата, и се оказа, че корените му са слаби и не могат да го удържат. Имаше и един пречупен клон, от което се наклони още повече в обратната посока.  Но негова си работа. 

Глицинията показа цялата си прелест! Нямам пространството, от което тя има нужда, затова я оформям като дръвче. Това изисква постоянно рязане на нови растуни, правя го много често, и не позволявам на короната да сгъсти и да преплита клони. Както и ад хваща съседните растения. Не спазвам някакви правила, и тъй като не нояс винаги ножица в себе си, чупя докъдето клончето ми позволява да го направя лесно. Тоест най-крехката част. 

Разказвала съм и друг път историята на това растение. Купено е от изложението Агра, по картинка, преместено в кофа, гледано на терасата на апартамента, и като не намерихме място за нея,и така и не цъфна, просто пльоснах кофата до колибата на кучето, до лавровишнята. И забравих за нея. Само че тя се вкоренила (пробита кофа все пак), и си тръгна нагоре. Наложи се да режа кофата, корените ѝ бяха над пръстта, засипвах, редих камъни, кучето я прегриза не веднъж, но оцеля, цъфна, очарова ни, и ето че очарова и всички, които я гледат.

Имам снимка от 21 април, когато ясно се вижда къде ще има и къде няма да има цветове. Тогава вероятно съм изрязала всичко, което няма да има цвят. Този вид глициния е японска глициния (не зная точното име на сорта) Wisteria floribunda

Разликата от китайската е, че прави дълги гроздове цветове, разлиства се едновременно с цъфтежа, и се увива по посока на часовниковата стрелка. А китайската се увива обратно на часовниковата стрелка. Последната подробност я научих току що. :)

Получи се и добра комбинация с този малък ароматен люляк. Не съм абсолютно сигурна за името му, но би трябвало да е  Syringa meyeri Palibin

 Атракцията по това време в тази част, е роза Лутея, известна още като Лейди Банкс. Оставих я да се катери по райската ябълка, и видът ѝ е феноменален!  И отвън, и отвътре!

С днешна дата е отрязана до ниво ограда, и свалена от бора, ябълката, и малка част от райската ябълка. Невъзможно е да я сваля от дървото. 😢 

 Там е проблемно място. Много ми се иска да запазя ябълката Златна превъзходна, но тя и така и без розата е засенчена, а с нея съвсем. Налага се да избирам ябълка или роза. Насадили сме и друга такава ябълка, но тя не дава плод, а не е вече съвсем фиданка. 

 Много ми се иска в ъгъла някаква такава конструкция, или поне пергола, върху която да се метне това красиво чудовище, но засега няма изгледи да ми я направят.

 Другата ми любимка е аквилегия. Мисля, че е купувана от Зелена пролет. И като си няма конкуренция, не се опрашва от нищо, и семената ѝ правят същите такива аквилегии. Разкошна! 

Имам и друга, но не я харесвам особено. Може би ще я подаря, когато ѝ намеря заместничка. Иска ми се като моята, но бяло и тъмно лилаво. Дори намерих с кого да разменя семенца, но то се оказа, че е микс от семенца. Като се отказах, ми предложиха разсад.  Ами още по-добре, и аз се огледах и видях, че имам бебоци на растението. Давам адрес, ок, ще ми пратят в четвъртък. Но той е с пари, нищо че ще разменяме. Забравила да ми каже. Добре, няма проблем.  Обаче в петък нищо, в събота нищо, и се притесних, че растението съхне в Еконт. И питам всичко наред ли е, нямам известие. А, всичко е наред, тук грее слънце... Ами, добре, но аз се притеснявам да не се злепоставя! А, да, но си променила решението, ще събере първо семенцата като узреят, ето, бележка му е поставила. Добре, така да бъде, и на това се съгласих. Продължението не ми се разказва, но вече не ѝ искам аквилегията. 

Да завърша днешния обзор с това как си гледам макове на "тротоара".  Коси се около тях, изчаквам да узреят семенцата, и чак тогава ги махам. Изнесла съм и много ириси навън, четири пъти по толкова. И ще има и още за изнасяне. 

Ириси

Получих подарък. Поисках си два ириса от едно цветарско другарче, а получих  12!!! Плюс няколко сорта колеуси. Без думи съм за тази щедрост! Благодаря! Благодаря! Благодаря! 

 Няма да разказвам с подробности , но това мило другарче има сериозна причина да се раздели с градината си, и можа би никога повече да няма друга. Толкова е тъжно :(

Нашата сага с ирисите е дълга. Първоначално в градината се настаниха няколко ириса, които се развъждаха зад блока. После купихме някакви, настанихме ги около езерото, най-хубавият се падна на доста влажно място, и изгни.

След няколко години ирисите край езерото бяха вече с ризоми една връз друга, и аз започнах да изнасям навън. Оттам подарявах на тоз-онзи, още преди да цъфнат, и два сорта напълно ми изчезнаха. 

 По-нататък пак се случи да купим, после и подаръци получихме, та в крайна сметка оцеля това:

Ирисите сорт "зад блока". Малко мръсен лилав цвят в два нюанса.Машина за ириси.

Друг, на пръв поглед същия, но с по-синкава чашка, след залез изглежда много различно. И е много ароматен.

Този е купуван, има си и име, ще го упомена по-нататък.

Този подарен. Имаше и някакви по-ниски жълти, които изчезнаха някак.

 Този е подарък, от Стара Загора, в двора е на фабрика Корона.

Този е от по-дребните, и не помня как се появи

  Един висок студено розов къдрушко

И един по-дребен, но пък зацъфтява първи.

Имам и един подарък от приятелка. когато цъфна за пръв път, аз вече бях забравила, че ми е подарила ирис. Трябваха му две години, кой ти помни. Разкошен е!

Снимките са от албум, който за мен е само информативен, затова не съм наблегнала на художествените качесва .

Всъщност колкото и да са ирисите, винаги е по-красиво, когато са в масив. Това си е и правило в ландшафтния дизайн.  Нооо, ние сме колекционери 🤣

Та така. Ние с моя мъж следваме различни страници за продажба на растения във фейсбук. Аз съм наясно какво ми трябва, ако изобщо ми трябва, което не пречи да прекалявам.Старая се да ги подминавам като бърз влак, за да не ги гледам, но моя мъж се спира, разглежда, и затова и алгоритъмът му предлага още и още. И едно лято накупи ириси, само ме уведоми, не ги видях даже какви са. Аз изнесох задблоковите навън, и набучих новите. Някои бяха големички ризоми, и тази година ги видях. Но повечето не съм. Цъфна бял. Цъфна един прекрасен светло син! 

След това някаква птица ми изкълва един, който точно щеше да се отвори. Аз бях набедила първо котарака Педро, защото той скочи няколко пъти над него, и се търкаляше почти в него. После реших, че са пауните, защото и други ириси постарадаха. Като изкълвани - пречупени. Затворих пауните, набезите продължиха. Остава да са свраките. 

Цъфна и този, който стана повод да получа подаръка. Във форума го пуснаха две форумни другарчета, и споделиха, че вечер фосфорицира, като светещ е! Рекламата е голяма работа, поисках си аз, срам не срам. И докато разглеждах какво бих могла да предложа в замяна, видях, че го имам ! 

Ето и ирисите от другарчето, които да очаквам да цъфнат:

А в тази публикация съм събрала тези, които са от втората ирисова доставка, където участвах в избора и аз. 

https://gradinarski-dnevnik.blogspot.com/2025/05/irisi.html

Имам още един подарък, много драматичен тъмен ирис, но все пак не е сигурно, това е само предположение. Догодина очаквам да мога да му се радвам. 

Последва и още една поръчка на мини ириси. Те зацъфтяват по-рано, и много ще се радвам да попълнят тази дупка с липса на цвят. Само че дойдоха толкова дребни, с толкова малка част от ризомата....

Бяха и зле надписани, с дублиращи се номера, обаче пък беше надписано с такъв красив руски почерк.... 😉

Я да видим сега кое от тези ще ни се падне, след две-три години 🤣 Дано не са повече годините.

.