31 октомври 2023 г.

Стенопис, или просто рисунка на стената



В по-стара публикация прочетох, че се каня да снимам обновената чешма и нощното осветление. Само че аз не съм бърза с публикациите, и през това време се започнаха и други дейности. Теренът е покрит с какво ли не, каруцата е натоварена "като каруца", и затова ще разчитам на старите си снимки. 

Най-добре да започна с градината и това, което съм пропуснала да покажа. Алстромерии. Подари ми ги някой приходящ, и много съжалявам, че не помня кой. По-скоро имам спомен, но не мога да съм сигурна. Стръкчето три години не цъфна, аз дори помислих, че е изчезнала, и една година избухна в цвят. 


 Крокосмия, ехинацея и монарда. Там трудно се забелязва, но има и една ярко розова монарда. Нейните семенца преди много години закупихме от Англия, чрез ebay. Купихме десетки видове семена, но малко от тях станаха растения, и още по-малко оцеляха.


    Цветята във вътрешното дворче също се развиваха превъзходно, докато температурите не подминаха 40 градуса, и се задържаха така достатъчно дълго, за да пострадат растенията. 



След розите следващата атракция са хемерокалисите. Пропускам лилиумите, защото са останали много малко от тях.


Водните ириси са като накацали пеперуди:

   Да стигна и до съществото на тази публикация - рисуваната стена.

Има една тясна стеничка на помощната постройка, етикирана като Архива 😉

Тя беше просто шпаклована, и след като обнових лака по вратата и прозореца, беше като цирей. Затова в духа на възрожденската стилистика на къщата, реших, че ще е по-интересно ако напомня характерните пловдивски стенописи по къщите в Стария град. Но пъво трябваше да я боядисам. Избрах цвят, който първоначално исках за цвят на вътрешното дворче

Не зная какво съм избирала, но на мострата изглеждаше повече към жълто, в кутията беше портокалово, а на стената по-скоро охра.

  Стената се вижда още от улицата, затова ми беше важно да изглежда добре.


 Нямах намерение да я рисувам, но ми стоеше като кръпка, затова реших да я подчертая с няколко бели ивици. Обаче и това не ми се стори достатъчно, затова реших да нарисувам нещо простичко, наивистично и лесно.


След това обаче реших, че ми е под възможностите да се занимавам с елементарни неща, и скочих на нещо, което е над възможностите ми, поне с опита , който имах. Порових, харесах си няколко неща, съчетах ги по някакъв начин, и когато реших да ги рисувам, се оказа, че директно на стената ще е по-добре, отколкото да прекопирам, защото мащабът не е съвсем съобразен. това беше най-трудният вариант. 

 Очертах с молива. Да, обаче когато започнах да оцветявам, вече друго ми се въртеше в главата, и рисунката претърпя още корекции.

 Боичките са акрилни, любителски, или по-скоро за ученици. Ярки и некачествени. Добре, че имах бяло от професионалните опаковки, и смесването с него, а не това от малките тубички, даде един по-плътен цвят.




Имам си вече и нощно осветление, но не е добра идея да се рисува нощем :)



Ето го и крайния резултат:



След това го видя една приятелка , художник, със съпруг още повече художник 😁 И казаха, че иска малко обогатяване. Да, но аз художнически среди не съм и помирисвала, и не зная какво ще рече това. Малко охра искало, малко зелено....Добре, но си казах, че най-добре да остане така, няма да ходи по изложби, аз толкова си мога.

После, на живо, моята приятелка художник каза, че се прави велатура, и обясни в общи линии как става. Търсих и в ютуб, но там велатурата беше твърде професионална за моята ръка, и просто разредих малко латекс и намазах отгоре, без страх, че ще изляза от очертанията, защото това си беше цвета на фона.

Получи се леко замъгляване, което придаде на рисунката по-вехт, старинен вид. Малко ми е трудно да свикна да я гледам така, но повече НАИСТИНА нищо няма да пипна, защото не знам какво правя. 











30 октомври 2023 г.

Пейка, и още един водопад

 



Лятото се търкулна, и дойде есента. Мога да отбележа, че беше едно продуктивно лято!

Направени бяха доста неща, в предишна публикация показах как облицовахме една грозна стена с дъски, които потъмних с разтвор от син камък и ръждиви железа. Аз не съм силна в химията, но във форум Хоби кафе botan ми разясни, че химичната реакция на двете вещества дава зелен камък  😁 Така че става и като се разтвори зелен камък.

Тук се вижда светлата естествена,  и вече намазаната със сместа част.



На площадката, която направих тук с наредени плочи, кацна и пейката, която направихме от таблите на старо легло. Едната табла беше изметната, затова беше разрязана на две, за да послужи за странична част на пейката. 


След това старателно свалих двата пласта боя с пистолет с горещ въздух и шпатула. Оказа се, че фабрично е била двуцветна - зелено и естествения цвят на дървото.




Исках да я боядисам с алкидна боя, но нямах никаква идея с какъв цвят. Затова влязох в един голям строителен магазин, и огледах готовите цветове на всички алкидни бои. Оказа се, че Селт имат светло синя алкидна боя, почти като на стария цвят. Чудесно! Боята нямаше силна миризма, и съхнеше за половин ден, така че за един я боядисах, а на следвашщия само допълних където трябва. Стигна ми една кутия, като се има предвид, че не се налагаше грунд. Като че ли , обаче , леко избледня . Не е само от снимката, въпреки, че на нея изглежда по-бледа, отколкото е. Доколко е здрава боята не мога да преценя, лятото и есента са изключително сухи.




Стигнахме и до водопада. Вече има един, който вече функционира като такъв. 



Както посочих в края на публикацията  Разработихме се, имаше камъни, имаше и желание у моята половинка. Много мислихме за мястото, за да не изглежда като паднал от Марс. Аз не съм фен на скалните кътове, особено ако са купчина пръст ей така в нищото, с няколко камъка отгоре, и дребни растения, които през повечето време или са потънали в бурени, или ти се взима акъла да плевиш.

Разпръснахме камъните, да са ни пред очите. Доста време ни бяха пред очите, по-лошо е, че бяха и пред вратата, на мястото, където обикновено спирам колата 😂

 Моят мъж и един приятел натрупаха голяма купчина пръст. На снимка може и да не личи, но има пренесени два кубика пръст на ръка, с кофи. Просто нямаше по-удобен начин.

После беше иззидана кулата на Рапунцел, както аз я бях кръстила. Всички "грозни" камъни влязоха там. Нейната стабилност е неподвластна на каквито и да е закони на строителната механика, обаче Майсторът, в лицето на моя мъж, естествено, каза, че няма проблем, и тя наистина няма проблем и след като понесе още камъни отгоре си.


 Мястото е избрано така, че да се вижда най-вече от прозореца на дневната. Така ще го наблюдаваме и зимата, когато ще си стоим повече време вкъщи. В "кулата" е обиколено като в кладенец стеблото на тамарикса. Това е храст, възпитан вече като дърво. Садят го по склоновете на магистралата, за да ги укрепи, и се приема за доста прозаично растение, което обаче е очарователно нежно по време на цъфтеж, представлявайки водопади пухкави розови клони.

  Така изглеждаше преди много години, може би четиринадесет.


 А това е мястото пролетта, снимано от прозореца:


А така приблизително от същата посока, но в по-близък план, вече изграден.



Собствената ми дъщеря не можа да се ориентира по снимки къде е направен, така че обясненията са напълно излишни 🤣



Ние си обичаме кътовете за посядане, независимо, че много рядко ги използваме. За тук поръчахме тези бели столчета, които дойдоха...след месец. "От Луната ли ги носите?" попита съпругът ми, когато ги поръчваше. 😜

Много дълго им търсихме подходящата масичка, и накрая цветарник изпълнява нейната функция, но това по-нататък.



 Ето и въпросният цветарник от Лидл, който пребоядисахме в бяло. Вече е почти ноември, но температурите са почти летни, и седейки на тези столчета, се открива най-красивата гледка към градината!









През лятото всичко е красиво, погледнато отвсякъде! Подбрах още няколко снимки.























 В другата публикация ще ви покажа един стенопис, с който декорирах стеничка.









14 юни 2023 г.

А може би суха градина?

 Имам желание да направя суха градина. В Пловдив звучи страшничко, защото летните нощи са с температури като дневните на морето. Обаче примерно с малко поливане може асортиментът да е по-богат.. 


Снимката е от интернет

 Отдавна мечтая за такава градина, с лавандули, сантолини, семпервивуми, сини тръни,  лопени, тези жълти гиганти , които цъфтят по поляните.  Даже съм и опитвала. За момента само сребристите сантолини се справят някак. Зелените измряха, лопена умря от влага, и не се нася повече. Сините тръни и тях гледах само две години. На лавандулите пък изобщо не им харесва при мен, нито на сухо, нито на дори малко мокро. Всъщност много исках да направя средиземноморска градина в по-късно придобитата част на двора, с преобладаващо сухолюбиви и сребристи растения, но моят мъж имаше някакво друго виждане, и насади там всичко, което не беше успял в другата част, и се получи манджа с грозде. А и маслината щеше да ми я замества или едно дърво, което расте тук покрай пътищата - миризлива върба  (Eleagnus angustifolia) , или един вид плачеща круша - Pirus salicifolia Pendula  Докато търсих линк към крушата, попаднах на статия с различни видове безплодин круши, има просто невероятни! Ето ТУК. Обаче насадихме бяла върба, и цялата ми концепция отиде на кино. 😁



Сухата градина не се състоя до момента, но има възможност да направя нещо подобно на мястото на зеленчуковата градина. Мястото, за съжаление, не е много, в най-добрия случай нещо като 10/10 метра. Но това не е свободно място, от юг има големи дървета, които хвърлят сянка (на която много се радвам лятото) , и е проблем за цъфтящите. От юг хвърля сянка пауловния, веймутов бор, извисява все повече снага и един сребрист смърч. На западната ограда има ябълка, райска ябълка, и една роза чудовище - жълта Лутея. По-нататък са една малка круша, която дълго ще си остане малка, и една праскова, която не става голяма. Само дето не е само сянката, ами трябва някак да ги впиша в стилистиката. От север са наредени два лешника, чиито лешници не са вкусни, и изобщо не зная защо се получава така.  Имам си подарък от вуйчо дърво Гинко билоба, което не зная мъжко ли е , женско ли е. Не зная дали знаете как вони плодът на женското Гинко.  Срамувам се да напиша.




 Татко имаше една много забавна история за това. Видял паднал плод, но отивал на лекар, и нямал много време да го разглежда и да му се любува, затова си го пъхнал в джоба. Отишъл при лекарката, а там имало и сестра. И като го ударила в носа една воня! Ех, казал си, хубави жени, а как миришат! Какво са си казали те за него само може да се предполага.  Като се прибрал и решил да изучи плодчето, си изяснил много неща! 🤣


След гинко билоба има дюля. Хайде, къпините след нея ще махна. После има още две праскови. То е защото аз много обичам праскови, а те все са някакви дребни и не особено вкусни, но това определено не е заради сорта, а заради гледането. 😂 Обаче упорито садя още. И от изток са мушмула и голямата върба. 

Ето ги и погледнато отвън и от запад - от ляво на дясно - лутеята, райската ябълка, другата ябълка, бора и пауловнията. Ето, забравила съм бадема. И смърча не се вижда, и аронията на присадка (дръвче) А на доста заден план е върбата.


По-страшното е, че имам и няколко растения в саксии, които трябва да намесят там. Не просто растения, а дървета!

Един бор, започнат да се оформя като Ниваки. Сериозна работа. Малко го бяха изоставили, и претърпя множество корекции от моя страна. Беше за друг човек, но за съжаление си стана наш. Не е за първи път. Поради желание да остане нещо хубаво и рядко за някого, се купува на честна дума. Защото в градинските центрове не е като да си купиш гащи. Може и да има, ама по-вероятно е да няма пак. 

Та Ниваки-то е сигурно по-високо от мен, без саксията.  По аобсолютно същата причина, но с друг герой, си имам и две гледичии. Изобщо не съжалявам за тях! Специална селекция, едната разлиства в жълто, и постепенно става зелена, като всеки нов прираст е жълт. А другата отваря в зелено, след около месец започва да вади червени прирасти, а зеленото се превръща в бронзово. И нямат бодли! Също така не правят плодове - онези висящи шушулки.  

Снимката е от нета. Gleditsia triacanthos 'Sunburst' и Gleditsia ruby lace

Ох, започнах да си губя мисълта от толкова подробности.
Аз затова и рядко пускам нещо, започвам да разказвам, и в някакъв момент вече съм толкова подробна, че си казвам - А бе, кой го интересува? И изтривам каквото съм написала. Или пък започвам да пиша, и бързам, бързам, защото забавя ли се, ще си кажа същото, или пък - тези снимки са си същите като преди две години. Или - защо го разказвам сега това, мога ли пък за едикакво си да не разкажа... И не го пускам.  Но пък ми е много интересно като се върна назад и прочета нещо отдавна забравено 🥰
Предишната публикация беше написана с досада, защото аз тези неща много по-подробно и интересно (е, така си мисля) съм ги писала вече във форум Хоби кафе. Обаче пък от време на време тук наднича и дъщеря ми, която е далеееч далеч от тук, и примерно по телефона не би ми хрумнало да ѝ разказвам за градината. Когато създавахме това място, тя трябваше често да наглежда  брат си и сестра си, и направо беше намразила всякакви градини.
До такава степен не се интересуваше, че когато се появи първата реколта краставици, я изпратихме да откъсне, а тя на средата на пътя се върна да пита под земята като картофите ли растат, или над земята?

Вие със сигурност нищо няма да разберете от моите обяснения, но аз ще си ги разбера! 😂

Ох, много съм разпиляна, но да си кажа, че всичко е заради тази снимка:



И така, тук има опунция! Цъфти в жълто, но съм пропуснала да отбележа по-обилния цъфтеж. никаква поливка ен ѝ трябва, и за полусенчестото си място се развива чудесно! Нарочно е там, за да не я докосва никой, ако специално не се покатери по скалите. Има миниатюрни тънки бодлички, които и с очила ми е трудно да махам, затова просто не я пипам. Но пък съм опитвала плодовете. 
До нея розовото е центрантус. Също издържа на суша, не съм сигурна до каква степен, но е много сухоустойчиво растение.
Не зная дали да причисля това, че много се сее, към лошите или добрите му качества. Аз обичам непретенциозни цъфтящи, които се размножават без моя помощ, и лесно мога да махна когато ми писне от тях. Центрантуса го късам преди да направи семена, ако това е целта ми.

Оранжевото е хемерокалис, който някой зад блока (докато живеехме там) беше оскубал от градинките и захвърлил преди сигурно два дни. Също издържа засушаване, размножава се бързо, и прави висоооки цветове, когато види малко вода. Затова е и там, в една "дупка" между камъните, и го виждам само когато цъфти.

Стипата, известна вече като пони тейл, също се справя добре със сушата, и ако почвата задържа вода, особено пролетта, даже загнива.  Голямата трева е зебринус, тук остана на сянка и се превръща в зебра малко по-късно. Обича и вода, но търпи и без. Тази се превръща в голяма полусфера, но имам и с изправен стоеж, и отскоро две минита, които съм любопитна какви размери ще достигнат. Защо са две, а не едно, не знам, сигурно е била работа на мъжа ми да посочи тази бройка, аз не се застраховам.

Долу сивее рожец,също сухоустойчив, но точно там го е задушил най-ужасния плевел , с който съм се сблъсквала. Широколистен, като ягодка изглежда и пуска по метър ластуни, които много лесно се вкореняват на всяко колянце, и правят по 20см корен. На всичко отгоре цъфти и прави семена.  Домъкнахме го с пръст от друго място, и сега ми прави големи бели! Не мога да гледам растения по-ниски от 30см. 
Иначе сигурно може да замести детелината като тревно покритие 😂
 Има и нещо като юка, чието име не зная, или не съм си правила труда да помня или търся. Червеникаво е и няма бодли. Според мен търпи същата суша като юката. 

Направила съм си и списък, който ще допълвам, а в един момент сериозно ще редуцирам, защото толкова видове няма къде да насадя.

еригерон
гаура
лавандула
стахис
хелихризум
перовския
астра
малгарити двугодишнш
гипсофила
фестука глаука
стипа тенуисима
космос
салвии разни
делосперма
ириси
луковични
рожец
ерингиум
ехинопс
лопен
блатия (странното е, че расте и на сушави поляни сред природата)
ралица
калифорнийски мак
мак
ружа (алтея)
мащерки разни
риган
розмарин
седуми и семпервивуми

Имам за наместване още една висока 2,50 изправена ела, един бор, който също е като зебра, червенолистна смрадлика и два люляка. 

В момента има това, но определено не е толкова засенчено, не зная защо на снимките изглежда по този начин.





И новата площадка, в която "складирах" камък, вероятно ще се поразбута малко, за да се съчетае някак с новата част. Там ще редя и останалите плочи.



 Оградата, която правим заради пауните, ще си остане, иначе ще ми изпотъпчат всичко! 

Непременно има нужда от елемент, в който да се спира погледа. Засега зная само, че ще има чешма. Но искам и някаква барачка за инструменти. Или кокошарник за копринките, но на тях им трябва и друга оградка.  Няма да е такова, но не пречи да помечтая 😋








  


Интересно, че са на различни автори, и това го забелязах сега. Толкова си приличат!

 Всичко това, ако се случи, ще се случи догодина, и ще ми е любопитно как и защо са се променили вижданията ми или изпълнението. Имам такъв опит с кухнята. В крайна сметка се получи: "каква я мислихме, а каква стана!"