5 май 2022 г.

Пролет е напук на всичко




  Тази пролет ме зарадва по-малко от обикновено. Заради войната, заради цените , заради неясното бъдеще, оцветено в сиви краски. Заради новата порция стари автомобили на алеята, заради което трябваше да махна люлката. Заради несчетния брой порцелани, заради които се правят ремонти, за да се наместят някъде, за съжаление ремонтите по къщата много изостават. Заради котето, което два месеца лекувах от рана зад ухото, кастрирах го, и изчезна броени дни след това, за да се появи след две седмици с изсъхнал и вонящ от разлагането крак, и всички перипетии докато намеря някой, който да го ампутира за поносима цена. (Благодаря ти д-р Коко!)
  Вече не искам да мисля за бъдещето, каквото - такова. 
Правих разсади на домати, на една приятелка цъфнаха, моите за почти същото време отвориха втори същински двойка листа. За нейно съжаление и мой късмет, нейните домати заради разни неуредици се озоваха при мен, та има шанс юни да ям домат. 🙂
 Догодина трябва да съм снабдена с разните му там табли и тави, иначе е голяма хамалогия. А аз искам всичко да става бързо и лесно. Забравих, евтино 😁
  Преди доматите насадих лук. Заради студената пролет се притесних, че няма да мога да го ям, и се реших на тази дивотия. 
  



Хапнах с него две салати, после той залиня, защото с толкова почва няма как да стане работата. През това време този в градината избуя и нещата си дойдоха на място.

 Най-пъстрото нещо в ранна пролет при мен са игликите. Нарцисите са доста постнички, тук таме има и някое мускари. Лалета съм наслагала в транспортни саксии (за да мога лесно да ги вадя) там, където има място да ги сложа.












Следва, разбира се, най-цветният празник - Великден! Опитах пак с писалките с восък, ширпотреба, ззатова и не е кой знае колко качествено, измъчих се, честно! но стана приятно.






И....пролетта избухна! Нищо, че на трети май палихме камината 🤣
Винаги с голямо нетърпение чакам цъфтежът на тамарикса. Този недолюбван храст го садят край пътя и по магистралите, защото е много сухоустойчив и укрепва склоновете. При мен ен мога да го тествам на сухо, затова пък се превърна в дърво и ме радва много точно с този си вид!


 Шоколадовата лоза. Акебия. Нищо шоколадено няма, дори плодовете й са ужасни на вкус, но пък цъфти красиво.


 Лутеята пак изсъхна на 60%, но имаше и какво да цъфне. Всъщност ако не съхнеше, не зная как бих я озаптила, това е истинско чудовище!


  Кандилката, която е на слънце и сухо, цъфна седмица преди другата, на полусянка и мокро. 


  Клематис Монтана. Новото бижу върху арката. Омръзна ми да се боря с бодливите рози, и оставих само две, плюс този ароматен и нежен клематис. И един плачещ атласки кедър, който трета година се чуди да живее ли или да мре.






  Очаквам и цъфтежа на розите.







14 март 2022 г.

Петелът

 Имам си петел отново. Имах си.



Появи се изведнъж, и много искаше да е част от стадото пауни.

Лятото паунката излюпи четири яйца, оказаха се женски. И се получи истински харем.

Не зная дали заради харема се задържа петелът, но беше прелетял, защото стопанинът му, през две къщи, го сритал, задето се бие с другия и разкудкудяква кокошките.

Той се оказа много шумно петле, японско.

Не ми позволи да го приближа на повече от метър, даже в началото - на два. Слагах му храна пред волиерата, защото той много искаше да е вътре, и докато невъзмутимо си кълвеше, вътре паунката се опитваше да клъвне него.

Опита да спи над волиерата, което беше уютно и топло местенце, под покрив и до бали слама. Но изглежда котките го притесниха, защото след няколко дни се премести на бора до кучето.



Интересно, че постъпи точно както предишния петел, който също беше емигрирал в моя двор от същия стопанин. После да не кажете, че някой имал акъл колкото кокошка. 😉

Предишния беше едър и дорест, имаше си проблем с белия паун, и когато няколко дни се биха до кръв, замина в едно село.

Този пък, на 2 март, дойде под прозореца ми, изкукурига два пъти, след което чух стъпките му по покрива. Целия ден не се появи, и на камерите проследихме какво се е случило. Случи се, че прехвръкна в двора зад къщата, от там на улицата, и после хвана курс към стария си кокошарник. Любовно време е, чул е своята Жулиета. 😊

13 март 2022 г.

Баба Марта и глобалното затопляне

 Тази година сняг в Пловдив успя да натрупа колкото да търкулна три топки - само веднъж! Не беше март, беше на 28 февруари. Снежният човек не оцеля до март, той даже и два часа не оцеля.

 Снегът започна да се топи,, натежа, и аз побързах да обера трите сантиметра, останали от източната част на къщата. С тях добавих и оронените при рязането листа. Да, приключих почти с пролетното рязане. 


 Снежко е музикант! Фанфарите са истински, нищо, че издават само един звук. При това са много стари - последно са се използвали през моето детство. Въх! Какво написах! Много старииии.....🤣



А снегът всъщност заваля през нощта, и аз му се радвах като дете! Направих няколко нощни снимки, защото се очакваше до следващата вечер да го няма, както и стана. 😥







Следващите дни станаха толкова студени, че Март се оказа най-студеният месец от зимата!  Нощните температури бяха най-ниските досега, и то не за ден-два. Да дойде Грета да ми говори за Глобалното затопляне сега!

Но пауните усетиха идването на пролетта, инстинктът им ги кара да издават пронизителни викове и да се подготвят за любовния период. 


 Цъфналото дърво е калина, Viburnum x bodnantense ‘Dawn’.

Залага пъпките още през декември, и ако февруари е топъл, цъфти, и изпълва градината с упойващ аромат, подобен на зюмбюл.




6 януари 2022 г.

Торта Медовик - не е рецепта!

 


 

Моята по-силна половинка от години я бленува тази торта. Някога, някъде ял, и мнооого му харесала. Аз не съм от кулинарките, ако мога да не готвя - най-добре. Обаче с мъж чревоугодник съм усъвършенствала няколкото ястия, които въртя. Много съм добра! Рецепти от мен никой да не чака, както казва дъщеря ми (която от време на време прави опити да измъкне рецепта - Мамооо, как го правиш това? ) - мога да издам книга "На око и на вкус" !

И като прочеееттоооох - ПЕТ блата, и край - не я пипам! 🤨

Най-големия ми подвиг са четирите от белтък и орехи на торта Гараш. Толкоз. Това обаче защото обожавам Гараш, а Медовик даже не съм яла.

Само че в последно време ни се усладиха пелмените, а тях ги продават в Берьозка - където има и блатове за Медовик. Но там моя мъж ходи сам, и не му е дошло и на ум, че щом има блатовете, трябва да ги има и останалите съставки.

И се зачетох за крем. Четох, четох, поне 15 рецепти прочетох, и те никак не си приличаха! А блатовете отлежаваха в шкафа вече, обаче ходене до Берьозка не се очертаваше. Вече и срок ми поставиха - ще ядем тортата в събота. Няма да изпадам в подробности защо в събота, ама да знаете, че у дома хубавата вкусна храна се планира отдалече! 😂

Остана кварталния магазин. Там за Коледа взеха че заредиха маскарпоне. Викам си - ще поровя рафта, току виж са надминали себе си и са докарали и кондензирано мляко. То ясно, че варена сгущенка няма как да има....В краен с лучай заквасена и сладкарска сметана и готово.

 А да знаете колко лесна ми се стори рецептата! Бъркаш, смесваш и мажеш!

На щанда естествено нямаше никаква сгущенка, да не говорим за варена. Само маскарпонето се мъдреше, дори подозирам, че освен мен, само един още е купил някъде около Коледа. А сладкарската сметана - няколко марки, но пък все вегански.  И аз, като не съм гуру в сладкарското изкуство, и до сега не мога да схвана с какво сметаната, кръстена Готварска, е различна от тази, кръстена Сладкарска, освен по захарта. Имам някакви си съмнения за нея, ама си казвам - като ще е гарга, да е рошава, никакво веганство! Взех аз на Мегле готварската, обръщам - бре късмет! Без очила мога да прочета съдържанието. някакви си млечни нещица, царевично нишесте, емулгатори.... А такааа! Аз пък да взема да си помисля, че от каймака я правят.

Обръщам нашенската - от краве мляко. Браво! Това ми трябва! Даже две награбих, да станат общо половин кило, торта ще правя аз, ехееейй!!! И две заквасени. 

Прибирам се - ей сега, казвам си, ще ги разбия и съм готова. Започвам с готварската - мда, тя затова не е сладкарска, никакъв сняг няма намерение да става. Обаче бях забъркала заквасените със захар.... Ами ще добавям, може да сгъсти. Защото пък сладкарската веганска разбие ли се, сложиш ли заквасена, веднага става много хубава гъста маса.

Слагам и двете заквасени - тц, нищо не се сгъсти. Обаче пък се получи едно солидно количество...

Да, ама вечерята мен чака. И аз, нали съм прочела 15 рецепти, реших - ще правя компилация. Вадя едно голямо масло. По рецепта пише 200г, аз обаче за какво ще ги прибирам сега някакви 50г? С тях и без тях. Я да ги бухна и тях към крема. Речено сторено. Оставям ги да омекват, през това време слагам маса, разсипвам и сядам. Обаче нали все някой нещо е забравил, аз, като стана, взема че заходя покрай маслото, и с миксера - брррр. Пробно само. Моето пробно направо щеше последно да стане, защото я опитайте да разбивате с миксер полуомекнало масло. Значи - като не е омекнало, се разхвърчава навсякъде в купата. Добре, че предвидих дълбока! Обаче това полуобекналото се намотава само на бъркалките и те издават един измъчен РРрръъъмммм, рррръъъммм. Спрях. Стоически ще издържа. Ще чакам да омекне. Иначе - отиде ми миксера! А той ми е подарък от сватбата! И е здрав! И не защото не го използвам!

Тука отварям скоба, да се оплача как ми изгоря пасатора от сватбата. Него си го купих там с някакви пари - "купете си каквото ви трябва" , и на нас ни потрябва пасатор от ТСМ, не зная съществува ли това нещо още. Та това е един магазин, в който има върнати от клиентите немски стоки, или такива с някакви дефекти по външния вид, или с повредена опаковка и т.н. Чуден пасатор се оказа, докато един ден нещо вътре се стопи и повече не ставаше да си правя майонеза с него. И си купих един евтин, в крайна сметка за едната майонеза и консервирани домати ми трябва. Да, но кой да знае, че този, евтиния, бил и пет пъти по-слаб. защо бе, хора, правят изобщо такива уреди??? За каква икономия на ток ще става въпрос, като аз пет пъти по-дълго ще трябва да разбивам, и понеже не съм от търпеливите, при първа възможност ще си взема мощен, и този ще отлежава за зор заман, или ще увеличи пластмасовия боклук на планетата.

Та такааа, за маслото ставаше дума. Аз, сигурно, пак не изчаках достатъчно, защото маслото не се разбиваше според представите ми, и му долях от голямата купа със сметаните. И като се разхвърча това нещооо!!!! И никакви изгледи нямаше да се получи някаква гладка емулсия, и как да стане, като сметаните ми са студени. Хайде, пресипвай в една кана специално за разбиване на хвърчащи неща.

Бих, доливах, бих, доливах - стана с една идея по-гъсто. Даже не долях всичко.  Пак греда. И сега? То аз мога и на попара да си го надробя, обаче как да скърша мечтите на милото и въжделенията му по медената торта, връщаща му някакви прекрасни спомени, теглеща го към щастливото в миналото, носеща сладкия вкус на носталгията? Ах....

Еврика! Имах отпреди няколко дни остатък от цеденото мляко, бях го цедила 24ч и беше мнооого гъсто. Викам си - сега ако не стане, вече ще дробя попара. И ще гледам сърдити физиономии. Няма да е лесно, хич. То е като да обещаеш играчка на дете, и да му купиш китайско менте, което си е направо счупено.

Е да, но стана! Не чак толкова гъсто, но можеше да се маже. Обаче все пак течно. 

Извадих ринга, за да огранича някак теченето, ако се налага. Да, но той със сантиметър по-широк. Хм. Сложих го все пак. Намазах, наредих. И тъъъкмо да я прибирам, силната половинка се обажда като черна станция :

 - И отстрани я намажи! И отстрани са намазани! 

А бе, човек, сложих ринг вече!

 - Не, намажи я!

Отворих ринга, кремът така и така се беше стекъл, размазах го, затворих от трети опит, и тръгнах пак да прибирам. И чувам пак черната станция:

 - Сложи й капак!

Този път вече зяпнах. Обърнах се, гледах две секунди неразбиращо и питах - Ко?

- Сложи й капак, слага се капак за да не се изпари крема и да попие, виж, прочети малко рецепти как се прави торта Медовик!

И това казано с такава увереност, че за секунда се усъмних, че точно след 15-те прочетени,в шеснайстата е пишело за капака....

Това вече ме доведе до истеричен смях, така се хилих, че за всеки случай оставих тортата на плота.  Ох, добре, той е инж.технолог, щом казва... Аз измислих нова рецепта, той нова технология. Турих и един капак и я прибрах. Зер, ако не стане тортата както си я представя технолога, поне няма да се изпари! Което не зная дали не е по-хубавото.

Послеслов. Ядох торта. Не ми хареса (достатъчно). Ами това е 😂

26 декември 2021 г.

Последно за 2021г

 Да сложа някоя снимка на градината (и на Бела), защото отворя ли - пред мен измамника Любчо от последната публикация. Във всеки случай OLX и БАЗАР вече имат съобщения на всяка страница, че данните на банковата карта не бива с никого да се споделят. На мен ми беше забавно , но май доста хора са били ужилени. 😕




   При мен - никакъв ред и последователност в спомените. Имам си нагледен (положителен) пример от една приятелка как се води блог. Даже сама се критикува, че не е успяла да спомене всичко. Може да разкаже увлекателно всеки един детайл от градинарските си подвизи. А аз ги виждам само като рутинна работа, и не пиша  много за тях.

Същественото, което успях да свърша - разплетох една плетеница от клубени на ириси.


 Наистина се бяха наплели като килим - едно през друго, едно върху друго, поне десет и повече години пълзене. Имаше и с дължина  близо 40см. Най-малко бяха от един специално поръчван сорт, който на картинката беше бял с тъмно лилави краища, а се оказа със светлолилави. Него си го оставих там, да видим дали съм го улучила. Другите два сорта  се различаваха по дебелината и цвета на клубените, но и там, заради големината, могат да станат грешки. В крайна сметка се наложи да изкарам всичко, само тези, здраво вплетени в офиопогона не успях. Имаше и такива, докопали се до тинестата част на езерото. Иди ми разправяй после как ириси не виреят на влага. Там, на повърхността, където само корените бяха натопени в тинята, много си им харесваше.






Това разораното беше насадено с ириси и запълнено с някоя саксия луковици, но на вид си остана почти така, затова не намирам смисъл да го снимам. Имаше и още една купчинка клубени, та всичко накрая отиде в един голям транспортен контейнер с дръжки, но перспективата на снимката не е в негова полза, затова оставям кофата от фасаген, или каквото е там, повечето са запознати с размера.

После три дни садих на една чужда, но пустееща поляна, където троскота се е оплел както моите клубени, и пролетта непременно трябва да започна там да пръскам за житни.

Там ми е експерименталната градинка от сухоустойчиви цветя. Две добри души ми бяха пратили огромни пакети от своите сухоустойчиви, от които, за съжаление, нищо не е достатъчно сухоустойчиво за онези условия. И умря, или беше погълнато от троскота. Или аз предвидливо си насадих в моята градина, защото на поляната ми се стори, че нямат шанс.

Пролетта ще зная със сигурност. Останаха моите диви хемерокалиси, които на времето бях прибрала от една купчина боклук зад блока. И астрите също оцеляха. Оцеля и една дървовидна ружа, обаче мургавелковците, които последно там косиха и рязаха дървета, са я взели за вредител, и са я оставили на 10см. Без поливане в Пловдив - толкова.

Слагам и някоя ноемврийска снимка, че то на клубените какво да им гледаш... 

Всъщност опитах по време на най-активния листопад да направя репортаж от място, но се оказа прекалено трудно през телефона, и си го спестих. Ще има още много листопади, за които, надявам се, ще съм жива здрава да разкажа. За почистването на листата най-вече, които ще стават все повече. 🤣

Бербериса е огнен, и е точно пред очите ми, докато цъкам на лаптопа.



    Японската махония винаги цъфти по това време. Листата на кайсията над нея отдавна ги няма. Всъщност те първи окапват.



           И една снимка от моята подредена мисловно приятелка 😀 С Тошо. Тошко Африкански, заради дъъъългата опашка. Не зная защо за снимки я крие, вместо гордо да я пери на въпросителна.







30 октомври 2021 г.

Виртуални измами. Любчо трите точки.

 Много се надявам тази публикация да не се окаже от най-честите попадения сред търсенията в моя блог. Както стана с Играете ли Лото спорт? Това май го изтрих с изчезването на империята Лафка. А го написах, защото пробвах, за да се убедя каква голяма нелепица и лов на шарани е. Само "Роза Еден" го беше била по попадения на търсенията. 😉

Затова няма да кръщавам публикацията - попадали ли сте на измами в олх? (или другаде, все тая)

Та продавам аз разни паници, порцеланови. Сега е мода да си имаш стар български сервиз. То няма и как да имаш нов, защото фабриките са приватизирани, разграбени и затрити.Но се намират из тавани и мазета , подаръци за сватби и юбилеи, нови новенички български сервизи. И стари, разбира се. 

Някой друг път ще разказвам за порцелана.

 

 И не щеш ли , WhatsApp светна! Това заспало приложение го ползвам само за приятелите в чужбина, защото целокупния български народ е фен на Вайбър. 

И отсреща - непознат номер , но пък със снимка и име! Снимката - готин мъж на около 42-45, баш за зарибявка на лели, а и не само.

 


  
 

 

 Любчо, Любчо! Тази люта чушка казва много, и никак не се върза с последващия ни разговор. И ха познайте защо Любчо иска да си говори с мен? Сервиз ще купува! Брях, викам си, ударих кьоравото! Защото паниците къщи всъщност не ги купувам аз, а моя мил съпруг, и имам толкова комплекти, колкото дрехи. И използвам всяка възможност да се отърва от нещо. Но половинката е скъпар,защото му се свиди порцелана,и такива цени праска, че е цяло чудо да се продаде нещо!

Любчо започна с неадекватен въпрос, което в комбинация с избора на приложение и чушката ме поставиха нащрек.


 Ииии, както прави впечатление - и аз веднага започнах да прехвърлям в ума си в кои държави го има името Любомир, защото беше твърде книжовно обръщение, за да е на някакъв неграмотник от един специален етнос. Обаче нали ми е важно да продам, се запенявих да обяснявам какъв ми е сервиза и защо е ценен.

Любчо ме изчака до вечерта, може би за да изгубя надежда , че ще продам, и ми изпрати съвсем грамотно съобщение:


Аз, естествено, не зная как работи, но пък предишните грешки започват да избледняват. Зная само, че има товарителница през олх, която е за Спиди и Български пощи, а аз твърдо използвам Еконт за чупливо, и надълго и нашироко обяснявам на Любчо, че тази работа няма как да стане.

Той обаче продължава най-спокойно, като робот. То за робота става ясно по-късно, и е с краткото име бот, но аз все още имам надежда, че ще продам пустия сервиз, и дори ми става интересно, че ще науча нещо ново.


Хоп, удрям на камък. Няма по-просто нещо от това да те упътят веднага. И естествено, събирайки всички части на пъзела, знам, че си имам работа с измамник.



И тук може би играта щеше да свърши, ако просто го бях блокирала, но дяволчето в мен реши да вляза в роля и да отнема от времето, в което ще изпробва да излъже друг.

И ето, ние вече няколко часа преговаряме. Аз все още ровичкам, защото ми е много интересна схемата на измамата. Винаги съм се чудила как хората се връзват на уговорки от непознати, ето, че имах възможнот да го разбера. 

Аз не лъжа. Сигурно се броят на пръсти моите лъжи, които в крайна сметка са послужили само за защита. Моралът и ценностната ми система не позволяват да лъжа. Така се живее далеч по-лесно. Обаче в този случай имах насреща си измамник. И влязох в роля.

В шести клас ходих няколко пъти на театрален кръжок. Определено направих впечатление. Но някак не ми идваше отвътре да се правя на нещо, което не съм. Затова се отказах. Не е за мен.

Но да продължа с новата си роля. Имах нужда от спешно подкрепление, което да потвърди съмненията ми, и това беше моя син. Тийновете, знаете, имат свой свят, от който ние отдавна сме се откъснали. Като добавим и разликата във възрастта ни, която прескача едно поколение и забива чак на второто, можете да си представите какво прозорче към света си имам.

А моето прозорче отдавна ми разказваше за индийските измамници, които се помещават в една сграда, по няколко в апартамент, с голям офис, където всички заедно работят. Работата им е да мамят американски баби. Винаги сме се шегували за това как би могъл да ме измами "Дай едно гаща плява за нашта магаре", но се оказа, че има и хора, които безкритично и доверчиво са следвали инструкциите.

Сега единственото, което целях, е да печеля време. Дълбоко в мен идеалиста се размечта как ще опандизя тия копелета 🤣  Започна разиграването.



 Тука преводача вече не си върши работата, аз се правя на луда, защото той не е наясно колко грешно превежда. Само че вечерята ме чака, ще ме чака и Любчо. Най-важното е, че получава каквото иска.


Харесва миии!!!! Ама много ми харесва! А на него още повече!!!!! 

Любчо също се е изморил, кой знае на колко линии "работи", и утре е ден!

 



То е ясно какво не може, ще е интересно да се чуем ;)

На следващия ден Любчо сигурно спинка, харчил е вечерта крадени пари. Аз обаче , нали искам да си продам сервиза, давам зор.


 

 

 Охооо, има раздвижване! Ще ми се изясни , значи. Кодера сигурно е купонясвал повече и спи до по-късно, защото Любчо ми го пише това чак в три. Ами почивен ден е все пак! За тези, на които не им е ясно, това е група, в която участват много хора, и всеки има своята позиция и работи по нея. Кодера е този, който прави фишинг страниците. Тоест залага кукичките за шараните. А направо ги виждах как доволно потриват ръце.

Напълно е възможно да е само един ,Супермен, даже Трите Хикса (или трите точки, както се оказа), но обикновено работят в група, и то доста голяма.

Аз пък отидох да ръчкам сина ми,спешно да ми се притече на помощ, за да не объркам нещо.

Ето я и заветната кукичка.Не искам да будя подозрение, затова задавам обичайните въпроси.




Аз, естествено, направо не смея да цъкна. 🤣 Все едно някой ще се протегне и ще ми бръкне в джоба, хаха. И тук младежта взима нещата в свои ръце. 

В момента, разбира се, не мога да покажа какво ми изпратиха, защото връзката е активна само около час. И аз не се сетих да я снимам.  Зоркото око на младежа забеляза, че се използват само от рускоезични този тип кавички.

Ха ха , любопитно ли ви е? На мен ми беше СТРАШНО любопитно.


 

 И сега кака ви трябва да цъкне на Получаване на средства, ама точно това не се сетих да снимам. Там имаше една форма, в която трябва да попълниш - 

Номер на карта

имена

смс парола

твоя парола

CVV

и забележете - наличност!

Защото ако няма наличност, изобщо не си струва да се хабят патрони.

И докато мислим как да продължим, аз му пиша глупости. Веднага, след като написах долното, отсреща ме блокираха.


 Нееее, това не е краят! Щеше да е много скучно да свършим така. Искам още да си играееееем!

Предполагам, че е настанала паника, кодера е правил проверка. Моя кодер пък се възползва и докладва домейна на безброй места, общо взето докато му се изчерпа търпението. Междувременно провери и домейна, оказа се, че е украински, купен от рускоезичен, с името (със сигурност е като нашето Иван Петров) - Сергей Никитин. Преди това правихме много проверки как се превеждат фразите му от руски на български и от български на руски, и установихме, че използва много лош преводач. Гугъл се справя по-добре, да не говорим за 

Дори продължих да имам съмнения, че е рускоезичен, но пък допуснах, че този, с който си пиша, е възможно да е от Казахстан , примерно.

Помощникът ми веднага ми намира CVV генератор, и попълнихме формата с фалшиви данни.след като ги изпратихме, отсреща се успокоиха, и играта продължи. Нов акаунт, или поне променен.



Язък! Тъкмо свикнах с Любчо. Този новия започва разговор, няма и десет минути след последния, с Добър ден! 🤣


 Аха, искат да ми източат и друга карта.

Аз все още мечтая да  опандизят наглеците, обаче се оказва, че във виртуалния свят нещата не стоят така. Това е схема, изпитана от години, и е почти невъзможно да бъде разбита. Тоест - нищо не може да се направи, освен да им докладваш домейните. При което, те - виждайки, че не могат да ги използват, си купуват нови. Цените са от 2 до 10 български лева. Смешно. И тъжно. 

 Ние чакаме следващия домейн. И печеля още време.


 Каква жена бе, човек? Даже не се сещам какъв жаргон е използвал, за да го преведе така. Трите Хикса иска да изтегли и другата ми карта. Аз пък съм готова да му дам колкото иска карти. Наличност по първата - над 4000 долара. Обаче , то на нищо не прилича този преводач! Не ме сдържа и питам:



 Лююбчо трите точки изобщо не смята да ми отговаря, защото е прочел най-важното, и е щастлив! Аз пък лекинко подсказвам, че съм влязла в час. Яндекс е руския браузер.

Йес, Йес, Йес!

Чакай малко да му охладя ентусиазма!


 


Той вечe е решил да ми отговори за купуването на жената. Е , не мога да повярвам, че това е превод от руски! Единственнно ми идва наум, че ми обяснява как пише , докато кара.



 Ние (със сина ми) сме в недоумение. Т9 е телефон с бутони.

Добре. Продължаваме нататък. 

   

Излиза ми отново това:



Чакай аз да питам Любчо трите точки! Кой ще ми получи супника? Аааа, кака ви пази старата снимка!


Сакън! Искам да си продам сервиза! Стой , Любчо! Нищо не връщай! Любчо вече губи търпение, може би и доверие, все пак от обяд го разигравам. Но друго си е да ти дават надежда за кинти!



Аз се притесних малко, че Трите Точки не може да преведе правилно "припрян", но разчитам да хване смисъла. Но пък се е информирал за куриерите. 😉 Разчитах, че използва и малко истини, за да е по-достоверен, даже проверих да не би Леоекспрес наистина да са започнали да работят и през почивните дни. Трънки. 

Любчо започна да се изнервя. Чакай да се кротна малко. И да дам надежда! 😁



Пиша аз генерирани данни, цъкам, и не че очаквам да получа пари... чакам да видя Любчо дали е разбрал, че не е друга карта. Той пак ми пуска нова фишинг страница. Започва да пише пълни глупости, аз обаче съм пас и следвам инструкции.




ДА НЕ ОТИДЕТЕ НИКЪДЕ! Хахахахахах

Ти ши каиш!

 Нали вечеря ме чака! Ааа, колко време изгубих в глупости! И естествено, аз половин час не се появявам. Обаче хората ме чакат! И Любчо ми звъни! Ами сега! Умирам си от любопитство какво ще се случи, ако вдигна, аз с руския се оправям чудесно, обаче моя мъж изобщо не е възхитен, че си общувам с непознат! Хич и не го интересува каква игра си играем. Тюх, да му се не види! Измислих го в крайна сметка.



 

На работа съм - готвя, слагам, вдигам, шетам....Предавам щафетата на сина ми, защото на тази фишинг страница има чат с поддръжката. Куратор или каквото е там. И моят син свиква международния съвет, състоящ се от тийнове от Естония, Полша и Бразилия, и започва някакво чатене и лудо кикотене. Здр ко пр и будалкане на какви ли не езици. Ми човека каза, че могат да се задават въпроси. Какво са питали, не получих адекватен отговор, но отсреща изтриха връзката хаха.

 

Ааа, без такива! Аз не знам! Ама наистина не участвам! Аз правя салата!


Тука го оплесках с писането, но разбрал - неразбрал, много важно!


Кой идиот бе! Алоооууу! Щял да ме бомби с смс-и хахаха. Ми хайде де! Тоз пък! Само като е на работа купува сервизи! Сигурно не може с неговия бутонен Т9 да се свърже с Румен. Обаче не се отказва! Аз пък не спирам да му давам надежди.

Крещяла му подкрепата. Ми да крещи! Даже зная какво казва!


Ей сега ще напусна работа, само да измия още някоя чинийка! 

 


 

 Мхм, и тънък намек правя. Ами близки си станахме някак, втори ден чатим, последните девет часа не губим връзка! Става ми все по-забавно. Направо мило.



 Любчо даже става непредпазлив, иска само една парола, само една, ама само да я въведа най-сетне! Ми аз такива суми му посочих като наличност! Ще почива на Бахамите! Нещо не се получава превода, язък!

И лееекинко подозрителен е станал. Но пък нищо не губи, нали?

 


 


Ми тъй е, Любчо. Не е лесно да разиграваш измамници. Още ще поработим с теб. Синът ми цъка игри вече, ще трябва сама да се справям.

Милинкия, опитва се да покаже загриженост. Давай, става интересно. Малко ме е страх да нагазвам в лични теми. Пък и насреща си има младеж, а може и тийн. Ще оплета конците.

 


  Ясно. Разбрано = Понятно. 100 процента рускоезичен. И да, интересно е. Групата обаче иска да почива. Ах, получих и гифче за лека нощ! Колко милоооо! 😂




Неделя е. Любчо се е събудил с добро настроение, сигурна съм! Даже е побързал да стане! Готов е с всичко! Аз съм изпаднала в размишление за безнадеждността на ситуацията. Нищо не може да се направи. Някакви домейни, които те отново ще си купят. Това с българския номер не ми е особено ясно, но и него са го измислили. Докладвам на олх, и получавам отговор да внимавам и куп глупости, пуснати от техния бот. 

Нещо не ми се губи повече време, няма смисъл. Започвам да обмислям да кажа, че съм размислила, и няма да продавам. Обаче си умирам да видя реакцията, че всъщност аз мамя него.



Много отговорно това момче, значи! Чак симпатичен да ти стане! В чата не е Румен, а Ангел, и аз чела недочела, вече започвам да се будалкам.



Пък откъде я научи тази думичка? Не върви на един интелигентен мъж да я използва в разговор с непозната. Нищо, прощавам му. Учи в движение. На мен повече не ми се играе.


Седя и се пуля какви са тези цифри. Във всеки случай нищо не ми говорят. Отпивам глътка кафе и ми просветва - трябва да е номера на картата, който му изпратих! Плаши ме значи.

Любчо, жал ми е малко за теб, обаче аз излязох от роля, и казвам истината.

 


  Бебче! Ооо, харесва ми! Мога да си представя, че си тоя от снимката. Трудно ще преживея, ако си мисля, че си  тийн. Ух, ты!



Ахахахахах , вярно, че е смешно. А аз си мислих, че вече са ги свалили и си купуват биткойни. Е какво правиха досега??? Тц тц тц...

Получих и предложение за женитба. Това интернет измамите са хубаво нещо! Брех! Как ми вдигат самочувствието! Чак забравих да сменя езика.

 


 

Три дни, миличък, три! От петък обед.



 То е ясно, че не си Сергей. Следва разговор на руско-български, защото на мен ми е по-лесно да разбирам на руски, отколкото със скапания преводач. А Любчо е впечатлен!


Нещо не му се отдава да ме дразни. Но аз съм снизходителна. Все пак се чувства малко унизен. Ще е хубаво, ако не е малко, а много. 

Това не му пречи да продължи да наглее.


  Мчи как!



Тука нещо май се губи, защото съм сигурна, че след пълнените пиперки и Варна попитах за Орел и Решка. Едно интересно предаване, с две издания за България. Които съм гледала. И не беше трудно да се досетя откъде му е информацията.Става въпрос за двойка, която пътува по света. Хвърлят Ези- Тура (орел и решка), и единият има за два дни 100 долара, а другия - безлимитна карта. И карат с каквото имат, като ни представят най-добрите, а понякога и лошите неща в една държава. Например Столипиново в Пловдив. Но съвсем не откъм лошата му страна. Или абитуриентските балове. Или пък развлеченията във Варна и курортите до нея. Ето затова се е размечтал Любомир. Гледа и пътува, може би и наистина пътува.

А Емилия е водещата на едно от пътуванията. 

На телефона не виждам видеото, само на лаптопа, затова ще пусна и просто линк. 


https://youtu.be/AR4f5aJ2JIU


 

А на другото - Мишел.  Много са интересни, особено второто. Има субтитри, превод на български.Не мога да преценя доколко са добри, аз го гледам на руски.

https://youtu.be/_nsXuJfe7S8


 

 

Напълно е възможно някой, който е продавал цветя да е изгорял. 😪


 Да, забравих, че е почивен ден.

Вървим към приключване. 

 


 Чатихме още малко, стигнахмме до там, че получих и звуков файл, абе много се сближихме ;) Почудих се как да го преметна и за биткойните, но ми е мътна Индия, а моето момче не искам да намесвам. 

Надявам се, че ви е било не само интересно, но и полезно.

Повече за този вид измами, с подробности, разказва един пухчо в това видео. (на руски) Малко трудно му се разбира, аз го изгледах два пъти. Каза, че е най-добрия, неговата команда заработва най-много. Не спомена България, ще продължавам да си мисля за Любчо трите точки като за онзи от снимката. 😉

https://youtu.be/_pvLP8Z0J50