Започна ме есенната лудост

 Надявам се както и започна, така да ме държи дълго! Есенната лудост, ако не става ясно от заглавието.Дъждовете спряха, новите плевели са направили мъхесто килимче, където са намерили свободно местенце.Полянките започват да се нашарват с жълто и оранжево от падналите листа. Все още цъфти,все още зеленее.

   Лилавата лагерстремия е най-бърза. Прекрасна огнена дрешка си има!

Декоративната ябълка се е петносала, и ябълчиците са се слели с цвета на листата.

 

   Кленът Sango kaku няма съвсем типичната лятна окраска , отдадох го на това, че е в сянка през половината ден. Имам наблюдения върху един на пълно слънце, и даже малко се съмнявам в сорта на моя 😁 Но зимата стеблата му са ярко червени, затова му прощавам. От светлозелен премина в лайм и вече върви към жълто. Прекрасно се комбинира с тиса зад себе си и като цвят, и като текстура. Направо са родени езин за друг, по-скоро за един зад друг.

 

Сега трябва да измисля как да убедя половинката, че това дръвче има нужда да се подреже, за да се оправят пропорциите, и да се посгъсти. Трудна задача. Минава два метра. Този, с който го сравнявам е на пълно слънце, и не бърза да расте особено.

В предишната публикация показах червените стебла на Cornus alba 'Sibirica' , въпреки че по това време ми се искаше да покажа цикламените му листа. 😥 

Другият ми дрян - Cornus stolonifera 'Flaviramea',ще стане с жълти листа, но в момента е съвсем безинтересени зеленолистен (и зеленостъблен).

Този, на който търсих дълго името (да не помислите, че ги помня наизуст 🤣 ) трябва да е Cornus alba 'Gouchaultii. За никое име не съм сто процента сигурна, защото не пазя етикетите, а и ако съдя по интернет информацията, търговците, които ги продават, си ги кръщават както им хрумне.

Независимо, че листата му са нагризани от някаква гадина, оцветяването му е разкошно! Не съм го пръскала, защото гадинките са много и ядат толкова растения, че от една страна ще фалирам, от друга - ще се отровя, ако им обръщам чак толкова внимание.

Не всеки има дрян на фестони, нали? 😀 Когато остане без листа, стеблата му стават тъмно червени.

Има и още един с тъмно червени листа, него вече си го знам - Корнус алба елигантисима. Има свойството да остава с пъстри листа и на сянка. Бяло и зелено. Е да, ама не съм го снимала. 

 Сега като се замислих, имам си и един, който става с розови стебла, но е на такова безумно място, че от обида няма да се оцвети сигурно.

 Тази хойхера също промени окраската. Лятото е светло зелена, до жълтеникава, с винени жилки (има някъде отзад такова листо), а сега е старо вино със зелена периферия.Както трябва да се очаква - не помня името. Все пак я открих - heuchera High Hopes

И хемерокалисите в своя есенен пик, съвсем скоро листата им от жълти, ще погрознеят. Това е другото жълто, до хойхерата.

Сега на салвиите. Тази ми е любимка - Salvia x jamensis 'Hot Lips' . Цъфти от края на пролетта докато студа я хербаризира. Става голяма топка, 80см, стига да получава храна и вода. Това за водата е много важно за цъфтежа! Пролетта я подрязвам 20-30см. Може и късно есента сигурно, но е полу вечнозелена, затова не бързам. Мисля, че сега ще я подрежа есента, защото е полегнала на полянката, затова и не съм я снимала цялата. Само цвета.

Тук на 30 септември съм снимала една, която пролетта насадих в чужда градина.

Ей ме там - долу в дясно, увековечила съм се. 🤣 И още веднъж, с още една салвия в близкия план.

Тези двечките - розова SALVIA X SUNCREST® 'Flamenco Rose' и лилавка , са още неизучени от мен. Насадих ги есента, но може би не им беше достатъчно светло, или им беше тясно, или бяха гладни - не зная, но се разцъфтяха преди две-три седмици. Листата им са различни, значи разликата не е само в баграта.

С името на лилавата стигнах само до Salvia microphylla ,нататък не мога да съм сигурна. Вероятно  'Mes Azur' , видях страхотни снимки в нета, май ще трябва да ѝ търся ново място. И не само! Видях много снимки в нета, на салвии, не зная как ще спя спокойно тази вечер. 🤣

  Още една салвия. Този път градински чай. Salvia officinalis Сега като се замислих - нямах намерение да снимам салвиите. Но тези цъфтящите просто не може човек да ги подмине. А за градинския чай щях да разсъждавам какво да го правя. Ами голям стана! Видях го в Балчик, в Двореца, по-точно в ботаническата му градина. Само че тази, горе над двореца, където не зная поливат ли някога, освен че е стръмен склон и там вода не може да се задържи. И там видях измъченна салвия, но пък толкова хубаво сива, че ми се прииска да я имам. Но като е измъчена си стои малка, и сива. А като е напоена, започва да придобива по-зелен оттенък, и расте ли расте... От нея може да излезе страхотно храстче, дори мисля, че мога и да я подстригвам на топчица, само дето няма да цъфти в този случай.

 

 

Имам още четири вида, но за тях - друг път. 

 Точно щях да публикувам и да лягам, и се сетих, че не случайно заглавието е такова. Забравих най-важното! Новата лудост е да махам плочи и да ги редя на друго място. 

 Плочите вече са излишни , защото храстите пораснаха, и е невъзможно да се следва пътечката.И на притъмняване аз реших да ги махам. Е, махнах ги. Тревата е расла години наред върху тях, и имаше и такива, които едва личеше, че са там. Като тази:

 Очертанията са на коренчетата, а оттам нататък стърчи и тревата. Навътре стърчи. Дупката отгоре е от плочата.  Направих няколко такива дупки.Само че се сетих да ги снимам като ги напълних с пръст. Имаше си доста за пълнене. А ги запълних веднага, за да не се претрепем , ако в тъмното по някаква причина скитосваме из градината 🤣

Плановете са да ги изместя на една нова полянка, на мястото на умрелия син смърч. Твърде малка и твърде неудобна за косене полянка. А и няма място за садене 🤣 Ако се питате къде ще садя - между камъните. Така борбата с плевелите става по-лесна. Даже съм започнала с прекрояването на градинката, но няма да разберете много. Ето и новото място за плочите.

 Няма да е съвсем така, но ще ги наглася. Със сигурност няма да ми стигнат, и ще се огледам какво още мога да извадя, он две съм си отделила за място, което трудно се коси. И изобщо около цветните петна е хубаво да има завършек от нещо такова, за да не кося цветовете, полегнали върху тревата.  А тук само на пръв поглед няма нищо!

 Няма да ви отегчавам с незавършени проекти, днес ми хрумна и как да придам завършен вид на желанието на стопанина да има "нещо голямо и жълто" на едно никакво място. И съм доволна от себе си :)

 

 

Лятото си отиде

 Лятото отдавна си отиде, но ми дойде мерака да пиша в блога. Имам си нов телефон! Което означава - ново фото, далеч по-прилично от досегашните снимки.

   

  Вали вече седмица, и колкото и да е неприятно, тихичко се радвам, че водата ще иде дълбоко, защото измина една общо взето сушавав година с ненапоителни дъжчета. Разглеждам снимки на момичетата от различни краища на страната. Есента там е оставила своя отпечатък, в Пловдив едва започва.

  Първо пожълтяха папурите. След това листата на корнус алба трябваше да станат тъмно цикламени, но те вместо това, както и всяка година ес получава, биват нападнати от някакви гъбни болести, стават направо кафеви, почти изгорели, и окапват. Затова пък до пълното облистване пролетта, стеблата са ярко червени и са един чудесен акцент през скучните студени месеци. Тази година като че ли за първи път забелязвам окраската на ориенталския лилиум. На общо зеления фон е като факла! 

   Точно смятах да покажа моята Thuja occidentalis 'Blue Balloon', цъкам си в Гугъл за да уточня как точно се изписва името, и намирам моята все още малка, и зимна туичка да се мъдри в един сайт за продажби на растения. 

 Написах им имейл, като за компенсация задето трябва да си потърсят друга снимка, им пошушнах, че туята не става кълбо 50см , както лъжат купувачите, а далеч повече. Та моята , с подстригване, е застанала една такава мошна 80см топка на завойчето, за което място много опищях преди години, като я насади моя мъж.

 Тук е полегнала от едноседмичния дъжд, и все още зелена. Оловно сивия оттенък започва да придобива, когато температурите паднат под нула. Колкото по-студено, толкова по-сива.

Онова дръвче до нея, на горната снимка, е един прекрасен люляк на присадка, бял, който ненадейно изсъхна.

Зад него се мъдри една друга туя, която става лилава, но ме е страх да ѝ потърся името в нета 🤣

За нея - друг път!

  А тази , вече много висока, спираловидна туя, вече много години запазва тясната си форма, благодарение на това, че есента една немалка част от листната й маса пожълтява и се губи. Първо се тревожех, но сега си давам сметка, че тя няма как да остане толкова вталена, ако не хвърля зеленината си. Тук се замислих как да я нарека, защото това не са листа, съответно листна маса. Но не са и игли. Ще се образовам, и ще го допиша.

 

 

 

Тази година проведох експеримент със зокумите. Седем на брой. Експериментът се състои в това, да ги орежа така, че да цъфнат догодина. Една година опитах. Ноооо, орязах ги кажи речи преди да ги зазимя на втория етаж. Следващата година късно се облистиха, и първите цветове бяха в края на август, когато те всъщност почти престават да цъфтят. Правят пъпки, които не се отварят заради студовете.

Затова тази година ги започнах още в края на август. Върви ли някоя клонка на прецъфтяване - режа.30-40-50см от пръстта, според зависи. В средата на септември вече режех и тези с по едно-две цветчета, нямаше за кога да чакам. След това ги полях няколко пъти с разтворена амониева силитра. Намерението ми беше да се облистят по-бързо и по-гъсто, заради азота.

Получи се! Сега очаквам да се получи и цъфтеж скоро след като ги изкарам.

Снимала съм пъстролистния, като се надявам на него да се видят най-добре новите филизи. 

Догодина ще докладвам за резултата, и вече мога да давам и акъл! 😂

Завършвам с няколко кадри, които ще послужат за сравнение след не много време. Когато е колкото красиво, толкова и носталгично.

 

 

Листопад

 След вчерашния дъжд и сутрешния вятър, в градината почти не е останало жълто, оранжево и червено.Земята е посипана с листа, но предните дни успях да поснимам малко. Съжалявам единствено за върбата, имаше чудовищна оцветена в жълто корона.
    Строежът и той върви, време е и за него да напиша нещичко тия дни.

 

 Тази година "лъвската глава" е червена. На фона на аукубата кленът е прекрасен.

Тревите са полегнали и разхвърляни от дъждовете. А разчитам на тях за зимата.
 

Космосът много закъсня, но ме радва до късна есен.

Каликарпата хвърля грозни листа есента. Но това, което остава е поразително!

Пиракантите също са храсти на есента и зимата. Всъщност и пролетния им цъфтеж е доста впечатляващ. Красиви и трудни растения. Трудни за работа - ужасно бодливи.

Последни хризантеми. Това цвете ми се хваща много трудно, тези са насадени на шега.

Край езерото. То почти не се вижда вече, милото.

Най-шареното кътче в градината. Тук хризантемите прецъфтяха, но аз си ги харесвам и такива.

Листопадният котонеастър е оцветил и листата си в червено.

Плачещата лиственица вече е без бодлички, но я хванах оцветена. Закъснели рози.

  Пурпур и червено.

Последни щрихи на есента

Градината ми е ужасно разхвърляна. Там, където наляхме основите си беше един своеобразен склад за вещи и растения, които могат да стоят на открито. Сега са разпиляни из цялото дворно място и има толкова малко места, където мога да складирам, че ми се загуби и ентусиазма.
 Снегът ни се размина, но отрицателните температури за една нощ направиха листата на вайгелата от жълти - кафяви, а розовото нерине посърна преди да успея да го щракна.
 Въпреки това полянките ми изглеждат съвсем прилично все още.

Новата ми придобивка - калоцедрус- calocedrus berrima gold - жълтото кръгло петно на долната снимка. Мнооого ефектен, само дето се очаква да стане 12м някога. Мисля, че на това място с малко подстрижка мога да го задържа в нормални размери за известно време.

А розата в ляво на горната снимка задържа цвета от няколко седмици, още когато брезата беше оцветила листа.

Сега разликата е, че брезата е без листа, керията почти без листа, а бербериса е червен:

И други рози радват окото:

Мискантусите са пищно сухи, но в момента на снимката ги беше валял дъжд и пухчетата им се бяха прибрали:

Иначе изглеждат така, като стотици вещерски ръце, готови да забият нокти:

Мюленбергията е все така красива, и още по-голяма. Розовото плавно ще премине в бежово.

Затова пък пампаската трева е още зелена и е запушила пътечката. Огромна, огромна!!!

Лилиите са с листа, презимуващия хвощ отзад е направил стена, листопадните котонеастри загубиха част от червените листа, но пък са отрупани с плодчета.

На мястото на старата ограда беше останал касиса, тия дни е изваден и засега ми е трудно да му намеря място. Беше ми много удобен да скъсам по няколко плодчета докато минавам край него. Опасявам се, че там където мислим да го пратим, почти няма да има посещения. Жалко. Не е от плодовете, които се ядат с голямо удоволствие, но е приятна занимавка да се ровя в него за някое топче. Мястото му е насадено с други растения, засега картинката няма как да е привлекателна, но след година две трябва да стане такава.

касиса чака да бъде насаден някъде

новата градинка

Шаро си има ново място. Засега колибата е съвсем импровизирата - две мрежени платна от стара ограда, покрити с разпорени надуваеми легла. А леглата са разпорени, защото се спукаха многократно за кратък период от време. Не си купувайте! Гаранцията е само вградената електрическа помпа!
Шаро засега предпочита да стои на тревата дори и в дъжд. Не зная защото не е свикнал ли, или на бетона му е студено.

 Имам си и нов комплект за бъдещото кътче до бъдещата къща. Навик ни е да правим всичко отзад напред. Обаче как да не се изкуши човек? От разпродажба. Честно казано повече си харесвам белите, нищо че имат нужда от пребоядисване. Но пък тези са четири и плота на масата е от мрамор.