17 юни 2013 г.

Бели нощи

Колкото са нощи, толкова са и дни, но след белия екран, който беше окачен първи, от стари крака на маса и две талпи беше скована маса, достатъчна да събере всичките ни градински столове. Първата нощ на нея започна с прожекция на филм на великия Чаплин. Съвсем като на кино.


Полилеят на първо време е намазан с вар, за да убедя половинката, че трябва да е бял с леко състаряване, за да се подчертаят релефите. Но релефи ще показвам, когато бъде боядисан като хората. Или най-малко като полилей. Тогава ще си има и полилейски крушки и разните му там цветенца и орнаменти ще са подчертани.
  Много й липсва на тази закачалка моята сламена капела. Ще се кипри там нощите, когато не ми е на главата.

То и едно мушкато липсва, защото му намерих макрамето късно снощи. Оше са хилавки, защото са скорошни. Половинката отишъл в един градински център и накупил от всеки цвят по едно. Вчера като стоях и си мрънках колко по-хубаво щеше да е, ако бяха само този, този и този цвят, той ме успокои, че това ще е веселата част на перголата. Сега много трябва да внимавам да не направя някоя друга част по-весела от тази, защото ще ми дойде много.

 
  Ето и част от работния процес. Едва ли щеше да ви е интересно как мажа три ръце акрилна евтинка боя върху този лазурен лак, и тя все не покрива и не покрива. Единствената мат боя била , красотата иска жертви. Малко шкурка накрая оправи работата - "лъсна" кафявото и петната изведнъж придобиха чар. Сега ме дразнят столовете,личи колко стара им е боята. Обаче ще почакат, защото се плаша от боядисването на всяка пръчица поотделно.

 

   Плашилото все така е на пост, пооскубано от вятъра и избеляло от дъжда. Онзи ден най-сетне доматите ми и половината краставици вдигнаха стройно  снага, като се снабдиха с колчета. Не можех и да си представя, че един домат на средна възраст може да направи толкова чупки и чупчици, докато се опитва да лази по земята.


  Дори успях да забележа, че "Биволското сърце" е много дашно, без да е дребно. Аз съм имала много домати, брейййй!



Правя всичко по силите ми тази година градината да не тревяса до степен да не си виждам горния край на доматите. Реших първо да опитам по лесния начин и купих хербицид за житни, най-вече балур. Аптекарката кима много пъти с глава, за да ме убеди, че това наистина помага за троскот. Помага, грънци. Дори и на балура нищо му няма. А безбройните тревички из зеленчука всъщност не са житните, с които съм решила да се боря, те са някакво просо, което като узрее е страшна лепка, която много трудно се чисти от дрехите.
  В крайна сметка заигра мотиката, много омразно занимание е това, но няма начин да избегна иначе джунглата, получила се в съседство.


А да не си помислите, че живея в някакъв субекваториален район, всичко е от поливането. В съседния двор, а и навсякъде където е безстопанствено, въпреки дъждовете напоследък, тревата изглежда така:

 

Преди да си вляза в къщи се изкуших да щракна Шаро. Така удобно се беше излегнал.....




14 юни 2013 г.

Воден свят


Най прелестното според мен наше водно растение - Pontederia cordata . Цъфти от началото на юни до началото на истинската есен. Елегантно и красиво.


Японски шарани - Кои. Случва се да подкопаят някое крайбрежно растение, къде от глад, къде от скука.

Двете гриви от треви не са на водни растения. Голямата грива е на Кортадерия, коато вече четвърта година чакам да цъфне. И като трева е ефектна, защото подминава двато метра, но около нея се минава трудно, как реже само.... Малката е Фаларис. Много агресивно растение, което е ограничено в нещо като голяма саксия без дъно. Иначе отърване няма.


Водните лилии може би страдат от липса на слънце това лято. Цъфтят с по-малко цветове. Късно ги отварят и рано затварят.


Едно растение, което не е насадено в тинята, но разчита на напълването на езерото, гогато малко вода се стича и към него, провряла се между гънките на мушамата. Астилбе. Само това е толкова голямо и красиво, бялото и розовото едва кретат. Поне успяха да се справят с хлорозата. Предполагам, че моята почва не им идва достатъчно кисела.


Тази зима Cyperus Papyrus отново прекара на стълбищната площадка. Но този път оцеля малко от него. Разделила съм го в няколко саксии и очаквам към края на лятото да навакса поне наполовина миналогодишната си прелест. Сега е една мишка.




2 юни 2013 г.

Краят на пролетта

Много, много цвят. Влюбена съм в моята градина.Търпение...търпение...Ножиците решават много. Стискам прецъфтели цветове в шепата си. Спомен за отминал разкош. Заслужават подобаващо място. Нямам такова. Искам да имат своето място. Компостер. Модерна дума. Там ще се разградят до това, което ще даде живот.


        Помня този кът в началото на пролетта. Дори на мен ми се стори гол.

Цъфтящата ми кралица. Неуморна, мощна, ярка. И под нея шарен мъник. В началото ме стресна с толкова цветове. А сега го обожавам.

 
Тази роза е като експеримент. Картинката беше твърде нереална, трябваше да проверим какво ще излезе. Излезе Компасион.


Саксии, които чакат да бъдат подменени, пренаредени. калата е невероятна. Рано е да я показвам още. каква красавица става само!


Последни цветове на арката. Симпатия.


 Кралиците ми са две. Далеч са една от друга, няма да има битка.


Безименна и прекрасна. Графиня ли да я нарека или принцеса? Заслужава най-хубавото и нежно име. Неуморна,  стройна, стегната, здрава.



Тролчета и бял воден ирис.


Двугодишните маргарити прецъфтяват. Ред е на многогодишните. Leucanthemum.




Лилиумите. От толкова много цветове останаха само оранжеви. Но пък се размножават добре.




Лавандула, почти бяла. И роза, почти черна.