Най-голямата ми радост в началото на пролетта бяха кукуряците. В началото се сливаха с голата земя, може би защото и цветовете им бяха малко. Това начало беше още от декември-януари. Не зная заради топлата зима и хладната пролет ли се получи, но тези цветя още пазят цветовете си! Е, не са така забележителни, но ги има. Юни е!!!
Трябва да имат зад себе си фон, за да изпъкнат.
Тук са през февруари.
А тук - през април:
Цяла зима цъках с език над творчеството на някакви животинки, които копаят между плочите, и не само. Полянката вече е много неприятна за ходене бос, дори когато съм с тънки подметки е неприятно. И понеже не можех да си обясня тези могили, питах в една група за насекоми във Фейсбук. И ми казаха, че са дъждовни червеи, което си е хубаво, притесних се да не са някакви пчели. Е, не всички са такива, даже имам една част от градината, където още не са припарили. Ето така им изглеждат поразиите рано сутрин. Активни са през нощта. Със слюнката си овлажняват пръстта, и излизат на повърхността да завлекат някое полуизгнило листо.
Следвайки хронологията на снимките, изведнъж се сдобихме с камъни. Имаме си златни съседи - постоянно по нещо променят в градината, и все нещо вече не им трябва. Така се озовахме с това:
И това даде тласък на много дейности. Например, да разширя една пътека, която с времето растенията покриха. Използвах малки чимове трева, за да запълня новите фуги, и така изобщо не се усети, че нещо е правено.
Другото хубаво, което се случи заради плочите беше, че трябваше да се наместят някъде, тази пътека пое малко бройки. Така бе разчистен един от големите боклучарници, както аз им казвам. Реалното, което се случи бе, че повечето неща бяха преместени на друго място, а на това наредих плочи:
По-късно наръсих и семе на трева, "Сахара". Тоест - сухоустойчива. Не зная още колко сухо издържа, обаче много бързо расте! Дразнещо бързо!
Изхитрих се, за да не поливам всеки ден. Полях , и покрих с найлон. Така в това прохладно време издържа 4 дни до другото поливане. След още 4 дни вече беше зелено.
Сигурно няма да забележите, затова обръщам внимание на стената отзад. Това е стена на гараж, който всъщност беше навес, закърпен отпред с всякакви парчета от сандвич панели, останали от някаква постройка. Твърде грозничко.
Като по поръчка се появиха и други хубави отпадъци - някакви тънки летви, които сигурно са служили за разграничители, а този път послужиха да се облече стената.
За да изглеждат като стари, ги намазах със състаряващата смес, за която съм писала ТУК
Станаха сиво-кафяви, все едно винаги са били там! Сега мъничко върнете назад, за да ги видите в цвят.
Там се вижда и част от една недовършена ограда, която направихме заради пауните. да не газят в зеленчука. Възможно най-икономичния вариант с оптимална височина, от наличните палети.
Наредена беше и още една площадка, която стана любимото ни кътче за пиене на кафе! А причината пак беше разчистване на боклучарник, и имаше столове, които нямаше къде да се дянат. Обаче аз започнах да мисля за това кътче още след като умря една висока пицея коника там.
Кътчето получи и полилей, който светна същата вечер. Златен мъж си имам!
През всичкото това време, разбира се, градината не е спирала да цъфти!
Беше започнат и още един проект, защото нашите мили съседи преди две години се разправиха и с езерото и скалния кът, и камъните от там сформираха един своеобразен скален кът на нашия "тротоар". Той даже се самоозелени с наличното - бръшлян, дива лоза , и каквото господ дал!
И дойде време да ги наместим някъде. Мястото беше измислено, пръстта насипана, камъните разпръснати, за да са "пред очите". И основната конструкция беше иззидана, за което аз се шегувах, че вече си имаме кула на Рапунцел. Рапунцел е синът ми, който е пуснал къдрици до кръста! 😂
О, разбира се, че забравих! Чешмата беше с много изгнили дъски, и Милото направи нов плот и я укрепи. Аз използвах адската смес за състаряване, за която дадох линк по-горе, и накрая намазах дъските с употребено олио от фритюрника. Чудничко стана! Утре очаквам моя мъж да сложи най-сетне осветлението там (12 години чакам!), и ще правя нощни снимки! 😁
Масата на перголата също беше разглобена и поправена, а столовете ѝ - занесени да се пясъкоструят (май не е това думата, но бяха на пясъкоструй 🤣 ), и после пръснати с боя, направо са почти като нови! Няма по-удобни столчета! Като поизмия и обновя малко и останалото, ще подкрепя със снимки.
