Август си отива. Дъждът все ни подминаваше, но в средата на месеца валя обилно, и след дъжд градината винаги е най-красива.
Cyperus papyrus е растение, което не само че се внася на положителна температура през зимата, но и изисква вечно влажна почва. Аз го пренасям заедно с мушкатата, със саксии натопени в легени с вода. Разбира се, не го пренасям сама, той е по-висок от мен. Държа го на много светло място, но до пролетта така или иначе част от стеблата му пожълтяват изцяло,ако са тръгнали нови, не са мръднали, а някои направо си умират. Месец след като е навън, тръгват новите стебла, и август вече цъфтят.
Има и по-ниски сортове, но когато преди доста години го поръчахме от Нидерландия , не знаех това.
Прецъфтяха хемерокалисите, които даваха известно време повечето цвят в градината. Сега някои рози повтарят цъфтежа, зацъфтяха и лагерстремиите (индийски люляк), тази година дърветата най-късно. Изключително ефектни са като големи дървета. За съжаление не ми достига фотографско умение да ги уловя без небето да заслепява. Но ако не мръзнат зимата, непременно си насадете сорт, който става бързо дърво. И режете клонки само ако се налага. Обемите цвят са от края на юли, до слана!
Броих ги, седем броя, като последната е с черни листа, и трябва да цъфне червено. Много разчитам на нея, да освежи един предимно зелен кът.
Тази с черните листа е три клончета, и не съм счела за нужно да я снимам, а съм пропуснала да щракна бялата. Розовите са нюанси някакви, на фото изглеждат еднакви. Но са седем , де! :)
Многогодишния флокс phlox paniculata, се оказа прекрасно растение, което започне ли да цъфти, просто не спира. Тъкмо си решил , че е прецъфтяло, пуска нови пъпки и цъфти пак. Имам три вида, и мисля да го разсадя тук-там. При мен ненадейно умират някои стебла, но като цяло си е жив. Причината ще изяснявам тепърва.
На горната снимка е прекрасното Агаве, много екзотично и силен акцент. Две зими изрязвам с нокторезачка бодлите, и с много мъки го дотътряме до втория етаж, където чака пролетта. Принципно, издържа до минус 9 , но трябва да се защити и от студа, и от вода зимата. Вече много искам да го заровя в земята, и каквото излезе. От носене и суркане по касите на вратите, листата му се нараняват и е трайно.
Ехинацеята не е съвсем обикновената розова , защото задържа цвета по-дълго, и е с повече цветоноси. Червената почти изчезна, и тази година я отглеждам в саксия, за да я спася.
Ще добавя и една снимка на приятелка, която ми гостува през юли, за да се добие някаквма представа за мащаба.
И още пред къщата, това, което виждам постоянно през прозореца.
Тревите набират скорост. Ще ми се да имах достатъчно място, за да създам градина само от треви. Без поливане не мога да мина, но пък други грижи няма.
Първо показвам пенисетума, който купих тази година. Листата са светлозелени, и четох за него, че в средата на лятото потъмняват, он при мен това е съвсем слабо. Ще го наблюдавам и следващите години.
Pennisetum alopecuroides Hameln Gold
Другата ми пролетна покупка - Pennisetum orientale 'Karley Rose'Честно казано, не предполагах, че става толкова голям. Догодина очаквам да е полусфера един метър!Не спира да пуска класове, които не са съвсем розови, ако съдя по името. И бързо стават бежови. Но ако е на повече слънце, мисля, че за няколко години става невероятно растение. Е, аз имам слабост към пенисетуми.
И композицията от другата страна на пътеката.
Новата пътечка, която оформям. Реших във фугите да засадя сукуленти и слънцелюбиви дребошлъци, защото това ми е мястото, което май получава най-много слънце, но това пак не е цял ден. От постоянно стригане този берберис придоби кълбовидна форма, иначе начинът му на растеж е интересен, пуска "пипала" като октопод. Жалко, че няма достатъчно място, и не го оставям да се разгърне.
Berberis thunbergii 'Golden Ring'
 |
| Berberis thunbergii 'Golden Ring' |
Без котки не можем да минем! Котана, черната ми принцеса. Най-миролюбивата и най-скокливата.
Див чесън, подарен от приятелка. Туфичките бързо се разраснаха, а в средата ан август цъфнаха. Напълно заслужават своето място сред цветята!
 |
| див чесън |
Трошките на алеята още са си там. Ще им дойде реда някой ден.
Гладните рибоци. Когато ги храня, водата направо завира! Котана често ги лови, лошото е, че вече не идва да ми се хвали. Като ми се похвали, и аз взема че ги върна в езерото. Повечето пъти оцеляват. Само че Котана схвана, че не се прави така, и се крие с рибата в храстите.
Един неуспешен експеримент с един вид японска лоницера , насадена до къщата. Незнайно защо, но там почвата е толкова лоша, че малко растения оцеляват. Тя оцеля, но сигурно е постоянно стресирана, защото е вечно маносана.Цъфти цял сезон, непрекъснато. Ухае само в хладните нощи.Много фин изискан аромат.
