Всеки ден е все по-красив!
Нищо, че ми липсват лалета. Оцеляха само едни, защото луковици не вадя. Всяка пролет кроя планове да купя поне 50, и да ги третирам като едногодишни, и всяка есен не остава за лалета.
Време е да седна и да направя списък на тези, които ще виждам десет години без да ги вадя, като тези, които имам.
Махнах люляка,Syringa vulgaris, защото не цъфтеше добре, а с издънките му беше трудно да се боря. На негово място насадихме бор, борът умря, и сега зее дупка. Но пък ми остана другия, чието име не зная. Ухае по-скоро на жасмин, расте като разклонен храст, и не пуска издънки. Перфектен!
А това е ясеноволистния клен, Acer negundo 'Flamingo', който втора година орязваме много , почти както Паркове и градини режат дърветата по булевардите. Много добре му се отразява, до есента е със същата корона. Иначе няма да се справя с него, ще порасне толкова, че ще стане неуправляем, и под сянката му много цветя ще изчезнат.
Забелязах едно предимство - новите листа, които пуска пролетта след такава жестока резитба, са такива, каквито трябва да са - фламингови. А преди не бяха.
Кипи живот. И любовта е навсякъде! В брезата свиха гнездо свраки. Не е като да се похваля със славеи, но ме радват. Пауните ухажват женските. И крещят! Денонощно! В непосредствена близост няма как да не си запушиш ушите.
Карантината изкара хората на разходки в покрайнините. Не съм предполагала, че в квартала има толкова кучета. И толкова младежи обичат природата. И пауните. Вече специално ги търсят - застават на оградата и се оглеждат. А днес пауните бяха арестанти. Наказани са, защото изкълваха една голяма кампанула, изядоха пъпките на кандилките, подпукаха здравеца, счупиха незнамсиколко клонки рози, и намачкаха една хоста. Скрих със саксии двата божура. Както каза една позната - фитки и китки заедно не виреят.
Това поне е красиво. За жабите не мога да кажа същото. Романтиката се изпарява в момента, в който трябва вечер да отворя прозореца. Някой ден ще ги снимам как надуват бузи.
А рибките в двете езера се разшаваха. Добре е, че има кой да яде хайвера на жабите! А знаете ли какво правят кафевите крастави жаби? Живеят близо до водоеми, заровени някъде. Когато слънчицето напече и цветята зацъфтят, мъжките жаби отиват в езерото, и започват да квакат. Квакат сииилно и денонощно, за да извикат женските, надуват бузи и хубавеят. Женските снасят едни дъъълги прозрачни ленти с яйца по тях. Приличат на ленти за детски пистолет. Не зная дали ги помните, сега май няма такива. И тази 5-6-7 метрова лента е навита на кълбо, и се мотае някъде из езерото. Но моите риби не й прощават. Изяждат каквото стигнат. Все пак се излюпват достатъчно попови лъжички. Колко остава от тях - не зная. Сигурно е тук рибите помагат както могат. Но в крайна сметка жабките, които към октомври са оформени, напускат езерото, но забележете ПОМНЯТ родния си дом, и следващата година се ВРЪЩАТ там, за да се възпроизведат. Единственото успокоение е, че юли жабешките хорове затихват, тук-там се обажда някоя водна жабка.
А сега , показвам един клен. Наглед съвсем обикновен. Даже не би поблазнил много хора да го купят. Обаче е на много стратегическо място. В сумрака. А между клоните на дърветата зад него, следобед, се прокрадва слънцето, и го погалва. И кленът грейва! И няма човек, който като го види, да не поиска точно такъв.
За десерт - да се оплача от Белчо. Охранява си територията. Само да припаря, и ми скача. Рита като кон. И това боли! И нищо не мога да направя, защото съм по-силната. Бягам. :)
