27 януари 2014 г.

Най сетне зима

Откога чакам сняг! Дойде, но днес е почти разтопен.


Шаро го няма вече, но Караман се радва като дете, каквото е. Заравя муцуна в снега.

Предишния ден вързахме кортадерията. 


Купен е и дървения материал за къщата. В момента съм в чуденка, дали да не е на един етаж, защото загубих търпение вече.



24 януари 2014 г.

Борчета, елхички.

Това с борчетата и елхичките е с намигване за един оставен в миналото период, когато всички иглолистни за мен бяха Борчета и Елхички. Понякога борчето беше просто стройно и тясно иглолистно, друг път беше  едно твърде пораснало иглолистно, било то смърч, бор или ела. За лъжекипариси не бях и чувала. А елхичките свързвах с това, което се сечеше и продаваше по Нова Година. Границата беше доста размита, но бях сигурна, че другите разбират за какво говоря. Идея си нямах, че разнообразието при иглолистните е като при широколистните, само дето е по-трудно да ги различиш.


Бял бор
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/
8/88/Pinus_sylvestris_branch.jpg/1280px-Pinus_sylvestris_branch.jpg

И сега, през сухите пловдивски зими, разчитам на тия борчета и елхички, и някое и друго широколистно вечнозелено храстче да ми украсява пейзажа. От тези пък храстчета знаех името единствено на чимшира и бръшляна.

Черен бор
http://www.forestryimages.org/images/768x512/1379006.jpg



 Ако цъкнете Бор в Уикипедия, и не ви мързи, може да преброите 126 вида борове. Аз с моите детински определения не съм сгрешила кой знае колко, защото в естествена среда в България има само 5 вида. Останалите 121 са чужди и декоративни.

Тук в махалата има в един двор дърво, което определено е бор, изкастрено отдолу и отрязано отгоре, с вид на Пина, стои много добре до малката къщурка с миниатюрно дворче. Вътре какво друго има не ме интересува, това е такъв отличителен, при това красив белег! Къщата с бора!









      Ако преди години видех тази снимка, щях да кажа, че високото е бор, ниското елхичка. Да ама са смърчове, при това сини. Но са различни, защото след определението Син смърч следват и други определения.

А онзи аризонски кипарис между борчето и елхичката щеше да е вдигнати рамене. Жълтия калоцедрус може би щеше да е - Я, какво жълто борче, малко. И така нататък глупости.

            Да се оплача за корнусите (кучешки дрян), онези пъстрите стебла. Нападна ги някаква гъба и орязахме поразените стебла, това остана. Пред тях насадих към 50 луковици минзухар преди седмица, дано не са се спаружили фатално дотогава. И на други места садих още към 150, но няма смисъл да го споменавам, ако излязат ще е интересното. Бях поръчала и от една масова поръчка мнооого луковици на ниски ириси, цъфтящи веднага след минзухарите, дори едновременно, но получих високи холандски ириси. Приключвам окончателно с такъв вид поръчки, носят ми само загуби.

    Моите борове са един хималайски, който расте бързо, но пък е малък и троскота е стигнал до средата му, един топчест, чието име ми избяга сега, и няколко клека с три различни имена, но абсолютно еднакви на вид.




             Боровете ми не променят цвета си през зимата. Но пък туите го променят много. Тук имам ерикоидна златна туя, която е заприличала на старо матирано злато. Западната туя Смарагд съвсем леко придобива кафяв оттенък през зимата. Юниперус блу чип не е мръднал.


          Признавам, че въпреки зеления кът, зимата си е жалка картинка. Не искам да си представям какво ще е съвсем без тях.

            Eдна "елхичка", купена с голямо желание, при това достатъчно голяма. Разбира се, не е елхичка, picea inversa е. И мерака нямаше да е толкова голям, ако в интернет имаше достатъчно реални снимки на растението. Обаче ако цъкнете в Гугъл picea inversa , ще получите резултати за едно разстлано в пространството плачещо гъсто иглолистно. Да ама не. Това е една разчепатена елхичка с големи прирасти, която идея си нямам как ще се разположи в пространството, ако не я цензурирам. Видях  я и  насадена и в един градински център, досущ като моята, затова съм сигурна, че е далеч от това, което се показва в нета.



     Един красавец (Гугъл превежда името му като Келяв), който изглежда на снимка като горната инверса, но всъщност е доста по-фин и дребен, много тъмнозелен, бавнорастящ, заради по-късите прирасти. Пролетта новите клонки са с цвят лайм, което определя и името. За сравнение тиса прави същите жълти прирасти, на също толкова тъмнозелен цвят, така че не разчитам особено на този кратък ефект. Picea orientalis 'Aurea spicata'



     Тази зима засега е средиземноморска, затова се вижда и маркуча на горната снимка. Ами поливаме тук там, през януари.

      Един смърч-джудже, много подходящ за малки градини- Picea conica. При мен е на отцедливо, но с много влага място, и някои сезони прави по 4 прираста.  По стечение на обстоятелствата се сдобих с нещо, абсолютно същото на вид, което ако нямах тази, нямаше да намеря разликата, което обаче е някакъв лъжекипарис. Не съм го снимала специално, той участва в друга група.


       Не мога да не спомена тук отново любимата ми мюленбергия, коато вече не е розова, но сухото време я запази като един огромен пух:


        Корейска ела на преден план, доста крива. Една също толкова голяма умря, заради неподходящото си място. Тя е любимка на съпруга ми, аз не бих купила това растение, ако не го видя с поне 5 шишарки. Защото без тях не намирам да е нещо особено. Затова беше направен компромис с цената, а тя е заради кривината. Обаче растението се хвана, вече има един прираст и пролетта очаквам втори, дай Боже!


          Може и да не сте обърнали внимание на корейката, пленени от синия цвят на Picea glauca globossa. А на заден план един кипарис прави опити да запази равновесие прав, но подозирам, че при нас му е доста мокро и това е причината да се огъва. В краката му една ерикоидна туя бързо удвои обема си, защото разпръсквача се оказа под нея и на практика пои само нея. А това е западна туя, а те обичат да им е влажно. Лятото е зелена, а сега лилаво-кафява.

Разните му туи ауреи много смениха вида си зимата. От светлозелен, през злато до кафеникаво.




              Има и още, които не показвам. Отделила съм си една страница към блога - "Растения", в чернова е, където смятам да направя списък със снимки, но къде от мързел, къде от суеверие не го правя. Няма да изброявам и показвам повече, за да не ви отегчавам. Само да покажа какво чака, заровено в зеленчуковата градина, да му намеря място:



      Старата част на градината си изглежда перфектно, поорязани са само водните растения.

        Когато ходим по замръзналата трева я повреждаме, затова направих пътека към дървата. Първо мъжете нахвърлиха плочите както ги донесоха:

        После аз ги наредих както ми хареса. Трябва да насипя малко пръст под някои, за да не се клатушкат.


           Погледнато и от другата страна ще изглежда приблизително така, но след като построим и къщата ще ги наместя окончателно:


          Простихме се с нашия верен пазач Шаро. Не съм си мислила, че тази загуба може да ми донесе толкова болка. Още след два дни нашето ново куче е Караман, тримесечен каракачанец, който вече лае на животни и хора. Да му се ненадяваш. Много възприемчив, хитрец и сръдлив. Дано не е злопаметен.


        Не зная дали да се радвам, че пролетта дойде. Кокиченцата показаха главички.


        Лошото е, че прасковата се разлисти и е почти цъфнала. Тази година реколтата ще е много слаба.






         Затова пък хубавото време ми позволи да наредя половината алея за автомобилите.


            Хайде, стига толкоз, отивам да фугирам баня. Вчера моя домашен майстор, след като я нареди, фугира наполовина и спешно трябваше да пътува. А банята е с лилаво и беше голямо обикаляне да търсим тъмнолилав фугин. Такова нещо не съществува. Затова смесих сив фугин с лилав оцветител за латекс. Получи се идеално, но твърде светло. После смесихме и черен с лилавия оцветител, получих точната наситеност, но малко по-сив нюанс. Но е по-добре от бялото
     . И ако се върна на спешното пътуване - аз трябваше да оползотворя разбъркания фугин и да довършвам с гъбата, за да не ми се налага пак да купувам същото. Пък аз съм много пестелива, да не кажа скръндза.
     Днес съм решила да пробвам съвсем сама с бялото. Иначе къпането продължава да става с найлони. Или както се шегува половинката - опаковала съм банята като Кристо Райхстага.




12 януари 2014 г.

Първи опит в рисуваното стъкло

  За Коледа моето голямо момиче ми направи подарък - боички за стъкло. Знае тя, че мама обича да твори всичко с практична насоченост. Поводът сигурно е броят чаши, които мием ежедневно. А историята е такава.
 Когато някой ожаднее, взима си чаша от бюфета, пие вода и я оставя на масата. Следващите правят същото. И като ожаднеем повторно, на масата има поне две чаши и никой не знае коя на кого е. Взимаме си втора. И така цял ден. По някое време аз ги събирам и измивам - десетина поне. По-късно - пак. И ако случайно съм свалила чашите от сушилника без да ги прибера (и те на масата), тези чаши също стават обичайните заподозрени и се налага да ги мия отново, защото не съм сигурна от чистите ли са.
 Сега се надявам броят чаши на масата да понамалее. Като за първи опит не се хвърлям да правя произведения на изкуството, рисуването на стъкло не е лесна работа, иска се не само дарба, а и техника, и опит, а пък аз донякъде имам само първото. Затова съвсем първия опит е с едни наивистични цветенца. толкова са наивистични, че решавам да ги разкрася с контур. Да ама контура се точи като червейче, и аз въпреки че съм го пробвала вече, не успявам да направя каквото съм замислила. И за да ги пооправя, размазвам златото в някаква посока. Уф, не е добре, но е по-добре от преди.


Малко точки за разкош донякъде оправят работата. Тази ще е за малкото ми момиче.


Втората мисля да приложа друга техника, защото обичайното рисуване не се получи. Точкуването става за люспи, за другото ми трябва малко замах. Ще е риби. И водорасли. Имам си само синя боя, но пък и сребърен контур. Това ще е за момчето ми.


Остава ми успокоението, че на живо тази изглежда най-добре, нещо, което на снимките не личи.


 И една за "виновничката", с червения контур и малко злато. Като за госпожица я оставям по-семпла, доколкото могат да са семпли тия криволички под рекламен надпис.




 Следва печене във фурната. Вече пробвах, мият се без да пострадат. Ето ги и трите.