В очакване на розите 2

Първите рози. Други цъфнали няма, това са всичките засега.След две седмици очаквам да е вълната.
Жълтата роза е някакъв кошмарен катерач, продаден ми за чаен хибрид. Много време се чудих да я махам ли, или не. Правеше едни дъъъълги пръти, покатерени в клоните на брезата, и цъфтеше там, на върха. Затова миналата година след цъфтежа я орязах, младите клонки увих на спирала около стеблото. Тази година пъпките са много повече и започват ниско.

 Сега е времето на майския сняг.

 

Тук в комбинация с глицинията. Погледнато отвън е по-ефектно, което е голяма несправедливост. Всъщност глицинията вече прецъфтява, а мен ме мързи да изляза, затова и не съм ги фотнала отвън.

 

Една по-стара външна снимка:

 

 Тази глициния поне си цъфти и не й пука на колко камениста и бедна почва расте. А другата, която би трябвало да прави цветове до метър, ме удостои все пак с два цвята. Единия го отнесе вятъра, само това остана.

Единствено албицията и червенолистния плачещ бук не са се разлистили. Но под албицията е много гъсто и пъстро, и ще става още повече.

 

Аюгата тази година е разкошна, на това място много й хареса и расте ли расте. Обичам сините й цветове. Цъфти продължително.

Обаче на пъстролистната аюга мястото не й е харесало, едва крета! А е много ефектна.

Лилавото петно по-горе е друг вид берберис, подстриган. Направи както винаги едри лилави листа, защото както винаги го подстригах. Тази година реших да проведа експеримент и да оставя другите му двама братя без подстрижка. Имат много изправен растеж, със стригане ги сгъстих колкото ми позволиха, разцъфтяха се, но листенцата са дребни и бледи. Предпочинам си ги подстригани.

Но пък тези от предишната ми публикация задължително ще оставям пролетта, и ще стрижа след цъфтеж. Жалко, че не ми стига мястото, ако ги оставя огромни, ще са феноменални!

Много красиво растение е бербериса, впечатлява с червения си цвят, който не се влияе от нищо (само от липса на слънце) и си е червен от пролетта до окапването на листата.Е, има и зелени и жълти. Има високи, ниски, топчести, изправени, разхвърляни, двуцветни..... Единствения недостатък му е, че боде зверски. Ето го жълтия, който лятото се позагубва от листата на околните, ще помисля по този въпрос:

Други, които се жлътват рано са радикансите emerald gold. Ниски, могат да се формират като топки, или просто да се сгъстяват, могат да се влачат и дори катерят. Е, бавно. Имат един ужасен неприятел - вид щитоносна въшка, почти неизтребима. Нападнала е почти всичките ми евонимуси и с пръскане просто ги поддържам живи, но нея не мога да унищожа напълно. Много жалко. Мислех, че друго не нападат, но пострада и пахисандрата, нея направо ще я хвърлям. Тя и без това не иска да расте при мен - предполагам, че обича кисела почва. Аз само я мъча, тя си жълтее и почти не нараства. Затова показвам само радиканса (Euonymus fortunei var. radicans 'Emerald & Gold').

Ибериса е разкошен , само този ми оцеля. Вечнозелен и всяка година - по-голяма туфичка.

Друга шаренийка са хойхерите. Не растат еднакво, зглежда са им различни изискванията, макар и да са обединени от едно име Хойхера. Най-добре се представя Georgia Peach, при мен си остава целогодишно почти непроменена и е страхотно меко цикламена.

Друга, която много ме радва е тази, но за име не питайте, не знам. Всъщност знам имената само на тези от разсадник Зелена пролет, защото мога да направя справка. Другите купувахме преди години от Ибей, част от тях умряха през годините(неподходящо място) и сега просто им се радвам, без да ги назовавам.

Останалите още не са дорасли за снимка.

Из градината цъфтяха и няколко лалета, които се справят и без лятното вадене. Най-нетрайни са едни дребни червени пароти. Най-трайни огромните жълти и средните цикламени. Другите направо не ги броя, те не са и много.

Радва ме много и една късноцъфтяща иглика, която започва като прецъфтяват другите, и прецъфтява едва сега.

И този красавец ме радва, но Шефа му е дал толкова привилегии, че го третирам като Любимеца на Шефа. Писан.

В очакване на розите 1

 От известно време правя снимки и ги трия. Гледам пъпките на розите, представям си ги цъфнали, и сегашното положение ми се струва много постно. Сигурно като нацъфтят ще ги снимам толкова, че ще си запълня хранилището за снимки!
 Но сега е времето на люляците, берберисите и майския сняг. Люляците започнаха да прецъфтяват. Аз си щракам от две седмици, дебна да няма дъжд и да улуча някой услужлив режим на фотоапарата.
 Сега пък се върнах назад, защото не помня кое съм публикувала - ами аз от много време само си снимам май.
 Да си покажа най-напред най-снимания обект, моят модел за фокусиране. Това е един церцис, който беше насаден в по-новата половина от градината още преди да бъде оградена. И една вечер е имало голям купон там, гърмели са пиратки, хвърляли камъни и изпочупили всички овошки и церциса. Овошките бяха млади, вързахме ги и тръгнаха. С церциса се бях простила, защото ми се стори невъзможно да оцелее. Обаче той е от дърветата, които непрестанно пускат издънки. И докато се чудих две години дали да ги оставя, той си стана дръвче, а наоколо насадихме още неща и сега е немислимо да го оставя до нормалните му размери.
 Бях грабнала ножицата да го режа, но реших да не погубвам красотата на цъфтежа и го префасонирах в...сурвачка може би.

 С многото ми храсти и дървета сигурно след десетина години ще се доближа много до формалната градина или поне половината ще са подстригвани редовно. Никога нямам план кое как ще изглежда, търся нещо в етествената форма, което да ми подскаже. По същия начин се получи и "Пилето" - направо си казваше как да го подстрижа:

Махнах средната форзиция зад него, за да направя някаква по-шарена "опашка", но новата пираканта изсъхна наполовина и доста ще се отложи. Вече дори ми се въртят други планове в главата. Лошото е, че каквото и да насадя, ще е на тъмно, и ще е угнетено от развитите корени на съседите.

Много дълго време ме радваха Керията и Бербериса, страхотна двойка! Никак не ми се искаше да се вижда строителната площадка отзад. Или пък цветовете излизаха неестествени. Или валеше.

И другия берберис:

 

И сега, за да ви втръсне окончателно:

 Другата ми голяма мъка беше тамарикса. Не е достатъчно розов, слънцето ми пречи, в сумрака снимам..... Ами ето го, като го отрежа след цъфтежа, ще го видя такъв след 3 години.

Един по-общ план, това ще виждам от прозорците на дневната.

Есента махнахме касиса край бившата ограда и запълних дупката с растения. Тъкмо щях да им се радвам пролетта:

.....и решихме, че там ще е новия бор. Цял ден местих - не защото има кой знае колко, всичко едва беше пуснало корени, но нямаше къде да ги местя. Ето го с бора:

  Сега колкото мразя дупки и гола пръст...... Насадих шаренийки, наръсих семенца разни, да става пъстричко. Борът след някоя година ще запълни, да е жив и здрав!
   Стискам палци и на acer palmatum за лятото, че ми е трети на това място - ежедневните поливки в жегите ги убиват, много ги обичат разни гъбични.

 

Спирам до тук, защото се оказва, че снимките са доста. Тия дни ще пусна продължението.

До скоро!