28 март 2013 г.

Студено

  Студено е. Много студено за хора, които вече са усетили полъха на пролетта и са настроени за съвсем други температури. Баба Марта се е развихрила повсеместно. Една снимка от Фейсбук:

 
Тази зима отоплението е на дърва. Печката е истинско бижу, стара, пловдивска. Предишната собственичка ни обясни, че е правена по случай някакъв юбилей на Панаира, затова на вратичката е Панаира. Долната вратичка е Пешеходния мост, а горе са прозорчетата от Стария град.
Не съм от Пловдив и не зная нищо за историята на тукашните заводи, затова се опитах да намеря в интернет нещо за производството на печки, за съжаление няма Ни-Що.



Другата печка е още по-стара и още по-красива, малко по-голяма от предната. Тя стоя една година навън и доста пострада от това. Но нямаше време за възстановяване, излъскахме я малко и  запознахме с дървата и въглищата.


Е, научих се да паля печка. Не е толкова лесно, колкото изглежда. Особено като ти продадат влажни дърва.Че е мръсно, мръсно е, но топлината и аромата са неповторими!
  Откакто се отопляваме с огън изхвърляме далеч по-малко боклук. Всичко органично и сухо гори. А пепелта се превръща в тор за градината.



Разчитам много на калия и особено на калция вътре, защото при липса на калций и алкална среда, растенията не успяват да усвоят желязото и стават хлорозни. Това е голям проблем при мен, постоянно внасяме желязо, но ефекта е временен.
  Странното е това което прочетох в една статия на АгроНет. И това е, че пепелта не е вече тор ако се намокри. Добре де, растенията в суха среда ли растат и как точно си отдава елементите ако не се намокри??? Някой пак е преписвал без да мисли.


21 март 2013 г.

Първият ден на пролетта

       Баба Марта се приготвя да си тръгва, в първия й ден я посрещнах с тази декорация:


Венецът красеше тухлената ми стена, но цветово не изглеждаше съвсем добре, затова поразредих бръшляна в градината и го окачих за повече контраст.

Едно близко пътуване беше причина да сваля мартеничките, господин Щъркът важно крачеше в реката. Мартеницата вече краси цъфналата кайсия.

Цял ден пчеличките жужаха от цвят на цвят, а аз улових друго насекомо. Знаете ли как се казва? Много бих искала да науча!
Кайсията все пак пострада от пролетните студове. Всички овошки бяха напръскани с Антифрост, но отворените цветове не се спасиха.

В крайна сметка половината цветове бяха покафевели.

Цъфнаха и първите храсти в градината - форзициите. толкова ме радват с този ярък слънчев цвят! Моята половинка не ги харесва особено и често мисли как да ги замени, но аз не си ги давам заради тази първа пролетна багра.

Forsythia
Forsythia
Започва да цъфти медуницата Pulmonaria officinalis. Имам две различни мънички коренчета след разсаждането, което май се оказа излишно, защото това цвете се е самонасяло в доволно количество.

Pulmonaria officinalis

Pulmonaria officinalis

За моя голяма радост се е самонасяло за първи път и друго растение - Арум. Изпитвам известен страх да разсадя тези бебчета, а са ми много важни, защото от три корена Арум е останал само един.
 Arum italicum

Да си призная, никога не съм виждала как от семка пониква плодно дръвче. Докато си ровех под декоративната ябълка, забелязах странни семеначета. Някои излизаха направо от плода!

Malus x zumi 'Golden Hornet'


Така изглеждаше, когато я купихме. По-интересното в случая е, че я избирахме по вкус.

Malus x zumi 'Golden Hornet'
Батутът  е част от атракционите в градината, след езерото, детската къща, пауните и фазаните, а може би и преди тях. Имаме и заявки за преспиване :)













13 март 2013 г.

Градината се събужда

Ах, с какво нетърпение чакам пролетта, с огромно нетърпение! Мъничко остана! Радвам се на всяко цветче, на всяко разлистено клонче!
Общо взето градината изглежда доста неугледно, работата в по това време на годината е много, но за петте й години живот за първи път сме готови да я посрещнем пролетта с подготвена градина. Това е голямото предимство да е част от дома ни.


Първите цветове на кайсията! От нея сме хапнали десетина кайсийки, миналата година късните пролетни студове бяха причина да остане без плод, за сметка на това порасна много, и сега е отрупана с цветни пъпки.


Плашилото все още няма за какво да плаши, стърчат пера лук и няколко марулки са се заразбързали:

Тази година лопатата в зеленчуковата градина няма да влиза. Заформихме спор нужен ли ни е браздир за тия 120-130 квадрата или не. Заканих се днес да направя пробно браздите с мотиката и да засека време, от което се подразбира, че моя милост го намира излишен.


Рибките в малкото езеро са се разшетали, оказа се, че дори имат малки.

Плета от източни туи е подравнен отгоре, някъде прираста е 60см.

Thuja Orientalis Compact
Thuja Orientalis Compact
Оказва се, че ако получава достатъчно вода и се подстригва редовно, живият плет от Thuja Orientalis Compact може да изглежда и добре и да няма нищо общо с огромните разпарчосани рехави дървета, които често виждам.
Повече си я харесвам с разрошени върхове, заради природния вид на градината, но няма как да се мине без това.

Я да си огледам любимото кътче и от други страни. Това е основната гледка, която ще виждам през прозорците на хола. Съвсем умишлено са насадени предимно вечнозелени видове.

От дясната страна на прозореца на къщичката (за съжаление така и не е довършена) имаше огромен полегнал храст зановец Cytisus procumbens. Това растение като че ли съм го срещала с най-много имена. Върху него се беше проснал вариегатен японски нокът, Lonicera japonica, който така го беше покрил, че светлолюбивото растение започна да съхне. Миналата година се отложи оправянето му, заради славея, който си направи гнездо отдолу и ни пя любовни песни. Обаче и котките ги слушаха, затова славейчето бързо напусна квартирата. Тази година игра триона и ножицата, зановеца е вдигнат на стебло, за да получава максимално светлина, а пълзящия агресор е съкратен поне на 80%.


От цялата процедура остана тази купчина:

И сега една обиколка на старата част на градината по посока на часовника. Сега е моментът да се види най-добре, макар и с такъв жалък вид:
Това е лехата под албицията, точно след като моята силна половинка изкорени японския лигуструм. Жал ми беше за растението, но там мръзнеше и изкарваше рехави клони. Засега плановете са да го замени махония, а някъде в празното да цъфти розова лагерстремия. Надявам се и всички стърчащи кабели до лятото да се превърнат в градинско осветление.

Брега на езерото ще бъде довършено с камъни. След развиването, кортадерията се оказа зелена. От нея е изрязано малко - страничните листа и върховете. Преди изрязването. Меката зима я запази, силно се надявам най-сетне да видя и цветовете й, сигурно ще прехвърлят три метра.


Продължавам с полянките:


На горната , точно в средата, зад малкия клен, имаше едно разкошно дръвче - ацер Shin-Deshojo
Нападнаха го някакви гъбични и загина .Сега е отрязан на пън, вижда се, че ще избие нещо, но дали е ацера или подложка, не се знае.

Следва арката с шест рози. Не беше пипана от по-миналата година, есента. От една страна - не остана време за нея, от друга - може би това си е оправдание, но тази топка бодли се поддържа доста неприятно и задължително има боцкания и одрасквания, дори когато се работи с велурени ръкавици. Всъщност почти нищо не отрязах. Махнах изсъхналите клони. По това, че са вързани с тел,разбрах, че са най-старите. Розата сама се беше почистила.


 Тази зима беше топла и измръзвания няма. получи се една препълнена, здраво натъпкана и наритана кофа, с диаметър обхвата на ръцете ми.От снимката със сигурност не става ясно за каква грамада става въпрос. Смели ги златната ми клонотрошачка и всичко беше разпръснато из зеленчуковата градина. Мир на праха (чипса) им.


И дали защото в градината е насипана пръст от всички краища на града и тази е някаква подходяща, или просто защото е по-сенчесто, този мрежест ирис katharine hodgkin е значително по-син от другия до розите:
ирис katharine hodgkin
Той цъфна по-късно и ще му се радвам по-дълго.

До него се мъдри самардала, или казано по-културно Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum syn. Allium bulgaricum. Това растение със силен чесново-луков вкус и аромат, си го поръчах чак от Холандия, защото парадоксално се оказа, че Allium bulgaricum в България не успях да намеря. Не зная холандците дали заради вкуса му го въдят, или заради интересните цветове, но аз определено ще го ям.

Малко цъфтящи - иглики, едва разцъфтели, мини нарциси, пушкинии семеначета, оцелели след набезите на сляпото куче.

Едно цвете, заслужаващо внимание - хибриден топкарамфил, пълзящ, презимуващ. Оказа се, че мери сили с иглики и луковични. Цъфти цяло лято, но не предполагах, че започва толкова рано. Направо златен! За съжаление не се насява, може би семената са стерилни. И опитите ми да го вкореня чрез отводи засега са неуспешни.

Тревите, които можеше да бъдат изрязани и по-рано, особено дешампсията. Сега тръгна с отрязани връхчета.


Deschampsia caespitosa
Calamagrostis acutiflora
Elymus arenarius
Пропуснах да снимам каламагростис брахитриха, но не е чак такава загуба.

Аубриетата също отваря цветчета. Разкошна през пролетта, лятото изглежда ужасно, поне на този южен склон. Има вид на загинала, есента от сухите клечки тръгват листенца и изкарва зимата вечнозелена. Тук е миксирана с някаква еуфорбия (млечка), имам подозрението , че аз умишлено съм я довлякла от някоя поляна, заради особеното си отношение към млечките и прехласването пред жълто-зелените им цветове. Млечката изглеждаше прекрасно зимата , с яркочервени стебла. Май ще си я оставя там.

Дори специално си купих еуфорбия, надявайки се на голяма кръгла туфа, уви, купих я инцидентно и без да му мисля много,запленена от есенните й багри. Оказа се, че тя се стели по земята, но ни най-малко не съжалявам. Просто се налага да й намеря по-подходящо място.
Euphorbia myrsinites
 От храстите ми цъфтят Форзиция и една Калина , Viburnum Bodnantense. 
форзиция
Viburnum Bodnantense